x Михаил Глава Тарханиот и поемата на Мануила Фил за неговите подвизи

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ III

Михаил Глава Тарханиот и поемата на Мануила Фил за неговите подвизи

Кой е бил собствено Михаил Глава Тарханиот и в какво роднинство се е намирал с рода на Тарханиотите, не е известно; също нищо не се знае нито за родителите му, нито за времето, кога се е родил и кога е умрял. Очевидно, той е произлизал от два кръстосани рода — Глава и Тарханиот, и, понеже Глава стои в неговото име на първо място и сам Михаил се изтъква с това презиме, то, според нас, по баща е бил от рода Глава, който бил от български произход, както показва и самото презиме, а по майка — от рода Тарханиот, един стар аристократически род, известен, както и родът Глава, още от XI век). Но нашият Михаил Глава Тархаииот трябва да се различава от Михаил Тарханиот, негов съвременник, втория син на великия доместик Никифор Тарханиот, женен за сестрата на император Михаил VIII Палеолог.

За пръв път Михаил Глава, когото Н. Григор характери­зира като „човек, който дотолкова се издигал с военната опит- ност , че тогавашните военоначалници сравнително с него се по­казвали като деца“, изстъпва в чин куропалат през 1260 год., когато той бил изпратен от Михаил VIII, както видяхме, да приеме гр. Месемврия от узурпатора Мицо. Но като виден и спо- собен пълководец той се показал през войната на Византия про­тив българите в 1263 год., както се научаваме от историческата поема на византийския поет Мануил Фил,негов съвременник и почитател, известна под надслов: Είς τά τοΟ πρωτοστράτορος έκείνου τοϋ θαυμαστοΟ στρατηγήματα, т. е. „За военните подвизи на из­вестния чутовен протостратор“, в 337 стиха, и писана наскоро след 1305 г.

Това е един исторически паметник от голяма важност, който дава извънредно богат и ценен материал главно за средновековната география на Балканския полуостров. В тая поема Мануил Фил описва и възхваля военните подвизи и дела на Михаил Глава. Според делението на Хр. Лопаров, което и ние приемаме донейде, поемата се състои от три части: увод, главна част и за­ключение. Уводът пък се състои от две части : общи разсъждения на поета (ст. 1—17) и характеристика на пълководеца (ст. 18—40); главната част (ст. 41—332), в която са изложени подвизите и делата на Михаил Глава, съдържа описание на разните походи, които пълководецът предприел в България, Албания и Македония. Той е извършил: в България два похода, един в 1263 год. про­тив Константин Асен и Яков Светослав, който поход се описва в ст. 41 — 168, и друг — в 1278 год. против Лахана или Ивайло, който се описва в ст. 169—281, и по един в Албания против пълководеца на неаполитанския крал Карл I Анжу, Hugo de Rousseau de Sully през 1281 год., който поход се описва в ст. 282—300, и в Македония, против сърбите в 1283/4 год.2), който се описва в ст. 301—319. — По-нататък се отбелязват дела на Михаил Глава в отделни случаи, в които той е взимал участие не като военачалннк. Така в ст. 320—321 се посочва, че той арестувал доброволно побягналия от България в 1292 год. цар Георги I Тертерий (1280 — 1292) и го хвърлил в затвор . От стиховете 322—324, в които се казва, че „твърде добре познават великия (т. е. Глава) Лахана (Ивайло), сам Смил, владетелт на българската вемя, и всеки друг от жадуващите за боеве“, и особено от последните два стиха би могло да се заключи, че българскияг цар Смилец (1292—1298) е имал някои военни спречквания с Михаил Глава, за каквито Г. Пахимер нищо не съоб­щава; по-скоро това известие може да се отнесе към татарското нахлуване в 1297 год. през България във византийските владения, на което право сочи последното изречение. Това нахлуване е ста­нало със знанието на Смилец, който, като поставеник на тартарския хан Ногай, не е могъл да му откаже; по тоя повод,очевидно, Михаил Глава е имал сериозни разправии с тоя български цар. Най· после в следните осем стиха — 325—332, които гласят: „Паметник безсмъртен за победоносния с (помощта на) Бога венценосец правят Варна, Проват (Овеч) и Преслав с Тича, Ряхово и Кипиловската долина, Качово и право цялата зем­лена граница, после Стениск и градът на Тунджа, в пределите на твърде честития Одрин, наблизо до Диампол, както и Лардеа. Тук поетът прави един вид рекапитулация на градовете и местата, които са направили безсмъртен спомена за него­вия герой, като на първо място турил важните крепости Варна, Проват (Овеч) и Преслав през първите години на неговата дейност , а след това нарежда имената на градове-крепости и места, пред които той се явявал пред последните години на живота :и, обаче не като завоевател и изобщо главнокомандуващ, а като опитен във военното дело пълководец бил полезен със съветите: и, затова и поетът не дава никакво описание на това, което е извършил пълководецът, а преброява само крепости и места. Такъв също ни го представя и Г. Пахимер в разказа си за похода на младия император Михаил IX, сина на Андроник II, в България през 1306 год. Че тук поетът е имал предвид тъкмо тоя поход, в който Михаил Глава е участвувал като съветник на Михаил IX, показва името Ρβάχοβος, в което не­съмнено трябва да видим Пахимеровата Τβάχουβις, т. е. с. Оряховица, с.-изт. от Стара Загора. С тия стихове се завършва главната част на поемата. Последните пет стиха—от 333 до 337—представят заключителна част на поемата, в която Мануил Фил на рича своя герой „нов Херакъл", който, като се подложил в късо време на многобройни трудове и одържал победи във всичко, показал почти ангелоподобно естество със своята нежна обич към повелителя“ (т. е. императора). Тия думи ясно говорят, че нашата поема е писана, след като Михаил Глава, измъчван от болестта подагра, се оттеглил на почивка наскоро след 1306 год., след една 46-годишна дейност (1260—1306).

И тъй, както походите, тъй и делата на Михаил Глава в поемата са наредени в хронологически ред, и затова ние не мо- жем да се съгласим с Хр. Лопаров,който, тълкувайки из­раза на поета ούχί χαv·’ έκαστον в смисъл,че той описал подвизите на Глава „не в отделности, т. е. не так, как они совершалис в действителной временной преемствености, потому что иначе, по словам писателя, при обилии материала природа была бы не в состоянии выполнит столь трудной задачи, не смотря даже на то, что автор, чувствующий сердечное влечение к герою, и мог бы обнять все его завоевания каждое в отдельности. Ние мислим, обаче, че изразът ούχί καv έκαστον не според всяко дело или подвиг“, „не в отдельност “ трябва да се разбира, наистина, не всеки отделен подвиг или завоевание, а в тяхната съвокупност в отделен поход или война, без да се нарушава хронологическият ред. По-нататък Хр. Лопаров пише: „Действительно, позма после предисловия начинается изложением событии болгарской-византийской войны 1306 года, но затем далее в ней находятся известия и из более ранняго периода. Скачки и непоследователности позмы в хронологическом отношении яснее всего видны на имени болгарскаго царя Константин: о последнем Фил говорит в двух разних местах своего сочинения, средину-же между ними занимает повествование о событиях гораздо позднейшаго времени, когда уже Константин не било в живих. Автор, как мы видели, сам заявлял,что он описал походы героя не в отдельности, а смешано, и нет сомнения, что рядом с названием городов,взетих в одну експедицию, у него стоят имена городов,занятих в другую. При внимателном изучении стихотворения мы однако нашли некоторый порядок его изложения: позма написана по принципу не временной, а географической последователности событии.$

За да дойде Хр. Лопаров до такова неверно заключение, причината се заключва в това, че той неверно отнесъл завземането на първите градове към кампанията от 1306 год., следващите към 1273 год., по-нататъшните отново към 1306 год., следващите към 1273 год. и пр., когато експедицията, описана след предговора (ст. 41 —168), се отнася към войната между Византия и България през 1263 год. Това се доказва 1. с това, че споменатите там завоевания на Михаил Глава са станали при българския цар Константин Асен, защото друга война Михаил VIII Палеолог не бе обявявал на тоя български цар; 2. с това, че, докато Пахимер казва, че в 1260 год. Михаил Глава завзел само гр. Месемврия, предадена нему от Мицо, през войната в 1263 год. били завоевани големите градове Месемврия и Анхиал и всички техни околности, които, веднаж изпитали промяната, на драго сърце се подчинили на императора — тук право се посочва на първото завземане на Месемврия от ромеите; интересно в слу­чая е още и това, че поетът нарича Михаил Глава καινο­φανής ήλιος, т. е. че той отново, за втори път се явил пред Месемврия, макар че за първото завзимане на тоя град от Глава той не споменува, и 3. с това, че Михаил VIII, както казва Пахимер, през 1272 год., след като сключил съюз с хан Ногай про­тив България, здравата държал в ръцете си не само Месемврия и Анхиал,които той трябвало да върне на българския цар като зе­стра на сестриницата си Мария, втората жена на Константин Асен, но и Созопол и Агатопол и Канстрицион и някои други крепости, които отново бяха завоеваели за императора неговите пълководци, т. е. ония, които Мануил Фил изброява в своята поема, както е показано тук по-горе. Не по-малко заблудило Хр. Лопарова 1. това обстоятелство, че както през войната в 1263 год., тъй и през оная в 1306 год., сборен пункт за ромейските войски бил гр. Виза и 2. и то най-главното, че Хр. Лопаров изпустнал изпредвид известието на Пахимера, че Михаил Глава е участвувал в похода от 1306 г., както видяхме, не като главнокомандуващ ромейските войски, а само като съветник на младия император Михаил IX. И тъй, не подлежи на никакво съмнение, че това, което Мануил Фил излага в първата част на главното изложение в поемата (ст. 41 —168), представя военните действия на Михаил Глава през 1263 год.

Вторият поход на Михаил Глава в България Мануил Фил почва със следните стихове: Μετά δέ μικρον, τόν Ζυγόν πάντα στέγει I Τοvς πριν άκαμπείς καί vρασείς καί Βεσπότας I Ζυγοίς περισπΦν δουλική ύποργίας. | Έχρίν γάρ αύτδν έκvερίσαί τούς στάχυς, | “Επειτα καμείν είς τδ vάψαι τδν σπόρον, т. е. „Подир малко (време) той (Глава) покрива (в смис. обхваща) целия Ζυγόν, като отвличал преди твърдите и смели господари с връзките на робската услуга. Защото той трябваше да пожъне класовете, после да приготви плода за погребение. Не е лесно да се разбере, какво е мислил авторът на поемата, когато е писал горните стихове, но все пак, ако под Ζυγός, като собствено име, трябва да се разбира Стара планина, то през втория поход Глава е завладял „цялата област на Стара планина" северно и южно от нея и ония български воеводи, които по-рано, т. е. през първия поход, били несъкрушими и дръзки, сега той ги откарал като роби. Затова той трябвало да изтреби тия „класове" — важни противници и после да унищожи, да покори самия плод — самото българско племе. Такава е била, според Мануил Фила, задачата на Михаил Глава през втория му поход в България. Авторът на поемата го поставя „подир малко време“, което би могло да се разбира в смисъл „не след много време“ от първия поход в 1263 год. обаче трябва да признаем, че цели петнайсет години отделят първия поход от втория, защото Лахана (Ивайло) изстъпва на историческата сцена само през 1277 год., а намесата на Михаил VIII Палеолог във вътрешните работи на България, когато той поискал да унищожи Ивайло и чрез едно окупиране на България от ромейска войска да постави на българ­ския престол своя зет Иван Мицо, се отнася към 1278 год., както ние излагаме данните от поемата във връзка със събитията, които се развивали тогава в България.

Ние тук няма да се спираме върху другите данни от поемата за другата дейност на Михаил Глава, защото ние ги разгледваме там, гдето те се отнасят в хронологичен ред.

Съдържание: