x Известията за българите в житието на св. Никола Метаноите

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, Част 2

Известията за българите в житието на св. Никола Метаноите

Житието на св. Никон Метаноите (Μετανοείτε) бе известно доскоро само в латински превод, направен през XVI век от йезуитския монах Яков Сирмонд, което той намерил в един гръцки ръкопис в Bibliotheca Sfortiana. Яков Сирмонд предал превода си на кардинал Цезар Бароний (1538—1607), който в съкратен вид го поместил в своите Annales ecclesiasticae (t. X, p. 225), отдето I.–P. Migne го издаде в своята Patrologia gr., t. CXIII, col. 975—988, под наслов Vita Sancti Niconis armeni monachi. Пълният текст на житието в латински превод на Яков Сирмонд биде издаден във Veterum scriptorum et monumentorum historiorum, dogmaticorum, moralium amplissima collectio, t. VI, Edm. Martène et Ursinas Durand, Paris, 1729. Напоследък обаче Сп. П. Лампрос сполучи да изнамери и гръцкия текст на това житие в манастира “Кутлумуш” на Света гора в ръкопис № 210, л. 106а—186б, който бил писан от епископ Партений на неизвестна епископия в 1630 г., и в 1906 г. го издаде в , Νέος Έλληνομνήμων, τ. III, 1906, σελ. 131—228, под наслов: Βίος καί πολιτεία τοϋ όσίου πατρδς ήμών καί θαυμα­τουργού Νίκωνος τοϋ Μετανοείτε τοϋ έξ ’Αρμενίας καί έν τφ περιφήμψ Λακεδαιμονί τελεινέντος.

По-сетне Сп. П. Лампрос посочи, че Яков Сирмонд направил своя латински превод по Барберинския ръкопис № 583 (VI, 22), стр. 611а— 613а, произхождащ от XV век, в статията си Ό Βαρβερίνος κώδιξ τοϋ βίου Νίκωνος τοϋ Μετανοείτε, вж. , τ. V, 1908, σελ. 301—304, дето в предговора той казва, че в Барберинския ръкопис има много фрази, които са изпуснати в Кутлумушкия. Обаче в известията на това житие, които се отнасят към българската история и които ние имаме на ръка, констатираме и обратното, а именно че в Кутлумушкия има фрази, които са изпуснати в превода на Яков Сирмонд, а следователно и в Барберинския ръкопис, и че има големи неточности в латинския превод. Това ще ни докажат следните съпоставки:

Приведените тук съпоставки на двата текста са достатъчни, за да ни покажат колко непълно и неточно Яков Сирмонд е превеждал своя гръцки оригинал; той достига на места дори до изменение на смисъла. Но в тоя случай най-важно за нас е подчертаното изречение: Sed metu etiam ас terrore Bulgarorum, illos alio cursum suum flexisse significans, което и по съдържание, и по смисъл няма нищо общо със съответното изречение в гръцкия текст. Изнамирането обаче и обнародването на гръцкия текст на житието дават възможност не само да се установи непълнотата и неточността на латинския му превод, но да се отстрани неверността относно времето, към което се отнася горното известие за Самуиловия поход в Пелопонес. Под влиянието на Скилицовия разказ за началото на Самуиловата борба с ромеите, дето се изброяват изобщо византийските области, а именно: “Не само Тракия и Македония и околностите на Солун, но и Тесалия, Елада и Пелопонес, повечето нови историци, които се занимават с историята на Самуиловото време, отнасят горното известие на житието тъкмо към началото на Самуиловата борба с Василий II — към 980 или 981 г. Само В. Г. Васильевски обърна внимание, че “поход Самуила на Пелопоннис, упоминаемый в житии (св. Никона, р. 867 по издан. Martène и Durand) относится к позднейшему периоду, после возмущения Варды Склира и Варды Фоки (о чем и говорится выше на той же 867 стр.), а не к начальным годам восстания, как это предполагается у Гильфердинга.” Дори А. Липовски не се възползувал от тая напълно уместна и правилна бележка на Василевски и въппреки това, че тя му била известна, отнася нашето известие към 984 г. Сега обаче благодарение на гръцкия текст, по който може да се изправи неточният латински превод и да се установи истинският смисъл на горепосоченото изречение, не остава никакво съмнение, че приведеното известие от житието на св. Никон се отнася към 996 г., защото в него ясно се посочва на българската катастрофа при р. Сперхий. Поради това ясно става, че Самуил предприемал в Елада и Пелопонес не два, а един поход, и то в 996 г.

Що се отнася до третото известие от житието на св. Никон , което се отнася до българската история, то то гласи следното в латинския превод и гръцкия текст на житието:

Приведените тук откъслеци идат още веднъж да докажат не само непълнотата и неточността на латинския превод, но и това, че последният дава и данни, които не намираме в гръцкия текст, а именно че в 1009 г. господарят на българите Самуил бил съвсем разбит в Крета заедно с неизброимо количество българи и подчинен, когато в гръцкия текст не се споменава нито мястото, нито годината на това Самуилово и българско поражение, обаче и преводачът, и гръцкият автор на житието се позовават на историята. По-горе се каза, че според Сп. Лампрос в Барберинския кодекс, по който е бил направен латинският превод, има много фрази, които са изпуснати в Кутлумушкия, обаче за приведените тук откъслеци от гръцкия- екст на житието Сп. Лампрос не привежда никакви разночетения между Кутлумушкия и Барберинския текст, следователно в Барберинския не са показани нито времето, нито мястото на Самуиловото поражение, иначе Лампрос не би пропуснал това да отбележи; оттука се налага да приемем, че както годината 1009, тъй и мястото Крета са били прибавени не от преводача Яков Сирмонд, а от преписвача на гръцкото житие, което първият намерил в Bibliotheca Sfortiana и по което направил своя превод. Но отде тоя преписвач ги заимствувал, мъчно може да се установи, а пък да се предполага, че той сам ги е измислил, също така нямаме основание, защото и в двата текста се прави позоваване на историята: очевидно той ги е почерпил от друг близък до времето извор, защото 1) ако събитията, които се съобщават в житието, са наредени хронологически, то и нашето събитие ще трябва да се отнесе много след 996 г. и 2) защото мястото Крета се намирало в областта, дето най- често са ставали при Самуил боеве между българи и ромеи — около Солун, източно от него, между този град и крепостта Рентина, или Рендина, която се издигала при езерото Болбе и е отстояла един ден път от Солун.

Съдържание: