x Странджа

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Странджа

Източната част на Тракия, Понтийското крайбрежие, е затворена от една планинска верига, която обикновено наричат Странджа*. Тия планини са разделени от Балкана чрез едно вулканично плоскогорие, което се простира от Тунджа дори до морето и е осеяно с многобройни правилни конусообразни възвишения (Кючук Бакаджик, около 700 м). До самите поли на Балкана лежи една плодородна, отчасти мочурлива равнина. Тия варовити планини на Странджа, досега малко проучени, се спущат стръмно към морето и полегато към Тракийската равнина. Те са покрити с гори, прорязани са с много скалисти долини и изобилствуват с пещери, които според народните разкази се съединяват под Балкана с Дунав. Гористите възвишения достигат до 1000 м височина. Тук има много обширни дъбови гори, по които българските хайдути дохождат почти до Цариград. Тая планинска верига преминава при Босфора във византийския полуостров.

В ъгъла между Тунджа и Марица, на един ден път северно от Одрин, се издига Сакар планина, усамотена гранитна планина, покрита с дъбови гори (около 900 м), виждана от всички страни на далечно разстояние. В средните векове тя се именувала по гръцки Параория, по славянски Скритная. На запад от нея, отвъд Марица, при Харманли започват гранитните предпланини на Родопите; на изток, отвъд пролома на Тунджа, на 6 часа път лежат предпланините на Странджа.

Надлъж по западния бряг на Пропонтида, югозападно от Странджа, се простира един нисък гребен, наричан Текирдаг. При Сароския залив той се раздвоява. Югозападният клон заема Тракийски Херсонес, а западният (Курудаг) върви надлъж по брега до устията на Марица, дето при Енос се издига Чаталтепе (396 м), от което се открива прекрасен изглед на морето и островите.

Между Родопа, Сакар планина, Странджа, Текирдаг и Курудаг се разстила една обширна равнина, 150—200 м над морското равнище, която се напоява от Марица и Еркене и от техните притоци. Тая еднообразна тракийска степ е гладка като море — ни дърво, ни планина има; почвата ѝ отчасти е песъчлива и глинеста, отчасти чернозем, ала не е обработена; само на някои места е покрита с дребна дъбова гора. По-голямата ѝ част обаче представлява степ, дето впрочем растат повече бодил, слез и лайкучка, отколкото трева. Лятно време от палещите лъчи на слънцето тя се превръща в пустиня. Рядко там се вестяват стада; затова пък на ята се въдят щъркели, лешоядци и гарги, а по долищата — множество костенурки.



* Името Странджа (от византийския град Σεργέντζίον, днес истранджа, ср. Iirecek, Heerstasse. 102) принадлежи всъщност на малка част около Истранджа близо до Сарай. Изобщо на полуострова доста рядко има общи названия за ре­дица височини.

Съдържание: