x Търговия

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Търговия

Както у всички славянски народи, така и у българите, чужденците търговци се наричали госте1. България се посещавала пре­димно от дубровничани (жители на Рагуза), които имали в съседните Сърбия и Босна голямо влияние и имот; големи привилегии получили те от Асен II и от сина му Михаил Асен. Венецианците подържали приятелски връзки с царете Светослав и Александър; с България, обаче, имали по-малко работа, отколкото със Сърбия и Византия. Търговията в градовете край Понта и при устието на Дунава била главно в ръцете на генуезци, които господарували в Крим и по Черно море. Търговците на тия три нации, всички католици, във всички по-големи градове имали свои лоджии и черкви и живеели там със своите жени, наложници, деца и роби2. Представителите им пред властите, а в същото време и техни съдии още тогава се наричали консули; венециански консул имало във Варна, а генуезки — в пристанищните градове3. Относно правните отношения между тези търговци в договорите с венецианци и генуезци било установено, че нито синът отговаря за баща си, нито бащата за сина си. Ако умре някои дубровчанин, даже и да е неженен, все едно дали е оставил завещание или не, целият му имот се запазвал от чиновниците и се предавал на посланика на рагузкия княз. По същия начин се постъпвало и с наслед­ството на венециански поданик. Генуезците, според договора им с Иванко, имали право да изнасят всякакви стоки (освен хранителни припаси през време на глад). За злато, сребро, истински бисери и за галанте­рийни стоки (perlae veraces et jocalia) мито не се плащало. Ако се обяви война, имали право без пречки да изнесат от страната стоките си в едномесечен срок, а сол и кораби — в продължение на шест месеци. За местни търговци имаме две известия. В договора на Михаил Асен с дуброзничаните (1253 г.) било определено, че българските търговци имали право да прибъдват в града Рагуза (слав. Дубровник), без да плащат мито нито пред врати, нито пред мост или брод, и да изнасят от там злато, сребро, дрехи, златотъкани материи (златне поставе) и изобщо всякакви стоки ; само за износ на зърнени храни се искало разрешение от княза. Рилският хрисовул (1378) дава право на манастирските хора без мито и свободно да търгуват по цялото царство. Като мерки за дължина се споменават (в легендата на св. Михаил от Потука) лакът и сажьнь. Гръцката στάδιον се наричала на български пъприще.



1 Любовным всевѣрнымъ гостемэ царства ми. Асенъ II.

2 Cum uxoribus et concubinis et liberis ipsorum etiam naturalibus. Договорът на генуезците с Иванко от 1387 г. В Босна имало оплакване в 1373 г. от наложниците на латинските и немски търговци (Rad. VIII, 134).

3 За средновековата вътрешна търговия по полуострова вж. отличното изслед­ване по историята на сръбската търговия от Миятович, Гласник 23, 27, 28.

Съдържание: