x Бил ли е прогласеният в 1235 г. търновски патриарх зависим от цариградския?

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ III

Бил ли е прогласеният в 1235 г. търновски патриарх зависим от цариградския?

Огговорът на поставения тук въпрос се намира във връзка със съдържанието на една част от известното послание на цариградския патриарх Калист (1350—1354 и 1355—1364) от декември 1355 год. до търновското духовенство. В това послание четем следното: „Търновският патриарх носел искони (άνωvεν) и от начало името епископ, подчинявайки се на светата божия велика църква; по-сетне по голямото настояване и молбата към тоя наш велик и свещен събор от страна на държащия тогава скиптра на българ­ското царство, от почит към него и към неговия на род, който бе подчинен на нашата светейша божия велика църква, дарувано бе по снизхождение на търновския (епископ) (право) да се нарича па­триарх на България, но не и да бъде съпричислен към другите светейши патриарси, и поради това той не се споменува в свещените диптихи. При това Калист привежда 28-о правило на IV вселенски събор и 36-о правило на VI вселенски събор, които той почти изцело привежда с малки съкращения и според които цариградският патриарх получил старшинство над другите източни патриарси и равноправност с първосвещеника на стария Рим. По- нататък, като изтъква теорията за пентархията или управлението на църквата само от петимата равноправни патриарси, Калист казва, че след отцепването на римската църква от източната, стар­шинството между източннте патриарси било предоставено изключи­телно на цариградския, после вече идат александрийският, антиохийският и иерусалимският, и четирмата като равноправни се нами­рали винаги в общение помежду си и поменуват взаимно имената във всички църковни служби. Обаче от това право не може да се ползува търновският патриарх, защото той е получил от цари­градската църква, респективно от цариградския патриарх да бъде и да се нарича патриарх и поради това се намира в зависимост от него, а като такъв той трябва да споменува името му в свещените служби, да се намира в постоянни сношения с него, но не и той да се споменува от другите патриарси и да се счита равноправен с тях, а пък ако не извършва тия задлъжения спрямо другите патриарси, той нарушава църковния устав. „Нарушавайки непристойно (ού καλώς) това църковно постановление, пише Калист, и отбягвайки повинованието към нашата мерност и към съборната божия църква, от която, както се каза, можа да бъде патриарх по снизхождение, той никак не споменува нашата мерност, вършейки неуместни дела и вън от първоначалните съглашения, определени от грамотата на светейшия патриарх господин Герман, защото самият патриарх казва в едно от своите съчинения, защищавайки се относно това, „Нашето мнение не е такова, писал патриарх Герман, не е такова а имайки предвид (έπαγγελλόμενον) светската (полити­ческата) обща полза то не вписа в грамотата (ούκ έτομογράφησεν) че почетеният (с патриаршеския сан) архиерей на българския народ е напълно автокефален, но все пак той плаща данък, т. е. ще дава данък и берии (оброци) на почелия го патриарх и, като съвносител на данък, ще споменува името му в църква, като един от (подчинените) на Цариград митрополити, и ще бъде викан за сметки и отчети, т. е. на съд, ако някога бъде обвинен, че се е отклонил от плащане на данък“. Това е обещанието и съглаше­нието на българската църква към Цариград, продължава Калист, па освен това, ако цариградският престол вика на съд, изправя и осъжда другите патриарси, александрийския, антиохийския и иерусалимския, и им дава власт (τδ κũρος δίδωσι), както божествените правила определят и деянията (фактите) свидетелствуват, то колко още повече трябва да бъде господар на българската църква тоя престол, от който той (българският архиерей) бе почетен да се нарича патриарх“.

Макар в 1235 год. в Калиопол да биде тържествено призната българската църква за независима, както е известно, и биде учредена търновската патриаршия, все пак цариградските патриарси не се отказали от домогванията си за върховно главенство над българите. През XIII век самите събития във Византия не позволявали на цариградската патриаршия да се залови за старите си сметки. Обаче в XIV век, когато църковните работи на Византия били уредени, а патриаршеския престол завзел патриарх Калист, който изобщо се отличавал със суровост , неотстъпчивост и властолюбие, отново изпъкнал на сцената старият въпрос за отношенията на търнов­ския патриарх към цариградския. Към това тъкмо време се от­нася въпросното тук послание, и затова Калист, за да обоснове своите домогвания, потърсил в миналото доказателства. Но нека разгледаме, какво той говори. Преди всичко патриархът пише, какво търновският патриарх от самото начало бил епископ и бил подчинен на .светата божия велика църква“, т. е. на цариградската.Това, обаче, не е верно. Първият търновски духовен началник не е бил само прост епи­скоп, защото тсй от самото начало бил възведен в архиепископ, а то помимо волята на цариградския патриарх и затова той, както и неговото паство-българският народ съвсем не са били подчинени на цариградската църква, защото последната от самото начало дълго време не го е признавала, а след въвеждането на унията с Рим той е нямал никакви сношения и общения с цари­градския патриарх чак до 1233 год., когато били почнати преговорите за възобновата на общението с цариградската църква; но тия преговори не дадоха, както е известно, никакви резултати, и цар Иван Асен II се видял принуден самоволно да прогласи българската църква в 1234 год. за независима начело с патриарх, избран от събора на бъглгарските епископи.

По-нататък: колкото е верно твърдението на Калиста, че из­дигането на търновския архиепископ в патриаршески сан станало по настояването на .държащия тогава скиптра на българското цар­ство“, т. е. на цар Иван Асен II, толкова е против истината уверението му, какво първото станало по снизхождение от страна на цариградския патриарх, защото то било извършено, както е известно, на събора в Калиопол със съгласието и признанието на всички из­точни патриарси, а не само на цариградския, следов., по съборно решение, а не по снизхождение на последния. Също така не може да се приеме и твърдението на Калиста, че търновският патриарх не е могъл да бъде причислен към другите светейши патриарси, защото сам никейският император Иван Ватаци в писмото си до източните патриарси искал от тях не само да нарекат търнов­ския архиепископ патриарх, но и

поради това не може и дума да става за някаква зависимост на търновския патриарх от цариградския, защото само свещеноначалник на напълно независима църква може да носи името патриарх, а оттука и само той е съвсем независим.

За да подкрепи своите неверни твърдения, патриарх Калист се позовава 1. на някаква си грамота на патриарх Герман II (1226 —1240), в която, според думите му, първоначалните съглашения с българската църква били точно определени, и 2. на някакво съчи­нение на същия патриарх, в което той се защищавал, трябва да се предполага, против укорите на съвременниците му, загдето направил такива големи отстъпки на българите. Но и тия твърдения на Kалиста не издържат критика. Преди всичко, досега не е открита такава грамота на патриарх Германа II с подобно съдържание, както и до днес не е известно казаното съчинение на същия патриарх; но и сам Калист е изпаднал в противоречие: от една страна, той твърди, че във въпросната грамота били определени първоначалните съглашения с българската църква, когато, от друга страна, според приведените думи от съчинението на самия Герман, сам последнияг казва, че той не вписал в грамотата, какво почетеният с патриаршески сан архиерей на българския народ е напълно автокефален, защото имал предвид светската обща полза, т. е. политическите тогавашни събития, следов., в нея не се споменувало за никакви съглашения между двете църкви. Тук, очевидно, имаме явен признак, че това не са думи на патриарх Гериана II, а изми­слици на самия Калист.

Като е знаел,че в съборния акт, за който ни говори сино- диковият разказ за възобновата на българската патриаршия, не се споменувало нищо за отношенията на новопрогласения търновски патриарх към цариградския, Калист използувал тая непълнота, за да изведе сам, че първият плащал данък на втория. Досега все още не е открито нито едно известие, от което би могло да се установи, че наистина българската църква след 1235 год. до средата на XIV век е .плащала данък на цариградската. Опитът на Михаил VIII Палеолог да унищожи на Лионския събор в 1274 год. търновската патриаршия и да подчини българите в църковно отно­шение на погърчената Охридска архиепископия, се свършил с пълна несполука; напротив,българската църква решително се противопо­ставила на тогавашната уния на цариградската църква с римската и не й дала да се закрепи в самата Византия и изобщо на Балканския полуостров. Поради това не само била запазена българската църковна независимост, но и тогавашният търновски патриарх Игнатий бил наречен опора на правоверието, на православието.

Също така и твърдението за подсъдността на търновския патриарх под цариградския принадлежи пак на Калиста, защото Герман II не е могъл да говори за нея, особено при живота на Иван Асен II, тъй като той умрял преди смъртта на последния (в 1240 г.) и досега нямаме никакво известие, в течение на 120 години търновският патриарх да е бил викан на съд в Цариград; следов., и това твърдение на Калиста се явява като продукт на неговите крайно преувеличени претенции за някакво особно по-високо положение между всичките източни патриарси и на домогванията му да подчини и тях под своята власт , когато неговото по-високо положение между равноправните с него източни патриарси изтичало ог това, че неговото седалище се намирало в столицата на империята, и поради това никакви .божествени правила това не определят“, и никакви .деяния не свидетелствуват, защото, ако да имаше такива, Калист несъмнено би ги посочил, както посочи и съответните правила на вселенските събори за старшинството си над другите източни патриарси и за равноправността си с римския първосвещеник.

При такива явни противоречия в посланието на патриарх Калист и такива сериозни възражения против неговите твърдения не остава никакво съмнение, че патриарх Герман II не е издавал никаква особна грамота, нито пък е писал някакво съчинение за своя защита след тържественото признание на българската църковна независимост и възобновата на българската патриаршия на събора в Калиопол в 1235 год: всичко изложено в раагледваното негово послание е диктувано от неговото крайно властолюбие и главно от домогванието му да подчини българите в църковно отношение на цариградския патриарх и чрез това да увеличи приходите на патриаршията.

Подкрепа на Калистовите неверни твърдения се търси в тъй нареченото .Атоно-ватопедско сказание, според което уж между новия търновски патриарх и цариградския възникнали от самото начало сблъсквания поради спора не за вътрешния обсег на правата, а за външните предели на компетенцията, че търновският патриарх искал да си присвои някакво-си право в отношение към солун­ската митрополия и дори фактически осъществил своите претенции, като ръкоположил в Солун за митрополит някого си Михаил Пратан, че най-сетне той, т. е. търновският патриарх, макар не право, а посредствено се стремял да подчини на своето влияние и атонските манастири. Обаче това атоно-ватопедско сказание не е нищо друго, освен един груб фалшификат, който трябва да се изхвърли от средата на историческите паметници и документи, както ние, след като анализирахме съдържанието на сказаннето, доказахме неговата легендарност, фактически невярности и несъо­бразности, а също и голямата му бъркотия в хронологията и исто­рическите личности. Като изтъкнахме вътрешната връзка на въпросното сказание с разгледваното тук послание на патриарх Кали­ст от 1355 год., от една страна, а, от друга, с грамотата на патриарх Филотея от април 1368 год., ние дойдохме до заклю­чение, че сказанието било съчинено през последната четвърт на XIV век .

И тъй, отговорът на поставения от нас въпрос ще бъде: прогласеният в 1235 год. търновски патриарх е бил съвършено независим от цариградския, както и българската църква била призната за напълно автокефална с всичките права на една самостойна църква.

Съдържание: