x Родопа

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Родопа

При Рила започва планинската система Родопа (ἡ Ῥοδόπη), бълг. Рудопа), допреди 30 години още никак непозната и само недавна проучена от пътешественика Авг. Викенел (Aug. Viquesnel). Тия планини се раздвояват от долината на р. Места. Едната верига, Същинска Родопа или Доспат планина (Деспотодаг), се простира на югоизток по вододелната линия на Горна Марица и Егейско море, изпърво надлъж по лявата страна на долината на Места и след това по-нататък, обхващайки от север плодородната крайбрежна равнина на Гюмюрджина до устията на Марица. От родопските планини текат за Марица големите притоци: Ели дере, Стара река, Кричимска река, Чепеларе и значителната р. Арда. Между тия реки високите разклонения на родопските планини се издават далеч навън в Тракийската долина.

Родопа се състои от гранит, гнайс и микашист, към които тук-там се прибавя варовик. При полите Родопа е покрита с дъбови и елови гори, а по-нагоре започва тъмна борова гора; още по-нагоре се зеленеят планински пасища, сред които се издигат красиви сиви зъбери и високи скалисти пирамиди, покрити със сняг. В родопските планини се въдят мечки, глигани и сърни.

;За граница между Рила и Родопа българите смятат Стара река при Пещера. Ние ще почнем своето описание от прохода, наричан по български Железни врата, който лежи на югозапад от Татар Пазарджик и води от Тракия за гр. Мехомия, в областта Разлог. Западно от тоя проход се издига Балабаница на 2300 м с прекрасен изглед към Средна гора, Балкана, Тракийската равнина, Родопската верига и Рилския планински възел. При полите ѝ на изток лежи интересната, често споменавана в историята местност Цепина — блатиста котловина, заобиколена с планини. В средата ѝ, близо до едноименния град, лежи езерото Батак, Баташко езеро, по български също и Тресавище, час и половина път надлъж и половин час нашир, заобиколено с бездънни плата, които, приличайки външно на разкошни ливади, са погълнали вече мнозина нещастни. По бреговете на това изобилно с риба блатисто езеро се въдят не само жерави, диви гъски и други водни птици, но и вълци, лисици и зайци. Излива се то в р. Елидере, която, усилена с три други рекички (Бистрица, Ягодинка, Алабак), нахлува в Тракийската равнина през една тясна пукнатина, в която всяка нощ òтвечер духа южен вятър, наричан „вечерник”. Цепина изобилствува с обширни пещери и горещи извори. Според едно местно старо предание цялата тая страна някога била покрита с планинско езеро, додето при едно земетресение водите му не си пробили изход през днешния пролом на Елидере, отнасяйки със себе си една чудовищна риба, която в равнината при Песе поле станала плячка на псетата. Както кит по новогръцки се нарича „хархария”, така и северният край на Цепина е получил името Каркария. Следователно тук имаме работа с едно полугеологично и полуетимологично съдържание1.  

От върха Карлък (2100 м) извира Стара река, приток на Марица, която протича през високо разположения гр. Батак (1062 метра), дето зимата трае осем месеца и плодовете никога не узряват. Малко по-надолу, в една местност, която изобилства с ледени пещери и планински езера, лежи гр. Пещера. Над изворите на Арда се издига Крушово (2300 м), важен планински възел, от който се простира един украсен с високи върхове между Арда и Марица до Одрин страничен клон, по чийто северен склон се обработват лозя. Главният гребен с върхове до 2000 м височина преминава от изворите на Арда източно до областта на Марицините устия. В областта на Арда лежат малко известните планински страни Ахър челеби и Султан ери, които в средните векове се наричали Ахридо или Мора.

Западната Родопска верига се простира между Струма и Места на юг чак до морето. При гр. Джумая величествено се издига оголеният връх Арисваница и Кресна планина. Над планинската крепост Мелник (гръц. Μελένικος, 400 м) се издига състоящата се от гнайс и граник, дълго време покрита със сняг Пирин планина (тур. Перимдаг), у древните Орбелос (2700 м). По-нататък на юг при Серес се намира гористият Меникион, а зад него Босдаг. Тая част на Родопа, обхващайки обширната котловина на градовете Драма и Зъхна, завършва при устието на Струма със стръмната доломитна планина Пърнар, у древните Пангайос (тур. Пилав тепе, 1875 м).



1 За Цепина подробно говори Стефан Захариев, Географико-историко-статистическо описанiе на Татар-Пазарджишката кааза. Вена 1870. Името Тресавище ср. с полското trzеsawiszcze (торфено блато).

Съдържание: