x Областно управление

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Областно управление

Старославянската жупна уредба се задър­жала в България с гръцките названия до падането на старото царство. Царството било разделено на окръзи, а всеки окръг имал по един град или крепост, гдето се съсредоточвали чиновниците и духовенството. В XIII и XIV в. в., обаче, окръгът не се наричал вече жупа, както в Сърбия, Хърватско, Бохемия (Чехия) и у полабските славяни, а област, или по гръцки хора (χώρα)1. Леунклавий разказва, според турските хроники, че в Шишмановото царство имало 30 или повече крепости и укрепени гра­дове; били ли са те централни пунктове на областите2, не може да се реши.

Народът бил задължен да изпълнява дворцови и местни тегоби. За местните тегоби дава някои сведения вирпинският хрисовул. Цялото население на един град и на околностите му било длъжно „град зидати“ (да строи крепост) и „темницъ блюсти“. Местната тегоба — да се строи крепост (по сръбски зиданге града), която се среща също у хървати, сърби, чехи, поляци, полабски славяни, па дори и в някои византийски грамоти (καστροκτισία) 3, точно е обяснена в Душановия законник: „гдѣ се град обори или кула, да га направѣ граждан тогази града и жупа, што есть предел того града“ (ако някъде се повреди крепост или кула, жителите както на крепостта, тъй и на принадлежащата й жупа да я поправятъ). Редовна стража на жупната крепост дене и ноще срещаме и в Сърбия (градоблюденiе или цаконство), в Хърватско, гдето дори и духовните лица били задължени да стоят на стража, а също в Полша и в Чехия. Освен това, жителите на жупата плащали и приплата (по сръбски: жупска приплата). Манастирските хора били освободени от всички тия тегоби. Дворцовата тегоба4 у всички славяни била тежка и разнообразна. Когато царят тръгвал да обикаля страната, то боляри и монаси, граждани и селяни били длъжни да го придружават от едно место до друго и да дават нему и на свитата му храна и квартира. Местото за нощувка, както в Сърбия, той и в България, се наричало приселица. Пре­минаването на многобройната челяд от псари, соколници и оръженосци, които искали хляб, домашни птици, вино, месо, храна за конете (българ. зоб, ср. позоб) и т. н., бивало голяма тежест за населението. В Чехия думата, с която наричали княжеската челяд, holota (старосл. — глота „тълпа“) постепенно получила ругателно значение (сволочь, сбирщина).

Друга дворцова тегоба е работата на царските земи. Според вирпинската грамота, народът (люди) бил длъжен да оре, да коси й да разработва лозята. Рилският хрисовул (1378) забранява на чиновниците да взимат „на работа“ манастирските хора, техните работници, коне или волове (зевгаре енгарепсати — ζεΰγος άγγαρεύειν). Сръбските грамоти споменават за оран, жетва, харман, сенокос като за „царска работа“.

Най-висшият чиновник в една жупа първоначално и в България, и в Сърбия, както и у чехите, полабските славяни и хърватите, се наричал жупан; това старо название през XIII и XIV в. в. постепенно било заменено с гръцкото кефалия (κεφαλάδες, κεφαλώται, capitanei). В една грамота от 1347 г. кефалиите се наричат xopы mѧ дукы (δοοξ της χώρας). Кефалията, обикновено болярин, имал, като представител на царя, съдебна власт и се грижел за обществената безопасност.

Чиновниците в една жупа се наричали или владъщи, или, както в Сърбия и Босна, владалци. Грамотите от XIV в. споменават „всѣх болѣр и работникъ царства ми, великихъ и малыхъ“, на които царят е поверявал да събират данъци и да се грижат за администрацията (съдржати въсѣкыѧ работы царства ми). В четирите запазени манастирски документи се споменават 20 длъжностни лица, които носят отчасти славянски, отчасти гръцки названия.

Кастрофилак (καστροφύλαξ), както, без съмнение, и катепач (1347, κατεπάνω, capitaneus) бил комендантът на крепостния гарнизон. Другите военни лица били: примпкюр (προμικήρίος), алагатор (άλάγη — ескадрон) и десѧтник. Едно от най-важните лица било, както и в Сърбия, севаст (σεβαστός) със съдебна власт; съдiи (judex) се споменава наред с него едва в 1378. Вирпинската грамота споменава и кназя. В Сърбия княз се наричал или селският кмет, или търговският съдия, или бирникът. Ватах5 и топщикал (?), които срещаме в същия паметник, се зани­мавали със съдебни и финансови дела. Между чиновниците, които се занима­вали с данъците и при Шишман III се наричали перпираке, в Сърбия и в България първо место държал прахтор (πράκτορ); данъците в натура събирали житаре (жито, ръж), винаре, десѧткаре—десета част от меда, овците и свините, сенаре (сено), митаре, а, може би, също тъй и подохатори. Писците (виз. άπογραφεύς) съставяли описа на земите с цел за определяне на данъците. В XIV в. се явяват още следните царски чинов­ници: гончие или находници (пратеници, куриери), побирчие (бирници?), градаре (градар—градинар) 6 и повари или варничие, вараре.



1 Вж § 3, думите жупа, жупан не се срещат в българските грамоти от XIII и XIV в., но пък обратно, много често в много други паметници. Ср. Miklosich Lex. palaeosl.

2 Леунклавий 268 дава 24 имена: Tzeneke (Ченга в Балкана), Pirauada (Про­вадия), Madra и Ventzina (Мадара и Венча при Провадия), Diritza, Mitzekia, Iflekia, Qieuskia, Kirbitze, Keresdauicha, Eski lstambolic (Преслав), Sunni (Шумен), Tzernovitza (Червенъ?), Mefloutza, Cymenoz, Kosova (Косовча при Шумен), lurgova, Dirnaul (Търново), Nicopolis, Tunaburgos, Zibestova (Свищов), Novakesri (Нови град при устието на Янтра), Diraca, Silistra. Имената са силно изменени.

3 Miklosich et Muller, Acta et diplomata graeca medii aevi, IV. 3. 352 (XIII в.). Грамотите на руския светогорски манастир. Киев, 1873 г., 174 (1354). 

4 Да неработаiжтъ в царинж никоiж работж. Шафарик, Pam. 23. За органи­зацията на жупите вж. Херм. Иречек, Slovanské pravo. Praha 1863 и сл.

5 Ватажка е старейшината на племето у карпатските гуцули. Вж. Čas. česk. musea 1838, 491. Wataha и watacha на старополски означава съюз, дружество. Рус­кото ватага означава рибарски еснаф на Волга.

6 Вирпинската грамота. Във витошката грамота, Шаф. Pam. 2 изд. 104, ред 6, да се чете градаре вм. срдаре. Думите подвода и подалище се срещат пак там и са, вероятно, невярно изтълкувани съкращения.

Съдържание: