x Планинската страна на Западна Македония

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Планинската страна на Западна Македония

За устройството на повърхността на Западна Македония Гризебах е изказал един възглед, който, макар че не може да се смята за напълно верен, при все това си остава твърде остроумен1. Като важна особеност на тая планинска страна той намира четирите кръгли котловини, които лежат при източния склон на Шар и Пинд. А особеността на тия котловини се състои в това, че всяка от тях е обиколена с планинска верига и е напоена от река, която извира из една от двете главни планински вериги и тече из котловината през дълбоки теснини на изток. Тия котловини са следните: мъничката кръгла котловина на Тетово при изворите на Вардар, голямата долина на Черна с градовете Прилеп и Битоля, котловината Гревено при Бистрица (Haliakmon) и голямата равнина на Тесалия със Саламбрия (Peneios). Котловината на Треска  е останала непозната на Гризебах. 

Срещу Люботрън се издига една планинска верига която върви повечето в югоизточна посока, между Вардар и споменатата горна котловина. Един от върховете на тая верига при Скопие се нарича Каршиак; по-нататък следва Бабуна2 със сиви слюдени склонове и значителни конуси и върхове. Между притоците на Вардар се простират страничните клонове на тая верига — Салкова, Голешница и Глеб. От гр. Прилеп (624 м) прекрасен път води по един висок баир (1105 м) през Бабуна за Велес на Вардар (170 м). По-нататък на юг планинската верига се прекъсва от Черна.

Южно от дългото дефиле на Черна, което крие местността Морихово, се издига величественият Нидже или Ница (1950 м) по турски Каймакчалан (Каймачен връх), който се състои от мрамор и микашист и има белоснежни разклонения, често наистина покрити със сняг3. От стръмния връх се открива изглед към Западна Македония, виждат се зелените, навред обработени безлесни полета в котловината на Битоля и Прилеп, изпъстрена със 170 села; на западния план се подават величественият Перистер и върховете на снегопокрития Шар. Оттук човек може да съзре областта на Кастория, Островското езеро, Вардарската долина и планинската местност на Мъглен. При Нидже е границата на вечнозелената растителност, която тъй разкошно вирее по македонските крайбрежия; при западните поли на планината в долината на Черна няма нито платани, нито кипариси.

Североизточно от Нидже до Вардарските теснини преминава един стръмен и назъбен като пила гребен, на който се издига отвесната стена Кожух (Кожов) планина; завършва той с красивия Паяк. Тоя чукар обгръща от север и от изток интересната мъничка местност Мъглена (казват още Меглинò, тур. Караджова), разделена откъм юг от крайбрежната низина чрез редица хълмове. Мъглена, някога опасен вертеп на разбойници, допреди 20 години е била, също както и Дебър (Дибра), съвсем недостъпна и непозната. Тук в 54 села живеят българи, куцовласи и турци, почти всички фанатични мохамедани. Плодородието на почвата е неообикновено; много полета дават по три жътви на годината. Освен очарователно местоположение тук има приятен чист планински въздух. Без бройни вади образуват потоци; те се съединяват с Мъгленица, която се влива в Колудей.

Южно от Нидже в една широка котловина лежи Островското езеро (390 м), от всички страни заградено с планини, без видим отток. На неговия източен бряг стои островърхата планина Турла, при чиито поли е разположен в крайбрежната равнина гр.Негуш (или Нягуш)4; наблизо е високата планина Докса. От западната страна на езерото започва един планински чукар, който като дъга обгръща от запад Битолската котловина и няма общо име; само южната му част се нарича Неречка планина. Това е висок, стръмен и плешив гребен, чиито върхове малко се издигат над билото; неговите долини и клисури са населени почти изключително с куцовласи. Между Битоля и Преспанското езеро се издига тривърхият великан Перистер, по албански Бурен (2350 м), който се състои от гранит и микашист5. Безкраен гъсталак от папрати, който отдалеч приятно се зеленее, а отблизо е мрачен и пустинен, покрива неговите склонове; тук-там са разхвърляни пасища. На върха пък човек може да намери алпийска флора и сняг дори през лятото. От една напречна долина на източния склон извира Драгор, над който се намира влашкото село Магарево, а по-надолу при самите поли на планината — големият град Битоля, или Толи манастир (595 м). По пътя за върха трябва човек да се промъква през маса гранитни блокове; отгоре се вижда, от една страна, цялата битолска котловина, от друга, местността Преспа с езерото; в далечините се виждат Шарската верига, Бабуна, Нидже, Турла, Олимп и Пинд6. Северно от Перистер има проход, който води от Битоля за Преспа. По-нататък на север се простира ниска верига (300 м над котловината) до Бабуна. Котловините на Прилеп и Битоля се разделят само чрез незначителни хълмове.

На север от езерата Охридско и Преспанско се простира от една страна към Шар, от друга към Перистер една малко позната гориста планинска страна. Езерата са разделени чрез високи оголени варовити планини с връх Галичица. Големите планини, които се намират южно от двете езера, се разделят от Пинд чрез Зангонския проход, през който протича Девол.

Котловината на Бистрица се дели на север от долината на Черна чрез чукара Перистер, а на юг от Тесалия чрез планините, обикновено наричани с древното име Камбунски планини, които завършват с Олимп (2973 м).



1 Grisebach II, 125 сл.

2 За произхода на името

3 Grisebach II, 144.

4 На картите Njagusta, Njausta.

5 Първо споменуаане за Перистер аз намерих в записките на албанския княз Иван Мусаки (1510): „in un loco, nomine la montagna de Peristeri e li ve una fontana nominata Dobrida e la se devide l’RIbania dalla Bulgaria". Rad jugoslavenske flkademije 1868, V. 174.

6 Grisebach II 194.

Съдържание: