x Средна гора (Румелийски средни планини)

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Средна гора (Румелийски средни планини)

Надлъж покрай южния склон на Балканите, успоредно на тях от София до Сливен, се простира една верига, която едва недавна е проучена от Хохщетер и от него е наречена Румелийска средна верига1.  По-преди обикновено я смесваха с Балкана. Стрема и Тополница, притоци на Марица, я делят на три части, които Хохщетер нарича Караджадаг, Средна гора и Ихтимански среден гребен. Българите пък наричат цялата изобщо планинска верига, от изворите на Марица до Ямбол, Средна гора (или Срядна, Средня гора), т. е. средни планини.

Източна Средна гора (тур. Караджадаг) се издига при Ямбол и се простира от изток към запад успоредно на Балканите до изворите на Тунджа. Нейните обли, гористи върхове достигат височина 1000 м. Между тая верига и Балканите лежи горната котловина на Тунджа, която със своите розови полета, затворени между два грамадни планински гребена, принадлежи към най-красивите кътове на света; там лежат градовете Калофер (650 м)2 и Казанлък (442 м). Южният склон на Караджадаг е безлесен и засаден с лозя. От неговите поли започва безкрайната равнина на Горна Тракия, която със своя дълбок чернозем е останала същинска житница на Турция. В дрезгавата далечина се виждат очертанията на родопските планини. На южния склон се вият като лента овощни градини, в които се крият многобройни села. Българският град Стара Загора, или Железник (234 м), лежи в същинска градина, както по-нататък на изток Ени Загора (158 м).

Същинска централна Средна гора (новогръцки Μέσος ὄρος, турски Ортадаг), най-висока в цялата румелийска верига, представлява естествено заградено цяло. Това е успоредно на Балканите плоско планинско било, високо около 1700 м. На изток Стрема го дели от Караджадаг, на запад Тополница — от Ихтиманските планини. В долината между Средна гора и Балканите тече Гьопса на изток (в Стрема) и Тополница на запад; между изворите на двете се намира ниска седловина, дето през пролома Проход може да се отиде от Клисура в Златица. Обърнатият към Балканите склон на тия още малко известни планини е стръмен. На юг те се спущат доста полегато; тук при върховете те са покрити с гора, а по-надолу са засадени с лозя и са гъсто населени. Най-важни места на Средна гора са българските градчета Копривщица и Панагюрище.

Ихтиманският среден гребен, разделен от предидещия чрез дълбокия пролом на Тополница, съединява Балканите с Рила и Родопа, а така също и с другите планини на полуострова. Той образува също и вододел между Тракийската равнина и Софийската котловина, следователно между притоците на Марица и Дунав. До Балканите той се допира чрез една ниска седловина (835 метра), през която става преминаването от Златица за София. При мястото, дето той се отделя от рилските планини, се намират изворите на Марица и до тях проходът (1037 м), през който минавала някога цялата търговия между Рагуза, Сърбия, Албания и Цариград. Малко на изток от своите извори Марица минава през Момина клисура (Къз дербенд), между Ихтиманския гребен и Родопа, и тече в Тракийската равнина. Сега през тия два прохода води пътят от Самоков за Т. Пазарджик. През Ихтиманския гребен минава най-важният път на полуострова — от Цариград за Белград. Който пътува от Тракия, върви отначало зад селцето Ветрен (Хисарджик) през една клисура, дълга 3 часа път, наричана Succi у римляните, сега Траянови врата, или Капуджик (809 метра). С това име проходът е наречен поради знаменитите римски врати при старите укрепления (кули и напречни стени) на самия връх; турците са унищожили тоя паметник на древността през 1855 година3.  Около 5 км по на запад Траяновите врата могат да се обходят, като се мине през Сулу дербенд (бълг. Воден проход), който се намира 126 м по-надолу при планината, наричана по български Василица. Преди няколко години тук е започната постройка на железница от Татар Пазарджик за София, останала недовършена. След това пътят се спуща в една красива котловина, дето лежи градецът Ихтиман (610 метра) на Мътивир, приток на Тополница, който на остарелите карти е означаван погрешно като подбалкански Вит и е насочван през въображаеми теснини на Балкана към Дунава. По-нататък пътят пресича вододела на Марица и Искър (840 метра) и се спуща в голяма котловина към гр. София (българ. Средец).



1 Hochstetter I. с., 600 сл. Воиб, La Turquie I. 94, споменува само за Караджадаг. Още на картата на Пловдивската епархия в съч. на свещ. Константина Έγχείpίiov τής έπαρχίας Φίλοππουπόλεως (Виена 1319) Средна гора, Караджадаг и Хемус са означени правилно.

2 Името на града Калофер произлиза от растението калопер (Tanacetum Balsamita).

3 Подробно за това вж. Heerstrasse стр. 30—34.

Съдържание: