x Обяснения към писмо 55-то по Меурсия

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ II

Обяснения към писмо 55-то по Меурсия

Към времето, когато Алексий I Комнин пътувал по българските земи от септември 1105 до началото на ноември 1106 г., се отнася и писмото на Теофилакт „до царския лекар Никита“, както това се види още от първото изречение на писмото. „Много са причините, почва архиепископът, които ме принуждават да замина за вашите шатри, които вие, новият Израил, разпъвате, като оби­каляте (περιφερόμενοι) в земя — пустиня за вас“. Няма никакво съмнение, че тук става дума за същото странствуване или пътуване на императора, за което Теофилакт споменува в писмото си до Григория Каматир, като под „земяпустиня за вас“ се разбира България. Обаче две течения (γεύματα) спирали заминаването му; „едното общо и епидемично, което, след като пострадат от в зпаление на мозъка, му причинявало хрема (или гръден катар) и кашлица и го застрашавало не без основания с гръдна болест“. „Защото, пише архиепископът, ако сега, когато съм се свил на едно место, се намирам в такова положение, какво ли ще ми бъде, ако бих излязъл на открито? — Второто течение било онова на близката река, която древният и гръцки език нарича Аксиос, а новият и варварски — Вардар (Βαρδουάριος). „Защото, казва се в писмото, тя, като тече през много планини, сега е преляла от стопилите се из горите снегове и не дава нито пеши, нито конници да я минат, та, като няма мост поради проклетите митници край нея (реката), може да се мине само по едно коритце, дълго един лакът“, а пък да се минава реката на такова коритце било твърде опасно. И тъй, две били пречките, които не позволявали на Теофилакт да отиде там, гдето е станувал заедно с императора царският лекар Ни­кита: сериозната болест, от която страдал архиепископът, и друго пълноводието на река Вардар, което не давало да се мине реката нито пеша, нито на кон, а само на една малка лодка, и то на митнишки брод.

Обаче в писмото се казва една подробност, която ни дава възможност да определим по-точно времето, когато е било то пи­сано: архиепископът обяснява, че пълноводието и разлитието на Вардар се дължали на стопилите се по планините, през които минава тая река, снегове, следов. писмото е писано през ранна пролет, а понеже през времето на императоровото пътуване по днеш­на Македония е имало само една пролет — през 1106 год, то и писмото е писано през ранна пролет на тая година, и то от Охрид, отгдето Теофилакт не е можал да мръдне поради сериозната си болест. Освен това в писмото се казва, че да се отиде в мястото, гдето се намирал царският лекар Никита, а следов. гдето квартирувал в дадено време императорът, трябва ло да се мине близката, съседната (γείτονα) на това место (а не на Охрид или Солун) река Вардар, а това мяесто е могло да бъде само гр. Стру­мица или манастирът богородица Елеуса при с. Велюса, които, както се каза, Алексий I Комнин също посетил през времето на казаното си пътуване.

Това точно определение датата на нашето писмо съвсем отменява изказаното от митр. Симеон мнение, че то е било писано през пролетта на 1108 год., и то от Солун, а адресатът се намирал във военния лагер. Но най-важното доказателство, че това писмо не е могло да бъде писано през пролетта на 1108 год., е това обстоя­телство, че братът на Теофилакт тогава е бил тежко болен и не могъл да предприеме такова опасно пътуване, за което споменува нашето писмо. Това най-добре се види от 58-о по Меурсия писмо до китърския епископ, в което Теофилакт пише: „Пребиванието ми тук и на мене се виждаше досега, че е добре и разумно наре­дено. Но човешките помисли били суетни, и за мене било по-добре да бях отишъл в Цариград (πρός τήν πόλιν) и там да бях се погрижил за лекуването и на моето тело, а в същото време да бях поставил далеч от тукашните горещини и тия, които са с мене. Те не намират тук нищо добро, а особено брат ми, който ми е малка искра от утеха. Защото, като променил охридския въздух с тукашния и като се лишил от слабото и твърде тънко тамошно вино и от другите хигиенически съестни припаси, изгуби здравето си и е много зле. Охота (апетит) няма никак, бори се с главоболие, и коремът му е претрупан. За премахване на тоя товар времето не позволява да се употряби и друго средство, освен оксисакхари (‘όξυσάκχαρι), и то умерено, при всичко че мо­жехме да употребим и други лекарства. Но нему му се втръсна всяко лекарство Затова скърбя и се чумеря, честний божи човече, и съм недоволен от тукашното си пребивание, като разсъждавам повече малодушно, отколкото справедливо. Защото, ако е угодно на Бога да понесем някоя скръб (т.е. смъртта на брата му), ще ни се случи такава, гдето и да бяхме се намерили. Но ти умилостиви Бога към нас, защото той знае да прощава беззакония и да потопява грехове в море (Мих 7,18-ю). Пророк Михей знае, че това море е или кръщението, или покаянието, или божието мило­сърдие. И така, което от тия трите дава и на другите сила, за да станат спасителни, това изпей върху нас, за да изцериш нашата немощ, като потопиш, колкото враждебна и египетска част имат нашите телесни и душевни болести. Не се бави, прочее, но отвори небесните завори."

За да се определи, кога и отгде е писано това писмо, ще трябва да се спрем върху други две писма — друго до китърския епископ и до дебърския (66-о и 67-о по Меурсия), които са писани вече след смъртта на Теофилактовия брат. В двете тия писма, като съобщава за смъртта на брата си, „който за него бил всичко, с готовност се излагал на всяка опасност и се хвърлял, както се казва, в самия огън и срещу мечове, само и само (архиеп.) да бъдел спокоен и без скърби“, моли и двамата епископи, да му бъдат помощници, като по-често отправят молитви за него към Бога; но в писмото до дебърския той притуря, също така да се моли на Бога – „да се върне по-скоро в падналата се на негово попечение епар­хия, за да посети овците на стадото му, което му е поверено“. Това последното съобщение ни дава възможност да се определи, кога е умрял Теофилактовият брат Димитър. Дебърският епископ напуснал своето седалище — Дебър, когато тоя град бил завзет от Боемундовите войски в началото на войната, т.е. през есента или зимата на 1107 год., а отново отвоюван през лятото (най-рано) на 1108 год., когато норманите бяха отбити и отблъснати от ромеите на запад към Драч и морския бряг; ако Теофилакт подканя епископа да моли Бога, да се върне в епархията си по-скоро, то ясно е, че писмото е било писано към края на лятото на 1108 год., а оттука и смъртта на брата му ще трябва да отнесем към средата на 1108 год., следов. и двете писма 66-о и 67-о са писани през втората половина на 1108 г. и притова наскоро след смъртта на Теофилактовия брат.

И тъй, понеже 58-о писмо е предхождало 66-то до китърския епископ, а това последното, както видяхме, се отнася към началото на втората половина на 1108 год., когато братът се бе вече поминал, то и първото писмо (58-о) трябва да се отнесе към пролетта на същата година, а тогава Теофилакт се е намирал в Преспа по случай епископския събор, гдето бил донесен и брат му Дими­тър за поправка на здравето, но без всякакъв резултат. а оттука и 58-то писмо било писано от Преспа, а не от Солун, както пред­полага. митр. Симеон, който се основава на това, че архиепископът се надявал да потопи греховете си в морето“; обаче в писмото се привежда, както видяхме, изречение от пророка Михея и се обяс­нява, че под „море“ се разбира кръщението и пр., тъй че това не са думи на Теофилакт.

И тъй, 55-то писмо до царския лекар Никита по никой начин не може да се смята, че е написано в 1108 год., и се връщаме пак към неговото съдържание. Поради мъчно преодолимите за архиепис­копа пречки от една страна, а от друга — поради важността на въпросите, която правила неотложно отиването в Струмица, Теофилакт изпратил брата си Димитър, който първото „течение“ нямал, а от второто не се боял, защото на такива коритца той плувал по-смело, отколкото когато пътувал по сухо. „Тогова ти изпратих, пише архиепископът, от дома в свой дом (οǐκοvεν οικαδε) (така аз съдя за нашите отношения), за да допълни нуждата от моето присъствие при тебе, и да се наслади вместо мене с обичната ти и мъдра душа“ и пр. Но какъва е била тая нужда от неговото присъствие при Никита и изобщо кои са били многото причини, които са го принуждавали да отиде при последния, Теофилакт не посочва, нито дори намеква за тях, защото е нямало нужда: било изпратено доверено нему лице — брат му Димитър, който устно е предал на Никита всичките желания на архиепископа и главната цел на своето идване. Обаче, като се вземе предвид времето, когато е било написано писмото — през пролетта на 1106 год., то едвали ще се отклоним от истината, ако приемем, че главната цел на това отиване на Теофилактовия брат е била да помоли царския лекар Никита за ходатайство пред императора, да избави архиепис­копа от неговите противници, Иасита и сподвижниците му, чрез отстранението на скопския дука и управител на България, Иван Таронит, у когото те намирали поддъръка в действията си против архиепископа. Разбира се, подобна една цел Теофилакт не е могъл да излага в писмо и я поверил само на своя брат, който за него бил всичко, както пише в писмата до китърския (66-о) и дебърския епископи (67-о).

Съдържание: