x Сакси

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Сакси

В средните векове в Босна, Сърбия, България и Влашко имало колонии на немски рудокопачи, които българите и сърбите постоянно наричали саси.

Няма никакво съмнение, че тези сакси са дошли от маджарско от­начало в Босна, а именно към края на XII век, при прочутия Кулин бан; и сега още босненските рудокопачи употребяват някои старонемски изрази. По-късните летописи отдават поселението на сакси в Сърбия на крал Стефан Владислав (1234—1240), който пръв почнал да сече сръбски монети. В сръбските документи саксите за пръв път се появяват при Владиславовия приемник Стефан Урош I и от тогава често се споменават чак до XV в.1. Тук те се поселили главно в Янево и в Ново Брдо (Nuovo Monte, а по немски според Brocquiere’a в Nyeuberghe), който град, според Константин Костенечки, бил „наистина сребърен и златен град“. Наред с рударството занимавали са се те и със сечене на гори за орна земя, докато това им било забранено по Душановия закон (1349). В 1388 г. дубровничаните писали „Гойславу кефалiи (капитан) княз Лазар и пургаромъ (гражданите) новобрдсцѣмъ“ — место, което досега от мнозина се е чело неправилно и затова е било тъмно2. Според сръбските летописци, в 1466 г. турците завзели „саската църква“ в Ново Брдо, а после на следната година преселили цялото население в Цариград. В България саси живеепи в планинския град Кипровец (сега село Чипровец или Чипоровци) в западния Балкан при изворите на Огоста. Там добивали желязо, сребро и злато и ги обработвали. Спомен за това се запазил в имената на близките там села Железна и Сребърница. В привилегиите, дадени на града от турците, те ясно са се наричали саксонци, а още в 1667 г. един градски квартал все още носил име саксонски, макар от немците да не е останало вече нито помен. Имало и друга още една малка саксонска колония в Търново. В България саксонците са дошли, очевидно, от Влашко, гдето те са живели в XIV в. в Кимполунг, в Търговище и др.; във Влашко пък се преселили от Седмиградската област3.



1 За саксите в Сърбия и Босна вж. Ljubid, Opis Jugoslav, novaca 29, 199.

2 В документа у Пуцича (Споменици сръбски II, 31) прочели поурраром вм. поургаром. Даничич (Исторjа облика српскога или хрватскога jeзикa, Биоград 1874, 92) след внимателен преглед на оригиналния текст установява формата „поургаромь“. В Хърватско през XVI в. гражданите въобще ги наричали пургари (ср. мадж. palgdr, ромън. пръгаръ).

3 Писмото на Петър Деодат, софийският архиепископ в 1667 г. до Pro­paganda fidei (Farlati, llliricum sacrum, Vlll): „Est Chiprovacil pars oppidi seu regio, quae etiam hodie appellatur regio Sахоnum, et. in privilegiis turcicls, praecipue in privilegiis pro reparatione portici ecclesiae concesso, conceditur Saxonibus renovare par­tem templi vento deiectam". Ср. съчин. Шаф. Ill, 74.

Съдържание: