x Планински вериги между Струма и Вардар

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Планински вериги между Струма и Вардар

Областта между Струма и Вардар се заема от три още малко известни успоредни вериги, които вървят в главна посока от запад към изток. Северната от тях образува още непроучения Осогов1; това е стръмна гнайсова верига, която се съединява на север чрез високия вододел (1180 м), между Кюстендил и Егри Паланка, с Власинските планини; на изток от нея е долината на Струма, зад която се надвесва Рила, на запад е равнината Овче поле, на юг — котловината на Брегалница. На западния ѝ край при Кратово се намират известните в средните векове златни и сребърни рудници.

Втората успоредна верига между долините на Брегалница и Струмица начева от Плачковица при Щип и свършва при Струма с гористата Малешовска планина (до 1600 м),  при която лежи местността Малешово, населена с една полусвободна българска община.

Третата верига, която преминава между долината на Струмица и крайбрежната солунска равнина, се издига при теснините на Вардар. Това е толкова често възпяваната в българските народни песни Беласица или Белич (до 1300 м)2. Южно от нея, между равнините на Серес и Солун, се протакат широки разклонения дори до морския бряг.

От гористите, изобилни с руди планини на полуостров Халкидика, отделен на север от материка чрез широка низина с езера Св. Василий и Базарий (Бешик), трябва да споменем Хортиаш, в средните векове (Chortaites, 1186 м), и Холомонда. Околностите на езерото Св. Василий се нарича по български Лагадинско поле. Халкидика издава три полуострова: Касандра, Лонгос или Сикия, и Атон. Източният от тях Атон, или по славянски Света гора (Αγιον ὅρος, Свещена планина), се съединява с материка чрез един провлак, наричан в старославянските грамоти Превлака, днес по гръцки—Πρόβλακας. Вътре в полуострова преминава един горист планински чукар, отчасти покрит с непроницаема, преплетена с лиани, вечнозелена гора, отчасти изрязан с великолепни горски долове. На морския бряг се издигат стените на знаменития от старо време Атонски манастир. Тук е царството на монасите, свещена земя; от незапомнени времена нито една жена не смее да стъпи на провлака. На южния край направо из морето се издига един ярко бял мраморен конус досам облаците, който от трите си страни се спуща стръмно в буруна и само от четвъртата е съединен с материка. От върха, който отдолу изглежда като съвсем недостъпен, се вижда ясносиньото Егейско море, островите Лемнос, Тасос, Самотраки, Тенедос, Скопелос, Евбея, отдалечените върхове на Олимп, Оса, Пелион, солунското крайбрежие до Херсонес, Троада и планинските маси на Мала Азия3.



1 На картите Дованица пл., у Хохщетера също и Осего-Балкан. В една старосръбска легенда се споменава „Гора Осоговская“ (Гласник Т. 22, 246), в една грамота от 1347 г. „на Осогову“ (Гласник Т. 27, 291).

2 Вж. съчинението на покойния В. И. Григорович, бивш професор при Ново русийския университет в Одеса, Очерк ученаго путешествiя по Европейской Турцiи. Казан 1848 (Записки Казан. унив. III) стр. 142, 146.

3 Хубаво описание на Атон вж. у Grisebach I 297 до 345. Fallmerayer, Fragmente aus dem Orient II Bd. Stuttg. 1845. M. fl. Proust, Voyage au mont flthos, в Tour du monde I860, 103 с много хубави рисунки.

Съдържание: