x Планините на Албания и Сърбия

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Планините на Албания и Сърбия

Остава ни още да допълним даденото тук описание на повърхността на българската страна с няколко думи за съседните планински вериги на Северна Албания и Западна Сърбия.

Главната верига на Албанските планини се простира от юг към север до праговете на съединения Дрин. От нея до морето преминават многобройни негостоприемни разклонения, между които си отварят път в крайбрежната равнина реките Шкумба, Арзен, Ишми, Мати и др. По тия непристъпни скали живеят полудивите независими албански племена — дукаджини, мирдити и матяни. Северната част на главния гребен е покрита с девствени гори, които се простират няколко дни път; долу са дъбови, по-нагоре — букови, а по височините — борови и елови. Една част от гребена между местността Матя и Черни Дрин представлява стръмна, лишена от растителност скалиста стена с величествено изрязани контури (до 1300 м) и се нарича по албански Малиси (Черна планина).

Дълбокият пролом на съединения Дрин разделя тая планинска страна от грамадния алпийски планински възел, който се намира между равнината Скутари (по албански Шходра) и Метохия и от някои се нарича Албански Алпи (у древните Bertiscus). Повечето върхове на тоя малко известен планински чукар са досущ недостъпни и от голяма височина (Виситор, Глеб, Проклетия и др.). Над мястото, дето се сливат двата Дрина, се издига полегат, обраснал с гора конус — Бищрик. Който пътува от Призрен за Шкодра, вижда от дясната си страна, зад бездънния пролом на Дрин, един величествен ред от около 50 яркосветли игловидни върхове, които отчасти се състоят от белоснежен варовик, отчасти наистина са покрити със сняг и дори съдържат ледници в своите пукнатини. Мъчно е да се намери по-величествен изглед дори и в центъра на Алпите1. Обитатели на тия планини са или полудиви албанци, или тъмнокафяви мечки, вълци и сърни.

Босна е изпълнена с планински вериги, които по своите особености могат се сравни с Карст. От десния бряг на Дрин започват разнообразните планински групи на Сърбия. В средата на княжеството лежат Руднишките планини (Щурац, 1054 м). На север от тях през местността Шумадия минава един горист чукар с ниски върхове (Венчац, Буколя, Космай) до Дунав, дето завършва с Авала при Белград. В южната част на Сърбия се трупат исполински скалисти маси, сред които се възвишават Копаоник (1945 м); от неговия връх се открива прелестен изглед към Косово поле, Шар планина, планините на Северна Албания и Моравската област. От Копаоник на югоизток, по вододела между Косово поле и Моравската долина, се простират малко известни планински чукари чак до Карадаг. Източно от Копаоник върви стръмната стена Ястребац (до 1000 м) до Българска Морава, зад която се съзират поменатите по-горе Ртан и Озрен.

Дотук ние завършихме описанието на планинските вериги на полуострова, доколкото е необходимо за нашата цел. Върховете на тая планинска система никъде не надминават 3000 м. Повечето планини не са покрити с гори. Горите както на върховете, така и в долините се намират в жалко състояние; висока, гъста, девствена гора сега е голяма рядкост на Балканския полуостров. Наистина пътешественикът рядко бива лишен от вида на големи равнини, покрити с букови и дъбови дървета, ала каква е тая гора! От Белград до Спарта горите навред са страшно опустошени не заради постройки (в Турция освен това е забранен износът на дървен строителен материал), ами от ненаситните стада кози, които изпояждат всички млади фиданки, и от скитниците-овчари, ксито за свои нужди изгарят цели дървета, а понякога все тъй хладнокръвно и цели обширни гори. Който е пътувал по горите на Сърбия, знае тежкото впечатление, което правят стърчащите от земята обгорели пънове, каквито там всеки ден се явяват със стотици. В средните векове големи пространства са били покрити с девствени гори; тяхното изтребление започва едва от времето на турското владичество.

Планините на полуострова имат богати рудници, още малко разработени; но днес рудничарството е в пълен упадък.

Пристъпваме сега към задачата — да проследим многобройните реки, които напояват долините на българските земи, от изворите дори до устията, а след това да хвърлим и един поглед върху езерата на Горна Македония.



1 Вж. прекрасното описание у Гризебах II 351.

Съдържание: