x Орография

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Орография

От незапомнени времена съществувало мнение, че Балканският полуостров от Адриатическо до Черно море е пресечен с висок, недостъпен планински чукар, с непрекъсната алпийска централна верига, която се простира почти по права посока от запад към изток и образува вододел на Егейския и Черноморския басейн (т. е. на Дунава). Още у Страбон1 срещаме възглед, че илирийските, пеонските и тракийските планини, съставяйки почти права линия, се протакат успоредно на Дунава от Адриатическо море до Понт. Тая погрешка минала по наследство у географите на древността, средните векове и новото време. От средновековните ние ще посочим само свидетелството на византиеца Никифор Григора; той говори за една непрекъсната верига, проточена надлъж покрай северните граници на Тракия и Македония, от Евксинския Понт дори до Йонийско море, от която извират Стримон и Аксий2. Подобен възглед се среща и у Ана Комнина. На остарелите карти от ново време, като почнем от Меркатор, постоянно се е изобразявал един алпообразен планински гребен, една непрекъсната планинска верига от Скард, Орбел и Хем (Scardus, Orbelus, Haemus)3, която съставя един вид продължение на Алпите до самия бряг на Черно море. Ученият архиепископ Веранциус (всъщност Вранчич), който пътувал като императорски пратеник за Цариград в 1553 г., смятал, че от Пиренеите чак до Месемврия на Черно море се простира без прекъсване една висока планинска верига (catena mundi). Въпросът биде разрешен едва през 1840 г. от пътешествениците Буе и Гризебах4. Премахването на тая централна верига от най-новите карти дължим на Киперт, който за пръв път през 1853 г. представи в същински вид устройството на повърхността на Балканския полуостров.

Планините на Балканския полуостров на две места се досягат с планинските системи на Средна Европа : на запад с Алпите, на изток с Карпатите. Разклоненията на Алпите, като се почне от Карст, покриват цяла Босна и Херцеговина с многобройни, успоредни на адриатическото крайбрежие планински вериги, които завършват със северноалбанския планински възел при дълбокото корито на Дрин. Отвъд р. Дрин се издигат албанските вериги и се разделят на многобройни гребени. През долината на Черни Дрин, която се протака от юг към север, от тях се разделя Шар (Scadrus), който върви от югозапад към североизток. До него откъм юг се доближава Пинд, който се простира чак до Елада. На изток от Шар, надлъж по вододела на Дунава и Егейско море, се протака една прекъсвана от широки долини редица от повече или по-малко усамотени планини до втория планински възел, който се издига в центъра около Витоша и Рила (Scomius). В югоизточна посока от Рила върви разклонената планинска система Родопа. На изток от Рила се отделя Средна гора, която служи за граница между Софийската котловина и Тракийската равнина и се доближава по-нататък като успоредна верига до южния склон на Балкана. Самият Балкан се явява като естествено продължение на Банатските Карпати. Отделен от Карпатите чрез Дунавския пролом, той се простира във вид на дъга от запад към изток чак до Черно море.

Долините на Морава и Вардар, съединявайки се чрез една ниска седловина между Черна гора (Карадаг) и Руен, разделят полуострова на две половини. В западната половина планините се простират от север към юг или от северозапад към югоизток, докато в източната половина преобладава посоката от запад към изток. Изпърво ние ще се занимаем с източната половина.



1 Strabo VII, p. 313: Τρόπον γάρ τινα τψ Ιστρψ παράλληλα έστι τά τε ’Ιλλυ­ρικά καί τά Παιονικά καί τά θράκια δρη. μίαν πως γραμμήν άποτελοοντα, διήκουσαν από του Άδρίου μέχρι πρδς τόν Πόντον: Frg. VII. 1.10: ή Μακεδονία περιορίζεται έκ βορρά νοομένη ευθεία γραμμή τν) διά Βερτίσκου όρους καί Σκάρδου καί Όρβήλου καί ‘Ροδόπης καί Αίμον, τά γάρ δρη ταΰτα, άρχόμενα από τοΰ Άδρίου, διήκει κατά εύ θεΐαν γραμμήν εως τοΰ Εύξείνου. Cp. Rnonymi Periplus Ponti Eux. в сборн. на Hoffmann’a, Leipz. 1842, стр, 197.

2 Nikephoros Gregoras ed. Bonn. I, 375: Τά ύπερκείμενα μέγιστα όρη, 5 κατά τό συνεχές παρατείνει μέχρι τοΟ Ίονίου πέλαγους έκ τοΰ πόντου άρξάμενα τοΰ Εύξείνου, ορίζοντα μέν πρός μεσημβρίαν καί νότον άνεμον Θράκην καί Μακεδονίαν, πρδς δ’άρκτους τάς τε Μυσών χώρας καί ποταμόν τόν ’Ίστρον.

3 Anna Komnena ed. Par. 451.

4 А. Bouе, La Turquie d’Europe. Paris 1840. 1 217. Grisebach, Reise durch Ru melien. Gotingen 1841. II 110. R. Βοιιέ, Ueber die sogenannte Centralkette der europ. Tiirkei, Sitzber. d. W. Rkad. LIII (1866). Cp. по тоя въпрос Dr. Const. Ios. Пгебек, Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpasse. Prag 1877 стр. 139-140.

Съдържание: