x Права и закони

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Права и закони

И досега още нигде не е намерен български законник, подобен на законника на сръбския цар Душан, на хърватския Винодолския статут, на руската Правда, на полския Вислицки статут и на чехския Jus Conradi. Затова пък в документите намираме следи от старославянските правни обичаи, които и до сега още се употребяват от народа от Истрия до Марица1. Старинен славянски обичай била солидарната отговорност на селото за всички извършени около него престъпления, ако не се намери самият престъпник (у русите круговая порука). Налагането парично наказание пеня върху селата в такива случаи се нари­чало и по сръбски, и по български глоба. За отбелязване е ограничението на този институт във вирпинската грамота: „глоби не бива да се взимат от села, а само от виновните, и то по съдебен ред“2. Тук византийското схващане за личната отговорност изместило стария славянски правов обичай. Дали това е било изключение само за Вирпинския манастир, или пък е обичай, който се е вмъкнал в Македония, достъпна за византийските правни възгледи, за жалост, си остава неразрешено. Солидарната отговорност и досега е запазена по цяла Турция. В България общи парични наказания били: вражда — за убийство (срб. вражда, ст. чех. глава), която в XIV в. се нарича вече по гръцки фун (φόνος); след това разбои — за грабеж, извършен вътре в общината; налагало се общо парично наказание и за кражба на кон и на рогат добитък, което в XIII в. (както и в Сърбия) се наричало конска вражда, а в XIV в. — конскиiй тат. Терминът гадалство във витошката грамота е неясен; можем само да припомним Душановото постановление, което изисквало от село, гдето магьосници извадят труп от гроба и го изгорят, да плати вражда3. Тези глоби за углавни престъпления се събирали от севастите и от прахторите (метехати, μετέχειν, εχειν μετοχήν).

Пак във вирпинската грамота намираме и друг един юридически термин: потка (същото и по старосръбски) — глоба за нарушено право на владение, за пускане на добитък в чужда ливада, лозе или нива.

Наред с това неписано, обичайно право имало още и писани правни положения, именно в договорите с чужденци и в привилегиите на боляри и манастири. Сръбските и босненски паметници са издадени от Миклошич в „Monumenta Serbica" (всичко 497), а Медо Пуцич е издал намиращите се в архивите на Дубровник (442), без да смятаме пръснатите по разни списания и по описания на пътешествия. Вероятно, много са били и българските документи, обаче, досега са публикувани само седем. Архимандритът на Вирпинския манастир представил на цар Константин цяла архива хрисовули от българските царе Романа, Петър, Калоян, Калиман, от гръцките императори Диоген, Никифор, Алексий, Мануил, Теодор Ласкарис, Исаак, Ватацес и сръбския велик жупан Неман. Сега манастирът е изчезнал заедно с цялата си архива. Оряховският манастир също тъй притежавал хрисовули (богоначьртана писмене) от старите царе. Цар Шишман III видял в Рилския манастир грамотите на Асен II, Калиман I „и на всички български царе, негови прадеди, деди и родители“. Сега е известна само Шишмановата грамота. В сръбските манастири основните грамоти често били писани във вид на над­писи по стените; в България такива до сега не са открити.

Грамотата се наричала на български канцеларски език хрисовул (χρυσόβουλλον) или златопечатленное слово (χρυσόβουλλος λόγος); царски указ, пак по гръцки, — оризмо (δρισμός)4, Най-стаарият от запазените актове, търговската привилегия на дубровчаните от Асен II се отличава с много простия си стил. По-сетнешните документи са писани вече по византийски с цветист език: техният формуляр дори съвпада с византийския образец. След натруфения увод изброяват се даровете и прзвате; в края са прибавени най-страшни заплахи към оня бъдещ цар, който би посмял да наруши тези дарове; върху него ще тежи Божият гняв, про­клятието на св. Богородица, на апостолите, на 318-те никейски отци и на манастирския покровител светец, ще се постави наравно с Юда и с Ария. Подписът на царя е пълен с разни извивки и съкращения и е писан с червено мастило. Печатът на рилския хрисовул е сребърен и позлатен; на едната страна е образът на царя, а на другата — на св. Иван Рилски.

Употребяваните в България сборници ,в църковното законодателство съдържат много постановления със светски характер. Понеже те, бидейки от византийски произход, се попълвали, за да бъдат прилагани у славяните, с вставки, то тяхното съдържание заслужава да бъде по-точно из­следвано. Най-старият такъв сборник е „Българската Кормчая“, обработена според Номоканона на Ивана Схоластик, може би, с участието на Методия (един ръкопис от XIII в. се намира в румянцовския музей в Москва). В 1262 г. деспот Светослав изпратил на киевския митрополит Кирил III препис от сборника на църковните закони, който съдържал най-новата рецензия на Фотиевия Номоканон с коментари от Аристин и Зонара (живели в XII в.). Оригиналът той заимствувал от търновския патриарх. Интересна е забележката на Светослав, какво св. отци постано­вили, щото този „Зонара“ във всяко царство трябва да се намира само в един екземпляр и да се съхранява в съборната църква ; при това Свето­слав моли, щото да не се правят от него преписи5. Южните славяни позна­вали и светските византийски закони; напр., компилацията от еклогите на императорите Лъв и Константин6.



1 Вж. големия сборник на В. Богишич, Zbornik sadašnjich pravnich običaja и južnih Slovena I. Zagreb 1874.

2 Шаф. Pam. 26. Ср. Зигел I, 220.

3 Разпуст в оряховската и витошката грамоти означава глоба за брачен развод, която се отнася към църковните доходи.

4 Шишман (1378): „Благоизволи царство ми даровати благообразное и всенастоוжщее cie злапечатлѣнное слово царства ми“. Дава царство ми оризмо си: Асен II. Да са свободни по оризму царства ми. Шишман 1378.

5 Ср. Ягич, Starine VI, (1874) 62 и сл.

6 R. Hube, О znaczeniu prawa rzymskiego i rzymsкo-byzantinskiego u narodоw slowianskich. Warszawa, 1868, 11.

Съдържание: