x Славянска колонизация. Местни имена.

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Славянска колонизация. Местни имена.

При разглеждане местните имена на Балканския полуостров нас ни поразява тяхното богато разнообразие. В това личат следите от народностите, които са преобладавали тук по ред. Покрай най-стари тракоилирийски и старославянски имена, явяват се ромънски, албански, новогръцки и безброй славянски наименования в пъстри, сменявани форми. През последните четири века прибавила се и нова група турски, а понякога и та­тарски названия.

Когато славяните дошли в тия страни, те запазили една част от предишните имена на планини, реки и градове, като ги изменили само според звуковите закони на своя език, а друга част заменили със свои еднакво звучещи названия. Така са преправени по брега на Адриатическо море: Scodra в Скадар, Lissus — Леш, Salona — Солин, Albona — Лабин, Nona — Нин, Scardona — Скрадин (изобщо римското опа по славянски е нн, срав, Roma — Римъ). В България Bononia е преименувана в Бъднн (срав. Colonia, по чешки Kolin), Ratiaria в Арчар, Almus в Лом, Durostorum в Дръстър, Naissus в Ниш, Astapus в Щип, Scupi в Скопие, Sirrae в Сер, Debolia в Дявол. Nicopolis запазил името си. Serdica, наречена така по името на тракийското племе серди, получила наз­вание Средец, преправено от византийците в Triaditza. Thessalonica се нарича Солун, Hadrianopolis — Одрин, Dydimoteichos — Димотика.

Интересно е името Пловдив, с което сърбите и българите наричат града Филипопол. Безсмислено е обикновеното обяснение на тая дума с българското „плоден“ (плодороден) или „пладне“ (полден, юг). В най-старите паметници ние вредом четем Пловдив1 Независимо един от друг, венецианецът Доменико Негри (1567), новогъркът Георги Цукалас (1851) и българският историк Дринов посочили древния Плотинопол, южно от Одрин на разстояние един ден път. Името близко подхожда, но разстоянието е много далечно2.

От названията на планините запазили се най-важните Scardus (Шар) и Rhodope (Родопа). В голямо количество останали стари названия на реките, разбира се, не без значителни звукови изменения: Маго—Неретва, Drilon—Дрим, Drinus—Дрина, Margus—Морава, Timacus—Тимок, Cebrus— Цибрица, Oescus—Искър, Utus—Вит, latrus—Янтра, Strymon—Струма и т. н. По крайбрежията и до ден днешен са в употреба множество неизменени старогръцки местни имена : Месемврия (старобълг. Несебр), Анхиал, Калиполис и т. н. Византийците употребявали до XV век старите местни имена дори в такива местности, които вече напълно се пославянили, тогава когато в устата на народа тия имена отдавна вече отстъпили място на сла­вянските названия.

Славянската колонизация вървяла нагоре по реките до техните извори. Населявали се удобните за оран полета и плодородните долини. Височините пък се оставяли на траките, ромъните и албанците, които повечето пъти след време се пославянили.

Славянското селище първоначално не носело местно име, но се нари­чало по името на рода, който го населявал. Поради това и до ден днешен повечето места в славянските земи носят събирателни или фамилни имена (множеств.); тяхното окончание на чешки и полски е idi сега по-често е ice; но сръбски и хърватски — иeи, в средните векове — uku; на словенски и руски — ичи, старобългарски — ищи, новобългар. — овци, евци3.

У сърбите и хърватите преобладават такъв род названия: Лазаричи, Драговичи, Богдановичи, Момушичи и т. н. В България: Драгомирци, Филиповци, Николичевци, Владимировци, Страшимировци, Бериславци, Гълъбовци, Стояновци и т. н.4

Забележително е, че в Тракия, поне според нашите списъци, такива фамилни имена се срещат много рsдко. В българските страни сега са напълно изчезнали имената на ищи (ишти) : Воевищи 1348; затова те са твърде чести в романизуваните страни: Владимирещ, Богданещи, Татомирещ, Драгомирещ (във Влашко). При това често смесвали ищи с окон­чанието ище (множеств. ища), тогава, когато последните означават место на някое действие: Търговище (место за пазар), стражище (место за стража) и т. н.

Други фамилни имена означават характера на обитаваната местност и имат окончание от множественото число ане (единств. анин): Езерене, Тръстеничане, Могиляне и т. н.5.

Многобройни са меко звучащите в края, първоначално прилагателни имена, за обяснението на които трябва да подразбираме град или двор. В тях именно се крие името на основателя или на първия владетел. У сърбите: Будимл, Оногощ (собствено име Оногост). У българите: Преслав, Радомир, Добрич, Ловеч, Войнеж (собств. име Войнег). Срав. руското Ярославль, чешкото Болеслав.

Не тъй стари, както приведените, са местните имена (изпърво прилагателни-притежателни) на ов, ова, ово. У българите те се срещат изобилно: Райково (село на Райко), Борисово, Калояново, Новаково, Попово, Бегово, Марково, Карлово и т. н.

Други важни окончания са ник: Мелник, Перник, Рудник; българ­ско ец, старославянско ьцъ, сръбски ацъ: Буковец, Орешец, Лясковец. По-рядко на полуострова се среща окончание ско — Гацко (от Гадско).

От собствените имена на а, я са произведени също тъй, първона­чално прилагателни, местни имена на инъ: Колашин (собств. име Колаша), Неготин (от Негота), Гневотин. По-често се срещат имена от среден род на ино: Илиино (от Илия), Петрино (Петър).

Положението на местността се изразява с окончание ие: Подградие (suburbium, чешко podhradie), Подстение, Бучие (от бук) и т. н.

Твърде интересни са безбройно много местни имена, които сочат на преобладаваше в околностите растение; това са имената на ица, окончание свойствено главно на имената на реките. Тия названия са про­изведени не само от горски дървета, като Буковица, Липовица, Габрово, Дъбово или Борово, но и от овощни: Ябланица, Крушевица, Сливово, Оряхово, Смоквица, Гдуне, Вишница, Чрешневьц, Виница, Лозница и дори от шушулко-плодни6.

Също тъй срещат се имена на животни: Медведьц, Мечка, Беброво, Вълчи трън, Вълча ливада, Турово, Турани, Ястребница, Щърково, Раковица, Гущерица.

Твърде много имена на градове и села сочат разположение и свой­ство на местността, например: Проход, Просек, Сутеска, Котел, Пе­щера, Въртоп, Леденица, Дебър, Рвеница, Струга, Сопот, Пешчаница и Каменица.

В славянските земи има обилни имена, по които можем предположи блатиста почва7. Други названия се отнасят до течението на реките, като Ушче и Извор, което твърде често се среща. Също тъй в някои имена са посочени понякога пластове от руди. Както навред, така и у балканските славяни обикновени са имената, които изразяват качества на почвата, напр., мокро поле, широка ливада, суха долина и т. н.8

Някои имена сочат занятие на населението: Свинари, Говедари, Конюси, Рудари, Рибари, Уляри (пчелари), Лукари, Смоляри, Златари, Коняри, Соколаре, Паничаре, Седларево, Дърводеля, Грънчарево, Кладо-руби (дърводелци, срав. чешкото Kladruby), Сеножещани, Плоторежци.

Много села са получили името си според външния вид и нравствеността на жителите си; често тия имена са прякори или присмехи. В Чехия срещаме: Mokro-psy, Hrdlo-rezy, Kosmonosy и т. н.; в Полша : Wieloglowy и др. В следните примери се издава народният хумор на Балкан­ския полуостровъ: Мокро-секи, Люто-войци, Зло-кучене, Ядо-варци, Люто-главци, Дърво-гризци, Вълко-дери, Свилно-капе, Кокошо-главци, Бело-главци, Мокро-нози, Криво-гащане и мн. др9.

Твърде понятни са ония названия, които сочат народност на жителите10.




1 Даничичь, Рjечник. 1864, 3 тома ; Kukuljevtf, Monumenta hist. Slavorum meridionalium 1. Загреб 1863, 234 (глагол, писмо, 1529. Също тъй в старочешки съчинения, например, у Hаjek’a и у други се чете Plovdin).

2 Dorn. Nigri, Geographia, Basiliae 1567, 270; Tsukalas, ‘Ιστοριογεωγραφική πε­ριγραφή τής έπαρχίας Φιλιππουπόλεως. Вѣна 1851; Дринов, Заселенiе, 24, забел. 112; ср. Иречек, Die Heerstrasse etc. 95.

3 Шафарик, Sebr. spisy III, 438. За образуването на местните имена на славян. език ср. Jos. Иречек, Nakres mluvnice staročeské, Praha 1870 и статията на Микло­шич за славянските местни имена.

4 Нашите примери са взети отчасти от сръбски и български паметници от XIII и XIV векове (Даничич, Речник; Шафарик, Pamаtky, 2 изд.), отчасти от най-новите карти и списъци на местности.

5 Други примери: Лужене, Плапяни, Мраморине, Забрдене, Мокране, Тръстеничане, Дубляне, Джбене, Храштане, Грмляне (грмье, по сръбски храст), Глажене, Трничане.

6 Тополница, Врбица, Врбовец, Яворово, Брестовц, Буковица, Липовица, Чесвиница, Смъркове, Елшевица, Брезово, Брежница, Бъзово, Дряново, Лясково, Глоговица, Шипка, Конопище, Граховища, Копривщица, Търстивница, Търстеник, Търновица,

7 Млачно, Млачице (млака — тиня), Лужьц, Лучина, Локвица, Мокрине, Калище (дълбоко блато), Ливаде, Блатечница, Ракитово, Ракити, Черно Брнье, Слатина.

8 Други примери: Црвена водица, Бистрица, Рибница. Руди: Златица, Сребрница, Железньц, Олово. — Длъгополяна (ромън. Kimpolung, гръц. Макроливада), Мокра поляна, Добрилъг, Широка лъка, Добра лъка, Ягодно поле, Мокри дол, Сухидол, или Суводол, Бяло поле, Чрнидол, Чртов дол, Чрвени бряг, Врани дол (черна долина), Златий трап (ров), Остра могила.

9 Също тъй в Албания: Bythakykje, да имаш червено седалище.

10 Куманово, Печенега, Арбанаси, Лрменица, Сербеница, Харвати, Маджаре Гркище, Грцити, Българино, Влашко село и пр.

Съдържание: