x Предговор към руското издание

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Предговор към руското издание

Издаването на руски език на едно съчинение, което запознава основно с историята на българския народ, едва ли е нужно да се оправдава в сегашния момент, когато Русия урежда съдбата на тоя народ, за жалост, толкова малко познат на руската публика. В руската литература, както се знае, освен съчиненията на Ю. Ив. Венелин, В. Е. Априлов, С. Н. Палаузов, Я. Гилфердинг и М. С. Дринов, няма други книги, които излагат подробно историята на българите. Ала и съчиненията на туку-що казаните автори, първо, не обгръщат целия живот на народа от неговата поява на историческото поприще до наши дни, и второ, издадени са били твърде отдавна, та при самата новота на предмета не задоволяват съвременните изисквания на историческата критика. При това много от тях са станали библиографична рядкост.

Предвид на това изпълнителите на завещанието на известния бъл­гарски патриот Васил Евстатиевич Априлов, който през целия си живот мечтаеше за една пълна история на своя народ и завеща за изда­ването й една парична сума, счетоха за свой искрен дълг да приемат предложението на заслужилия професор от Новоросийския университет Ф. К. Бруна и на магистранта от същия университет В. Н. Палаузов, които изказаха желание да преведат на руски език съчинението на професора от Пражкия университет д-р К. И. Иречек, излязло почти едно­временно на немски и чешки езици (Geschichte der Bulgaren, Prag, 1876, — Dеjiny naroda bulharsceho, V Praze 1876). Това съчинение бе посрещнато навред съчувствено. Не само славянски, но и немски и други западно-европейски критици се отнесоха към тая книга със заслужени похвали, а от българите тя се посрещна с ентусиазъм, като пръв опит за пълно изложение на цялата история на българите, както през времето, когато са образували самостойно царство, тъй и под тежкото им петвековно иго, за щастие, сега свалено от Русия.

Когато преводът беше почти свършен и се готвеше за печат, излезе първа свезка от превода на същата книга от г. Яковлев (Варшава, 1877 г.). При все това изпълнителите на Априловото завещание не оставиха своята мисъл по следните причини. Откак бе издадена книгата на г. Иречек на немски и чешки езици, измина вече доста много време; нейният неуморим учен автор успя през това време да направи много издирвания, които измениха не само дребни подробности, но дори и цели глави от труда му. През лятото на 1877 год. той издаде ново географско-историческо издирване под надслов „Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpasse“ (Пътят от Белград за Цариград и балканските проходи). В същото време излязе на свят вторият том на Каницовата „Donau-Bulgarien und der Balkan“. Най-сетне около същото това време бяха издадени и монографиите на другия известен български историк М. Дринов. Всички тия трудове, както на автора на „История на българите“, тъй и на другите учени, наложиха необходимостта да се изменят много глави от книгата, без да говорим вече за подробностите. Г-н Иречек беше тъй снизходителен, че направи съответните допълнения и промени в настоящия руски превод, особено в главите, които се отнасят до историята на българите през X, XII, XIII, и XVII векове. Най-сетне и преводачите със свои забележки, съобщени на автора, допринесоха за това, та настоящият руски превод има характер на ново издание на съчине­нието. Освен това, понеже изпълнителите на завещанието искаха да се при­ложи към книгата една историческа карта, г. Иречек любезно предложи съставената от него, чието гравиране в Виена се извършваше под не­гово наблюдение.

За всички трудове, предприети от автора за настоящето издание, изпълнителите на завещанието смятат за своя свещена длъжност да благодарят дълбоко на учения български историограф.

На издателите остава още да кажат, че приходът, който ще бъде получен от продажбата на книгата, ще послужи за попълване на израз­ходения капитал, оставен от покойния В. Е. Априлов за отпечатване на историята, при което изпълнителите на завещанието имат намерение да ходатайстват за разрешение да учредят една Априлова премия за награда на автори на добри монографии и трактати по българска история, след като се одобрят от компетентни лица или учреждения.

Одеса.
Юни, 1878 година

Съдържание: