x Въпросът за приемника на Крум

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Въпросът за приемника на Крум

Въпросът за приемника на Крум доскоро разно се решаваше: едни приемаха, че Омортаг не бил прав негов наследник и че между тях е имало други управители, а именно ЦокДукуми Диценг; в това мнение се придържа Иречек, а напоследък и Бйори, който допуща едно или повече неизвестни и къси царувания през 814 г. Други пък смятат Омортаг, сина на Крум, за негов непосредствен приемник. Най-добре доказа това мнение Хр. Лопарев. Той посочи, че главните извори, на които се базира първото мнение, а именно Менологият на император Василий П, според който приемник Крумов бил Цок, и славянският Пролог, според който след смъртта на Крум управлявали един след други Дукум и Диценг, са извори ненадеждни, съставени повече от сто години по-късно от дадената епоха и носят върху си печат на твърде очевидно религиозно усърдие при пояснението на историческите факти; освен това според Теофановия продължител Омортаг се явява като прав приемник на Крум, което се потвърждава донейде и от свидетелството на Теофилкт Охридски, че Омортаг бил син и наследник на Крум. Като има пред вид тия съображения и данни, Лопарев заключава, че както „Цок никога не е бил владетелен княз, а само военачалник”, тъй и Дукум и Диценг са били нищо друго освен военни управители, които след смъртта на Крум „по своето положение са почнали да играят видна роля в преследването на християните и това обстоятелство може би е дало повод за погрешно заключение, че лицата, които почнали жестоката разправа след Крум, са били негови приемници и на престола”.

Ние напълно възприемаме това мнение, само че след анализа и съпоставката съдържанието на горепосочените два извора дойдохме до заключение, че Цок и Дукум са една и съща личност, тъй че остават само Диценг и Цок, които са били български боили-воеводи и са взели най-дейно участие в гонението на християните при Омортаг вероятно или като управители — комити на ония области, дето са били поселени в компактна маса гръцките пленици-християни, или пък като кавхани един след други са действували от името на самия хан. Следвайки изложението на Менология, ще трябва да приемем, че след смъртта на Диценг неговото място е заел Цок, който продължил гонението със същата жестокост, като извършил екзекуцията на изброените в Пролога мъченици при Омортаг. Само при такива близки и непосредствени отношения на тия двама български воеводи-управители спрямо християните ще може да се обясни запазването имената им в легендите за пострадалите в България мъченици, както и схващането за тях като представители на властта.

Съдържание: