x Гостун и Безмер славяни ли са?

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Гостун и Безмер славяни ли са?

Обикновено имената Гостун и Безмер се приемат за славянски имена, и върху тоя постулат се строят цели исторически фактове, които впрочем надали могат да се приемат за правдо­подобни.

Така Маркварт, като приема, 1., че името Безмер от Именника, което по образуването си се отличавало от другите имена в същия паметник и се приближавало към Μαλαμήρ, Δαργαμήρος и др., е славянско име и че то съвършено съвпада с името Μεζά- μηρος, антския пратеник при аварите, когото той (Маркварт) смята за антски главатар-княз въз основа на едно известие на арабския писател Масуди, и 2., че и името Гостун е така също славянско име, без обаче да посочи основание за това, — съвсем произволно поставя тия две лица едно след друго въпреки реда в именника, т. е. Безмера премества непосредствено след Гостуна, и по тоя начин счита за напълно доказана априорната си мисъл, че Die Anten scheinen    Ober die Unogundur-Bulgaren bis zum Ankunft der Avaren sogar eine Art Oberherrschaft ausgetibt zu haben. По-нататък Маркварт се опитва да определи и времето на тая eine Art Oberherrschaft на антите върху българите. В 552 год., пише той, отново се явили хуните в ромейската империя, но от­тогава и до 558 г. за тях вече не става дума. В това време трябва да се поставят тъкмо царуванията на двамата славяни Гостун, чието име още Иречек бе признал за славянско (554—555), и Безмер (антският жупан Μεζάμηρος) 556 до 558 г., които трябва да се сматрят като междуцарствия в 150-годишния период. Гос­тун е негли идентичен с мезамировия брат Κελαγάστης и е само една кратка форма на това име“. Но и при тая тъй точно определена хронология за царуванията на Гостуна и Безмера все пак Маркварт в обясненията си към текста на Именника дава съвсем други години: за първия-614—615, а за втория 616—618 г.

Недавно J. Bury обърна внимание както на произволното разместване на Безмера, тъй и на недопустимата двойна хронология за тия двама български князе, като направи следващата забележка: „Една от нашите дати за възцаряването на Гостуна, 554/5, би отговаряла на Марквартовата теория за идентичността на Гостуна (славянско име) съ Κελαγάστης, който се споменува в 6 откъс лек на Менандра. Маркварт наистина поместя управлението му под 554/5 (стр. 80), но в интерпретацията си на Именника (стр. 75) привожда тая дата във вид на 614/5, без да даде обяснение за това противоречие. Неговото преместване на Безмера пред Курта без съмнение е погрешно, и ако Безмер, както той мисли, бил славянин, то как тогава той ще обясни факта, че Безмер принадлежал към българския род Дуло? Изобщо хронологията на Маркварта (Ирник 464—613, Гостун 614—5, Безмер 616—8, Курт 619—678), която се опира върху погрешния възглед, какво 108 години Ирникови трябва да бъдат поправени на 150, е далеч от целта.

Напоследък обаче Маркварт в статията си: Die altbulga- rische Ausdfiicke in der Inschrift von fiatalar und der altbulgarischen Filrstenliste, повтори изложените тук положения и се опита да ги обоснове донейде с нови съображения, но не и данни. „Безмер, пише той, очевидно не е хунско име, а славенско, подобно на Маλαμήρ—Маломир, Μεσάμηρος, Δαργημήρος и пр. Носителят, следов., на това име във всеки случай не е бил чист хунн, макар посоченият текст на списъка (т. е. Именника) да го причислява към българския княжески род Дуло. Съвършено подобно нещо става и с Ирниковия наследник Гостуна „наместникъ”, чийто род Ерми, разбира се, отговаря на известното от един гръцко-български надпис чисто българско родово име Έρμιάρης. И все пак днес мъчно някой би още оспорвал, че Гостун е чисто славянско име и то съкратено име от някое двуплеменно пълно име. Разрешението на загадката Маркварт търси в друга нова хипо­теза, именно, че Гостун принадлежал към някой ославенен български род, който е турил основата на някоя държава между южно-руските славяни. При такова схващане Маркварт намира, че предложеното от него преди 12 години идентифициране на Гос­туна с анта Κελαγάστης, брата на Μεζάμηρος, добивало известна вероятност: „не дълго преди нашествието на аварите Келагаст трябва да е бил главатар на антите, заключава Маркварт. Според него, тогава тия анти станали в остро пререкание спрямо котрагите (Kuturgur) отсам Дон, и един главатар на последните се присъединил към аварите и ги насъсквал против антите. „Твърде често се отбелезва, продължава той, че силното нашествие на антите около това време малко отговаря на невоинствената картина, която еднакво рисуват за славяните, ромейските, западно-европейските и арабските писатели. Работата сега става понятна, щом антите са се управлявали и водили от български родове. Обаче една подобна видна роля на полуославенени бъл­гарски родове между антите е мислима само преди нашествието на аварите.

Но всички тия съображения и твърдения на Маркварта за отношенията на антите към българите и обратно представят от себе си нищо друго, освен едни предположения, едни хипотези, които в основата си нямат нито един исторически установен факт. И наистина, всичките построения на Маркварта най-първо за един вид върховно господство на антите върху уногондур- българите, и после за господството на някакви си „ославенени“ и „полуославенени“ български родове между антите се градят въз основа на 6-ия Менандров откъслек, който гласи:

„Антските владетели доведени били в бедствено положение и изгубили надеждата си. — Аварите грабеха и опустошаваха зе­мята им. Притискани от нападенията на неприятелите, антите изпратили при тях (аварите) пратеник Мезамира, син Идаризиев, брат Келагастов, и молили да ги допуснат да откупят някои пленници от своя род. Пратеникът Мезамир, бидейки празнослов и самохвал, когато пристигнал и при аварите, обсипал ги с надменни и дори дръзки думи. Тогава известниятъ (έκβΓνος) Котрагиг, (или Котрагир), който се намирал в близки (род­нински) отношения (επιτήδειος) с аварите и давал против антите най-неприязнени съвети, слушайки, че Мезамир говори по-надменно, отколкото прилича на един пратеник, казал хагану: Тоя човек има голямо влияние между антите и може силно да действува против ония, които колко-годе са негови неприятели. Трябва да се убие, а сетне без всякакъв страх да се нападне на чуждата страна“. Аварите, убедени от лумите на Котрагира, пренебрегнаха уважението към пратеници те, не зачетоха Правата и убиха Мезамира. Оттогава повече, отколкото преди, (аварите) почнаха да разоряват земята на антите, не преставаха да я грабят и да поробват жителите.“

Ендичкото, което може да се извади от съдържанието на тоя откъслек за отношенията на антите към българите и то при положението, че под Котрагиг или Котрагир трябва да раз­бираме племето кутригури, (защото цялата тая история би могла да се разбира и като частна, лична работа), е това, че кутригурите по неизвестни причини били враждебно настроени против антите и в даденото време при нашествието на аварите, които били вече покорили кутригурите, последните са искали повидимому да си отмъстят. Какви длъжности са заемали споменуваните Идаризий и Келагаст, па дори и Мезамир, нашият окъслек не ни дава дори най-малки натяквания, а друг извор засега няма, следов. гореприведените главни построения на Маркварта се основаватъ 1. на априорното твърдение, че Гостун и Безмер са славянски имена и 2. на произволното преместване на Безмера пред Курта в Именника. — Колкото и ясно да звучат тия две имена по славянски, лицата, които са ги носили, по никой начин не могат да се считат за славяни, защото е доказано, че техните родове Дуло и Ерми не могат да бъдат славянски, и на­дали ще се намери някой, който би се решил да твърди противното. Още Куник забеляза, че „и на тюрско име (ср., напр., печенежкото име Κώστας, името на тюркския Άναγκάστης у Менандра, стр. 161=398 и названието на тюрското племе, известно и на арабите, Ταυγάστ у Теофилкта Симоката, стр. 174=283 и 176=286), след като се изопачи, може да се придаде славянска форма. При това не трябва да се изпуща изпредвид и това, че нашият именник е бил първоначално написан на гръцки език, а от гръцки бил преведен на старобългарски, следов. текстът, особено пък собствените имена са претърпели две транскрипции, които несъмнено са спомогнали не малко за изопачаването на собствените имена; най-сетне името Гостун по-скоро може да се отнесе към българските собствени имена на „ун” от рода на ’Οχσ[ο]υνός, ό ζουπάν ταρκανός, в един надпис от времето на Омортаг, или на Тутхон, българското име на Ахелон (Άχελών) и Анхиал (Άγχίαλος), което по-правилно би трябвало да се чете Тотхун или Тохун, ср. Thochun, българското име на кримския Анхиал (на Керченския заливъ); наистина, срещат се имена на „унъ“ и в славянската ономастика, като напр. Σκλα­βοΟνος, князът на славянското племе севери, но тая форма може да се смета като българизирана, което е твърде възможно, защото това име се отнася към средата на VIII в., т. е. след едновековно съвместно живеене на българи със славяни. В името на Безмера може би ще трябва да видим славянско осмисляне или прост превод на българското първоначално име.

Колкото за твърдението на Маркварта, какво Гостуновият род Ерми бил славянизиран български род, който е основавал някаква си държава между южно-руските славяни, то се явява само една с нищо необоснована и неподкрепена хипотеза, която не може по никой начин да се приеме, защото всяка историческа хипотеза има значение само тогава, когато тя е построена на друг някой неоспорим факт или поне натякване, а в случая няма налице нито едното, нито другия; а пък за Безмеровия род Дуло, който Маркварт не се решил да произведе в славянизи­ран български род, той забелязва само следнето: .Die Angabe, dass Bezmer dem Geschlechte Dulo angehOrte, muss allerdings ein Versehen sein, das aber erst eine Folge seiner Umstellung hinter Kur war: die diesem mit Recht zukommende Geschlechtsangabe ward nun bei Bezmfcr faischlich wiederholt, ursprilnglich lautete der Text aber gewiss:

ostunb namestnikb … rodb emou Erm
Bezmer… a rod emou Ermi.

Това обяснение би имало значение, ако Маркварт докажеше необходимостта или наложителността от преместването на Безмера пред Курта. Обаче и това последнето се основава върху славенството на Безмеровото име; но, понеже това славенство, а с него и всички други, базирани на него заключения: идентифи­цирането на Безмера с Мезамира и произвеждането му в брат на Гостуна, тъй като Келагаст, който, неизвестно защо, се иденти­фицира с Гостуна, е брат на Мезамира, та и затова Безмер трябва да бъде поставен веднага след Гостуна, — с проблематични и се приемат без да бъдат доказани, то и предлаганата от Маркварта поправка на текста се явява безпредметна, както и ця­лата му теория за политическите отношения на антите към бъл­гарите и наопаки, в началото на 2-та половина на VI век, нема вече да говорим, че и хронологическите данни са недопустими.

Съдържание: