x Шар планина

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Шар планина

На запад от Руен се издига Църна гора43, наричана по турски Карадаг, отделно стоящи, непривлекателни планини (до 1200 м), с оголени тъмносиви склонове и остър гребен. Те са отделени от Руен чрез една широка безлесна долина (432 м), по която върви вододелът на Морава и Вардар. Любима мечта на достопочтения австрийски пътешественик Георг фон Хан бе да се прокара по тая низина една железница от Белград за Солун.

На запад Църна гора е разделена от Шар чрез Качанишкия проход, който съединява Косово поле с Вардарската долина. През тоя проход редом с новата железница от Солун за Босна води стар път с малък тунел и две дървени галерии, прикрепени към стръмните склонове над пропастите; той е направен през 1794 г. от един наследствен паша в Скопие44. Западно от Качанишкия проход се издига чак до облаците великолепната пирамида Люботрън, начало на Шар.

Шар планина (също и Шара планина, по турски Шардаг, у древните Scardus) не представлява разклонени планини, ами тясна сиера с оголен гребен от незначителна ширина, с отделно стоящи конусовидни върхове. Той се простира от североизток към югозапад близо 13 мили. Склоновете му са стръмни, от северна страна са оголени, а от южна са обрасли с храсталаци и гора; изворчетата му напролет се превръщат в буйни потоци и причиняват големи опустошения. Освен Люботрън трябва да споменем още следните върхове: Кобилица, скалистата и покрита със сняг Кривошия, (турски Егрибоюр), Бабашаница и гигантския Кораб. За височината им над морското равнищз няма точни данни; някои от тях навярно надминават 2500 м. Кораб, над изворите на Лума и Радика, е важен планински възел; на северозапад, между Черни Дрин и Лума, се протака скалистият гребен Гялище (или Ялица) до сливането на двата Дрина; на югозапад, между Черни Дрин и Радика, минава обработваният почти до върха си Дешат; зад него покритият с тъмни гори Галичник се надвесва над гр. Дебър; на юг дори до Охридското езеро върви една голяма верига (с върхове Барич, Яма и Карчин45). През същинския Шар има само един проход, дълъг 8 часа път; той води от Призрен за Тетово (2080 м). Ние ще съобщим някои подробности за трите върха на Шар.

Люботрън (албански Любетен) отдолу изглежда като колосален, покрит със зелена морава склон, над който отгоре се надвесват бели скалисти гребени. Той се състои от микашист и синкавобял варовик. На него човек може да се изкачи само от южната страна по един тесен гребен, който се спуща без всякакви скали и проломи между страшни пропасти. При подножието са разположени многобройни български бачии (мандри),  охранявани от полудиви кучета. Под северния склон се таи едно мъничко езеро, чиито самотни води при силна суша се освещават от тетовските попове за изпросване на дъжд; на Илинден и Гергьовден сърбите, християни и мохамедани, колят там овце и кръвта им изпущат в езерото46. Водите на това прославено с предания планинско езеро се изливат в едно дефиле по посока на Призрен. Досега на Люботрън от европейските пътешественици се е изкачил само Гризебах през 1838 година47. Надолу по планината растат дъбови гори, нагоре букови, още по-нагоре алпийска флора; хвойнови дървета няма; върхът представлява обраснало с трева равнище, 4 м дълго и 2 м широко, на което се намират две гробници със загадъчен произход. Обширният кръгозор, който се открива оттам, обхваща целия Шар с около 8 снежни върха, в броя на които влиза на последен план колосалният Кораб, по-нататък планинските маси на Северна Албания, след това в безкрайна далечина двете равнини Косово поле и Метохия, разделени чрез един чукар,който върви на север от Люботрън и завършва с безлесния, обрасъл само с трева конусообразен Голеш (900 м). По-нататък се виждат: гр. Прищина, Копаоник със сръбските планини, Моравската област, Карадаг, Власинската планинска страна, Перистер. При полите ѝ на юг се вижда прекрасната котловина на Горния Вардар. Градовете Призрен и Качаник остават скрити.

Гризебах се е изкачил и на Кобилица48, стръмен, досущ гладък, правилен конус, до върха си покрит със зелена морава. Кръгозорът от нейния връх, ако и да обхваща величествен планински ландшафт, но не е тъй голям, както от върха на Люботрън, понеже околните върхове го ограничават.

Кораб (албанците и българите казват също и Корàк), грамадна доломитна островърха планина с ярък сиво-жълт цвят, завършва с три върха, най-високият от които се издига като забележително стръмна и остра игла. От западна страна планината прави наистина силно впечатление. До най-високия ѝ край трябва да се пълзи цял час. Само малцина са бивали на върха; а от учените пътешественици никой не е бил и при полите на планината. По ниските склонове там растат девствени гори; по височините пасат стада от сърни, които на недостъпния колос се намират в пълна безопасност от нападения на хора и грабливи зверове49.



43 В една грамота на българския цар Константин Асен (1259—1277)—Чръно- гора (Safarik, Pamatky 24). Черна гора при Жеглигово 1469 (Starine на Загребската ака­демия I 49, Гласник, 22, 218).

44 G. V. Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik. 2. Rusg., Wien, 1868, 112.

45 Степ. Веркович, Описанiе быта Болгар населяющих Македонiю. Москва 1868, 6. Е. Rockstroch, Reisenskizzen aus Dardanien und RIbanien 1874 (XII Jahresbericht des Vereins fur Erdkunde zu Dresden 1875). Чешки превод от K. И. Иречек в светозор 1876 май.

46 М. С. Милоевич, Путопис дела Праве Старе Србије. Белград 1871, 1 181.

47 Grisebach II, 270 сл. Той опредeля височината на 7900 фута (около 3160 м.); Буе я пресмята на 6400 фута (около 2560 м.). Измеренията на Гризебах често пъти са незадоволителни, понеже, като изгубил барометъра си, той трябвало да се огра­ничи за жалост само с определяне точката на кипенето.

48 Според Гризебах—7076 фута, според Буе, Itinеraires I 308—7389 фута

49 G. V. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Vardar. Wien 1869, 87, 226.

Съдържание: