x Разказ за участието на св. Димитър в навременното пристигане на Сисиний в Солун

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Разказ за участието на св. Димитър в навременното пристигане на Сисиний в Солун

За участието на св. Димитра в спасението на Солун от българина Мавър ето що разказват „чудесата“:

§ 116. „Тоя знаменит воевода Сисиний, желаейки да изпълни тая (на императора) заповед, потегля от гръцките области и стига на о-в Скиатия в неделя срещу първия ден на страстната сед­мица, която се празнува от всички в православните градове и се нарича неделя „вай” (Връбница). И тъй, когато излязъл на казания остров, който е бил необитаем от твърде много време, и открил един от намиращите се там всесвети хра­мове, който приличал на гора и бил пълен с израснали там дървета, той запозядал на твърде послушната си войска да очисти една част от него, и там да извършат божествената служба, което и станало.

§ 117. „И тъй, на следния ден, който е вторият свети от страстната седмица, понеже вятърът бил противен за плаване към нас (Солун), тоя всеблагороден мъж, като събрал всич­ката си войска, в речта си (към нея) първом поискал, щото никой да не бъде немарлив, после, да очистят всичко останало от църквата и намиращото се в нея свето кръстилище, и всички да бъдат приготвени като достойни за светото Христово учение (или възкресение), тъй че всичко, което се отнасяло до празника, да го изпълнят според обичая. След като тоя разговор с тях станал известен на всички, те (войниците) се надпреварвали усърдно за чистенето на църквата и светото кръстилище: едни правели гриж­ливо шатри, други приготвяли всичко потребно за празника, трети пък се викали да ловят риба и дивеч, а изобщо всички, както се струвало на всекиго, се надявали да приготвят за по-късно всичко потребно за празника, защото всички се намирали в неведение затова, което били намислили Кубер, Мавър и техните съмисленици. И наистина, след божествената служба на същия втори свят (ден) и след вечеря, като отправили към Бога бла­годарствената си молитва, тоя всехвален мъж, след като се погрижил за всичко, което се отнасяло до стражите и постовете и до всичко, което било необходимо за предпазване, заповядал на цялата останала войска да си почива.

§ 118. „Когато и той току-що е заспал, явява се не като на сън, а в действителност тоя, който постоянно се труди и безпокои за недостойните раби и за отечеството, който изкусно ръководи делата на нашето спасение,—победоносният мъченик божий, Димитър, и така му казва: „Стани! Защо спишъ? Опъни платната, ветърът е благоприятен“. (Сисиний), считайки видението за действителност, веднага попитал капитанина на кораба, какъв е вятърът. Тоя отговорил: „Противен е и при това много по-силен от вчерашния”. Когато той поискал отново да заспи, наскоро явил се пак същият, който будел казания воевода и, като го бутнал в хълбока, рекълъ: „Събуди се, казвам ти! разпъни платната, ветърът е благоприятен“. Той пак станал и попитал спящите при него и стражата, кой ще да е бил оня, който говорил и го разбудил за плаване. Когато всички отговорили, че никого не са видели, нито са чули от някого за това, той пак попитал, дали вятърът е благоприятен съгласно с това, което му било казано; обаче те всички отговорили, че е противен. Когато воеводата се намирал в такова затруднение относно казаното и ва­деното и искал поради многото занятия още малко да поспи, същият мъченик за трети път предстанал пред самия воевода и му казал с немалка угриженост и безпокойствие:

§ 119. „Не бъди немарлив! Събуди се, разпъни платната, вятърът е благоприятен. Ето ти спиш, а другите разпъват платната“. Тогава тоя дивен и достоименит човек, действително истински приятел на Бога и мъченика, след като се събудил и разбрал, че такова подканване да отплава е по-божествено откро­вение, а не по въображение, веднага станал и, без да попита некого пак относно това, почнал да обхожда корабите и заповядал да потеглят към нас (към Солун). А понеже ветро­вете били противни, и те самите (войниците) били заети да приготвят там всичко потребно за празника, някои питали, къде на друго по-пусто место е казал той, че иска да ги пренесе. Обаче Сисиний, понеже бил осигурен от появяването на мъченика в трети път, от постоянното му досаждане и от видението на покровителя на нашия град, Димитра, какво плаването ще му бъде благоприятно, заповедал да гребат, за да излезат в морето. И наистина, той вижда кораб, който плавал като че ли от Халкидските страни право към тях, и си спомнил за онова, което му било казано в откровението.

§ 120. „И тъй, когато корабите излизали в поход, и вятърът, както казахме, бил против лицето, изведнъж по божествено мановение чрез молитвите на победоносца, почнал да духа отзадя им попътен ветър, и, като поплавали удобно и разпънали плат­ната твърде сгодно, те на четвъртия ден на седмицата (в среда), в 7 часа, стигнали в тоя богоспасаем град чрез неговия за­крилник Димитра“.

Съдържание: