x Симеоново краехълмие – Скитско съвещалище

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ II

Симеоново краехълмие – Скитско съвещалище

Анна Комнина, като описва знаменития поход на баща си към Дръстър, разказва, че Алексий I Комнин, след като минал верегавския (днеш. Чалъкавакския) проход и се разположил на лагер при р. Бичина (сег. Голяма Камчия), печенезите нападнали нео­чаквано ромейската войска, когато се пръснала да събира фураж, като едни избили, а други хванали в плен . След това тя продъл­жава: δ δέ αύτοκράτωρ κατά τό περίορvρον ταχù καταλαμβάνει τήν Πλίσκοβαν κάκείvεν εις άκρολοφίαν τιivνά Συμεώνος καλονμένην ǎνεισιν, ή καί Βουλευτήριον τών Σκυvών έγχωρίως ώνομάζετο, т.е. „на раз­съмване автократорът бързо пристига в Плискова и оттам се из­качва на едно краехълмие, наричано Симеоново, което на местното наречие се именува и Скитско съвещалище“.

Разно се определя, какво трябва да се разбира под тия две имена, които, очевидно, е носело едно и също место. Така, В. Томашек, въз основа на известието на Идризи, че „един ден път има от Преслав до Мисионос (Misionos), един стар и прочут град, който лежи при полите на една издигнатина в добре напоявана и отлично обработена местност и от търговия полу­чава богати приходи“, и като счита, че самото име Мисионос е произлязло чрез метатеза от Συμεωνος, вижда в него днешния Шумен, а άκρολοφία του Συμεώνος — във високото Шуменско плато, което обгражда тоя град от запад и юг. Но на тая идентифика­ция може да се възрази следното:

1. Самото четене Mîsîonos, което Томашек предлага за свое, още не е установено, защото арабският текст в ръкописите давал,както сам той посочва, и други четения: Mebersinos, Mirstonos и Meslkos, така че и самата метатеза си остава проблематична;

2. от Преслав до днеш. Шумен има 21 км, които не може да се считат за един ден път (Идризи е пътувал на кола или на кон);

3. от текста на Идризи не може да се разбере, в какъва по­сока от Преслав се е намирал тоя Mîsîonos, и

4. от следващия текст на Идризи се вижда, че Mîsîonos се е намирал на някакъвъв възел от пътища и, ако от него до Сливен (Jstlifnos) имало един ден път и 5 дена път до Ловеч (Lofîsa) западно, то ще трябва да го търсим нейде на запад от Преслав , а не на север в Шумен, град съвсем затворен, от който излизат пътища на изток и североизток.

К. Иречек пък намира „Симеоновия връх“ (άκρολοφία не значи „върх“) в хисаря на платото над самия Шумен (ю. ю.-западно). Обаче самият текст на Анна казва, че императорът стигнал в Плиска и оттам се изкачил на Симеоновото краехълмие, а това значи, че, ако под това име разбираме Шуменското плато, то Алексий I би трябвало да се върне, за да се изкачи на краехълмието — нещо, твърде мъчно допустимо, особено като се знае, с каква голяма бързина императорът извършвал похода си. Следователно, последното трябва да търсим нейде близо до Плиска, и то напред по пътя му към север. Такова краехълмие, а не връх, може да бъде само естествената могила при с. Войвода (предиш. Войвода-кьой), висока 414 м., която във вид на усечен правилен конус така уединено, но величествено се издига с.-из. пред самата Плиска отделно от Делиорманското плато и представя тъкмо краехълмие.

Според описанието на К. Шкорпил, от южните поли на хълма се виждат следи от стар път, който спирално се извива към запад и достига до източната страна на горната повръхност на хълма. Върху последната, която е почти плоска с 50 м. в диаметър, се намират остатъци от правоъгълно здание (40X60 крачки), а по периферията на горната плоскост имало ограда, която нямала вид на крепостна стена. Какво е представяло това здание, засега не може да се определи, защото там не са правени раз­копки; обаче, ако се съди по намерения там материал и по гра­дежа, то е било зидано солидно с дялани правоъгълни блокове и строителен камък, залят с хурусан. Може би, тая постройка е била някак свързана с името на цар Симеона (ако, наистина, трябва да видим тоя цар), затова и цялата могила да е носела не­говото име; но в даденото време (ХI век) местното българско население го наричало „Скитско съвещалище“, защото тогава печенежките главатари се събирали там на съвет.

Съдържание: