x Търновският Омуртагов надпис

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Търновският Омуртагов надпис

Макар че тоя надпис бе издаден още в 1859 г. според преписа на д-р Х. С. Даскалов , обаче поради това, че той не бе точно преписан от първия му издател, някои редове в текста останаха за дълго време тъмни и породиха разни четения. Нам се удаде щастлив случай пръв да снемем естампаж от надписа и да дадем правилното му и точно четене. По-сетне Ф. Ив. Успенски издаде факсимиле на самия текст и предложи ново разбиране на съдържанието, върху които ние искаме тук да се поспрем.

Ние четем гръцкия текст на тоя надпис в книжовен правопис така:

 

т. е. „Великият хан Омортаг, като остая в стария си дом, съгради преславен дом при Дунав. И като измерих [разстоянието] отгоре [т. е. по лицето на земята] между двата всеславни дома, направих в средата гробница. И от самата среда на гробницата до моя старовремски дворец [аул] има 20 хиляди оргии и към Дунава има 20 хиляди оргии. А самият гроб [склеп] е всеславен. И като измериха земята, поставиха тоя надпис. Човек, ако и да живее добре, умира м друг се ражда. И нека тоя, който се роди най-сетне, разглеждайки тоя [надпис], си спомня за оногова, който го [гроб, склеп] построи. А името на княза, е Омортаг, велики хан. Нека бог го удостои да преживее сто години.”

Θ. Ив. Успенски чете нашия надпис така:

А превежда тоя надпис така: „Хан Ивиги Омортаг, оставаясь в старом дворце своем, построил великолепний дворец на Дунае и среди зтих двух дворцов памфим. Сделав измерение [пространства], в самой середине насипал холм, а от самой середины этого холма и до старого аула моего две мириады сажен [т. е. 20 000 оргий или 40 верст] и к Дунаю две мириады сажен; а эта самая тумва [насыпь] и есть памфим. Измерив землю, сделал зту надпись. Человек существо смертное, хотя бы он и хорошо жил, а другой раждается [на место его], и тот, кто родится самым последним, размишляя о сем, да вспомнит сделавшего сие. Имя же княза ест Омортаг Хан Ивиги. Бог да пошлет ему столетнюю жизнь!”

Но дали това разбиране е приемливо?

На първо място ще отбележим, че Успенски според нас не съвсем правилно чете и разбира следната фраза р. 10—15:

която той чете: καί άνά μέσα τών δύω οδχων τίν πάμφημον. Καταμετρήσας εις τήν μέσην έποίησα τοΰμβαν, от което ясно става, че думата πάμφημον той взема за съществит. име и я отнася като право допълнение към гл. έποίησα в първото изречение на текста. — Но, ако да беше тя съществ. име, то 1. не щеше да бъде поставена с член, ка­къвто пример имаме в pp. 7—8: ύπέρφημον οτκον и въ pp. 14— 15: έποίησα τοϋμβαν — и двете без член, като за първ път споменувани, и 2. в pp. 21—22: πάμμφημ сν тя щеше да бъде непременно с член и при това в имен. пад. ό πάμφημος, ако винит. пад. е τον άμφημον, както я разбира сам Успенски. Оттука ясно става, че в първия случай тя като прилагателно име се отнася към предните думи τών δυών ο χων и трябва с тях да се съгласува τών παμφήμων, а във втория случай тя се отнася и се съгласува с τδ δέ αύτδ τοϋ(μ)βιν; тъй че тук не става дума за някакъвъ-си „памфим“, а τών παμφήμων е определение към „двата дома“ в първия случай, и затова заедно с τών δυών οδχων тя е подчинена на καταμετρήσας, както това показва и съюзът пред άνα, който свързва с първото изречение второто: καί… εις τήν μέσην έποίησα τοΰμβαν, а във втория случай тя е сказуемо съ έστ’.ν на τοθ(μ)βιν. Щом това се установява, то и под τϊν πάμ φημον не може да се разбира „насипъ или тумва“, а е прилага­телното πάμφημος, ον, което значи „всеславен“.

Съдържание: