x Известието за похода на Лъв V против българите и за 30-годишния мир в „Посланието до император Теофил”

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Известието за похода на Лъв V против българите и за 30-годишния мир в „Посланието до император Теофил”

Освен известията на Генесия и Теофановия продължател за 30-годишния мир между България и Византия при Омортаг, има още едно, на което до сега не е обръщано надлежно внимание. Това е един разказ, който намираме в известното „Послание,“ отправено до император Теофил от източните патриарси, Христофор Александрийски, Иов Антиохийски и Василий Иерусалимски по повод на иконоборството (преди 836 год.) и Heiyja- вилно отначало приписвано на Йоана Дамаскин от първия му издател Комбефиз, но отпосле, според едно известие на Кон­стантин Багренородни (в словото за едеското изображение на Христа), било установено, че то принадлежало на казаните трима източни патриарси.

Според тоя разказ император Лъв V се обърнал към един предсказател-монах, на име Савватий, със следните въпроси:

„Тί ποιήσω, καί τί πράςω, 3πω; εν εΰζω?α καί ευημερία κα!. τροπαιοφόρω νίκ διαβιώσαί με τδν άπαντά μου χρόνον: καί φησι πρός αυτόν ό Σα^βάτιος· Σΰ μεν, ώ (ίασιλεϋ, ηΰτυχήσας, καί όνομαστό; laig εν βααιλεΰτ. τής γής. Εί δε θέλεις ζωήν. καί αγαπάς ήμερας ΐδεϊν άγαΟάς, καί κυριεΰσχι εθνών καί βαρβάρων, πάσαν την των εικόνων έξαιφάνισον μνήμην τέλεον. Καί ιδού μέλλε:; έν δλο:ς τριακονταίόο χρόνοις μετά του υίοΟ σου κυρίου Κωνσταντίνου άρχει ν καί [1ασιλ·ύ«ιν, καί τους Βουλγά­ρου; καθυποτάξει;, καί πήξεις την ρομφαίαν σου μέσον τη; Βουλγαρία;, εις την у αλκήν άλωνα τής αυλή; αυτών. Άλλ’ δπερ ποιείς, ποιήσον τάχιον μήτε άνω άφί^ς εικόνα, μήτε κάτω. — Περιχαρής ούν γενό|ΐενος ό [Ιασιλεΰς τά προσταχθέντα άνενδυάστως έκπληρώσαι έσποΰδαζε, μήπως ή τών λ’ χρόνων οροθεσία, ώσπερ δρνεον έκπετασθέν, έκ τών χειρών αΰτοΟ διαόράσϊ}, т. е. „Що да сторя и какво да извърша, за да преживея всичкото си време в благополучие, благоденствие и в украсена с трофеи победа?” — На това Саватий му отговорил: „Ти, царю, си ощастливен и ще станеш именит между земните царе. Ако искаш живот и желаеш да видиш добри дни и да господаруваш над народи и варвари, унищожи докрай всеки спомен за иконите. И ето тебе ти предстои през цели 32 години да управляваш и царуваш заедно със сина си господин Константин и ще покориш българите и ще забиеш меча си всред България, в медното гумно на техния аул. Обаче каквото правиш, прави го бързо; нито горе, нито долу да не позволяваш икона.” Предоволен от това, императорът бързаше да изпълни без колебание предписаното, за да не би някак да избяга от ръцете му като изхвръкнала птица прокарването на пограничната линия за 30 години.” По-нататък в посланието се излага как Лъв V почнал гонението против иконите.

Колкото и иронично да се отнася авторът на посланието към действията на Лъв V, все пак не може да има съмнение, че в последния пасаж се натяква именно за неговия поход срещу българите, който той предприел очевидно под влиянието на предсказанието и сетнина от който било „прокарването на пограничната линия за 30 години”, т. е. сключването на 30-годишния мир. Но последният се поставя като събитие, което непосредено е предхождало почналото се в самото начало на април 815 г. гонение против иконите, следователно като крайна хронологическа точка, по-късно от която не може да се отива при определението датата, когато е бил сключен мирът, ще трябва да вземем 1 април 815 г.; от друга пък страна, от приведения разказ се установява още, че както българският поход на Лъв V, тъй и сключването на мира са станали след промяната на арменското име на Лъвовия син Симватий на Константин и провъзгласяването му за август, което се отнася към края на 813 г., след второто оттегляне на българите от опустошена Тракия.

Ако сега съпоставим с тая дата известието на Генесий, че в 823 г. се почти изпълвало първото 10-летие от 30-годишния мир, и второто известие на Продължителя, че мирът е последвал при Омортаг, то 30-годишният мир е бил сключен между 13 април 814 г. — след смъртта на Крум, и 1 април 815 г. — началото на гонението против иконите; а понеже мирът е бил като непосредствена сетнина (както това най-ясно показва нашият разказ) от българския поход на Лъв V, който ще трябва следователно да отнесем към лятото или ранна есен на 814 г., то както преговорите, тъй и тяхното свършване — сключването на мира, отнасяме към края на 814 или началото на 815 година.

Но приведеният по-горе разказ за предсказанието на монах Саватий ни дава друго едно любопитно сведение. Според него в резиденцията на българските ханове се намирало ή χαλκούς αλων — „медно гумно“, ог, което може да се заключи, че ромеите съ уподобявали укрепената с окопъ българска столица Плиска на змейовско свърталище или живелище, защото в някой византийски народни умотворения се разправя за змейовски мета­лически гумна. Във всеки случай тоя исторически паметникъ „По­сланието до император Теофил“ (от първата половина на IX век между 829 и 836 год.) ни дава твърде старо известие за тия ми­тически медни гумна, около въпроса за които напоследъкъ сръб- ските учени бяха изказали много фантазии.

Съдържание: