x Чаталарският Омуртагов надпис

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Чаталарският Омуртагов надпис

За пръв път тоя надпис биде издаден от Ф. Ив. Успенски, който и даде първото четене и разбиране на съдържанието му. Самият надпис е доста повреден в някои места, за възстановяването на който могат да се предложат и други попълвания, несходни с ония на Успенски, както това показа и Бйори. Затова ние ще се спрем тук само върху тия места, които според нас допущат други възможни попълвания. Такива места са следните:

8 р. съдържа , които Успенски попълва: είς τήν ΤοΟτζαν καί [έπήγε. Бйори не е съгласен с това четене, защото .Омортаг е живял в мир с гърците.“ Той предлага да се попълни с έδειξε (εδιξε) или с некоя подобна дума. Но нам ни се струва, че, понеже в надписа след КЕ ясно личи остатък от буква М, то най-подходно и по смисъл ще бъде попълването  = μείζω έποίησε в смисъл увеличил, „усилил, умножил,“ що напълно пояснява την δύναμιν в следния ред.

9. според Успенски значи τήν δύναμιν τον [έπί, а според Бйори επί = Ις — εις. Но έπ: тук е неуместно при недопустимостта на гл. έγε в 8 p.; освен това формата τοv вмясто αΰτοϋ или αύτοϋ не се среща нито на един от другите надписи от времето на Омортаг, няма да говорим за нашия надпис, дето навсякъде стои αύτοv. Затова ние мислим, че при μείζω «ποίησε по-подходно ще бъде, ако тоя ред се попълни съ ΤΟΥ[ΝΑΝΤΙΟΝ=τούναντίον в смисъл „спроти” „спрямо,“ „откъм,“ т. е. че с издигането на новата крепост се увеличвала и мощта, силата на държавата спрямо, спроти гърци и славяни, както това дава да се разбира следният ред.

12p.:  което Успенски попълва и чете: εις τήν Τοϋτζαν μεήνεγκε. Според Бйори това попълване е „много съмнително,“ а пък според нас вече самите добре запазени букви в края на тоя ред не допущат подобно попълване, а още повече пък глаголна форма, която непременно би имала пред себе си КЕ = καί. Като виждаме в крайните остатъци от букви, (които във факсимилето на Успенски са пропус­нати), думата AYLIN, ние заключаваме, че тук е било отбелязано де е бил построен мостът спроти двореца и крепостта, именно „отзад двореца”, т. е. отвъд крепостта в посока от север към юг, от Плиска към новия дворец, и затова ние предлагаме въз основа на това, че следната подир Τοϋτζαν дума е почвала с METOI, да попълним реда с .

14-15 рр.:  Успенски предлага да се чете κα! [εις ?ν]α [τώ]ν| στύλων έστησε λέον[τας χαλκοϋς]| δύο, т. е. .и поставил два медни лъва на една от колоните.“ Бйори намира такова разположение за крайно неартистично“ и затова предлага да се чете: καί [μέσ]α [τώ}/ στάλων κτλ., което и ние възприемаме като най-подходно и по форма, и по смисъл.

17. p.  според Успенски гласи: . Тук  според нас е непонятно и необяснимо, защото в целия надпис за княза се говори в 3-о лице, а не в 1-во и 3-о, както е в Търновския надпис. Ние мислим, че тук по-скоро е пропусната от каменорезача цяла сричка ТА под влиянието на следната дума, която така също почва с Т—TON, и попълваме МЕ[ТА] в значение „с”, което подхожда на гл. κάμπτειν , т. е. „навежда,” а оттука „притиска” μετά τδν πόδα αύτοΰ — „с ногата си.”

18—19 pp.:  Успенски попълва: βατ.λέα κά[μπτειν {ως δπάρΙχ или τρέ|χη , но Бйори предлага да се чете: κάμψην , което според нас е по-правилно и отговаря на ζήσίΐν в 22 ред.

19 и 20 pp.:...

За тия редове Успенски дава: ...ή ΤοΟτζα κα! [ο]ώσ[ϊ αιχμα­λώτους πολ|/φ5ς Βουλγά| ρ]«ς, επε[ιτα. Това попълване Бйори счита за «крайно съмнително реставриране, без да предлага друго някое, а се ограничава само с поправката οόσιν, т. е. δώσε-.ν вм. ξώη;. Обаче, ако се вгледаме по-внимателно в остатъците на буквите на камъка, па дори и във факсимилето на Успенски то лесно ще се убедим, че подобно попълване е недопустимо. И наистина, след К6 (р. 19) се ясно очертават дирите на буква Е и се чете КЕЕОС, т. е., т. е. καί εως. което напълно подтвърдява и попълването в р. 18 έως τρέχ. След КЕЕОС се ясно забелязва горният край на буква Д, следов. следващата дума се е почвала с тая буква, която може да бъде или глагол — сказуемо, или друга дума в изречението. Ние обаче съзираме глагола в края на р. 20 — в 6116 .., което по никой начин не може да се чете ίπειτα, защото в текста би стояло £111, и го попълваме £И£[ХМ, т. е. έπέχ в значение „задържа»“ „запира.“ Поради това края на р. 19 попъл­ваме ANTICТА, или pp. 19 и 20 след ΤοΟτζα четем: κ(α!) [Ι]ως ά[ντ;στά]|τους πολ[λ]οΰς Βουλγάρα; έ~έ[χ^ и след това прибавяме κε = καί за свръзка със следното изречение.

24 и 25 pp. За , които Успенски чете: Βολγάροις τfj σιγορελεμ Γραικοϊς τζ ίνο'.κτ.ώνος ιε'. . Ние приемаме четенето на С. П. Шестаков и И. Микола , които независимо един от друг предлагат правилното четене βουΛγαρίατι σιγορελεμ γραικιστί ίνδικ ώνος ιε'.

И тъй целия надпис ние четем така в книжовен правопис:

т.е. „Великият хан Омортаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Плиска, той построи аул [дворец] на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туча отзад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои княза от бога да притиска с ногата си императора, докато тече Туча и докато тя задържа многото български противници, и като покорява враговете си, в радост и веселие да проживее сто години. А времето, когато той [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.

Съдържание: