x Колко пъти Теофилакт, като охридски архиепископ, е ходил в Цариград.

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ II

Колко пъти Теофилакт, като охридски архиепископ, е ходил в Цариград.

В три писма Теофилакт споменува за пътуване по море: 1. в 1-о по Ламия „до деспина Мария”, 2. в 65-о по Меурсия „до магистър Иван Пантехни“ и 3. в 22-о по Ламия, „до хартофилакс Никифор“.

В първото писмо Теофилакт описва връщането си от Никомидия през Цариград — бурята, която ги настигнала в Мраморно море, и съобщава на адресатката си, деспина Мария, грузинка, жена­та на Михаил VII Дука, и после и на Никифор Вотаниат, която тогава била изпратена на заточение на о-в Принкипо, един от Принцовите о-ви при Цариград, и се бе покалугерила, че искал твърде силно да я посети, но не му било позволено от драчкия дука, Иван Комнин, син на севастократор Исаак, по-големия брат на Алексий I Комнин, който придружавал архиепископа през времето на пътуването му. На друго место ние се опитахме да докажем, че това пътуване може да се отнесе само към 1095 год., следов. това е било първото му пътуване за Цариград и обратно.

За целта на това пжтуване Теофилакт не споменува нищо, а само забелязва в скоби, че „и натам го тласкали в лните на не­говите злочестини (τά τών κακών μου κύματα)“. Какво трябва да се разбира под „злочестини“, мъчно е да се каже, защото сам той не дава дори намекване за тях в писмото; във всеки случай едвали може да се предполагат под тях клеветите и обидите на бирника Иасита и неговите сподвижници, защото спречкванията му с тях се отнасят към по-късно време. Наистина, архиепископът говори в писмото си за „скърби“, но тия скърби, изглежда, да са от друг характер, което се доказва от следните му думи: „затова изпро­си ми от Бога, комуто всеки ден се явяваш чрез дела, които водят към него, изпроси да не изпадам занапред в чести из­кушения (много би било, ако бих казал, да престанат скърбите)“. Тия думи, съпоставени с израза, че „натам го тласкали в лните на неговите злочестини“, по-скоро показват, че той е бил извикан в Никомидия от императора. Що се отнася за целта на писмо­то, то както и сам Теофилакт се изразява, била да напомни на деспина Мария „да изпълни обещанието, което служащите на исти­ната нейни уста преди време са дали на неговия съратай и брат Димитър“.

Съвсем друг характер носило пжтуването му по море, за което той говори в писмото си до магистър Иван Пантехни. Докато там той описва настигналата ги буря на Мраморно море, тук той казва, че през целия път „Господ го провел през морето тъй безопасно, както не би преминал дори и суша; той заповядал на бурята, и тя се обърнала на тих вятър“, а главното било това, че „го избавил от многодневна болест иго препасал със сила“.„Когато аз, пресветлий мой господарю, пише Теофилакт, се качих на кораб (а това беше в деня, в който очаквах периода на болестта си), случи ми се нещо съвсем неочаквано, повдигане, слюнки изобилни повръщане и изкараната мокрота несмляна и неустановена и на края малко злъчка. Подир малко се повтаряше същото, само че злъчката беше по-изобилна и подир изплюването усещах по-голяма горчевина. И тъй, очаквах признаци, че подир четири дни пак ще ме втресе, както преди. Но треската била изплюта заедно със злъчката и с това, което бях повърнал. И така се оказа, че се страхувах там, гдето нямаше страх. Дойде пак денят на периода на болестта, и аз, страхливият във всичко, очаквах да ми се случи нещо лошо, но Бог бил същият и не се изменил. Злото изчезна, и не се намери местото му. И аз, тежко болният, стигнах в Солун живо и здраво. Това е то, гдето казва мъдрата поговорка: и от злъчката има полза“. И тъй от местото на отправлението Теофилакт тръгнал тежко болен (изглежда, че той страдал от малария, която го измъчвала пе­риодически); но случилата с него през време на пътуването морска болест направила да се прекрати болестта, и той изляѣзъл в Солун напълно здрав .

За същото това пътуване Теофилакт споменува и в писмото си до хартофилакс Никифор, което се почва със следния пасаж: „Като се върнах от трудното си и дълго скитане, честнейший брате (защото и сега примерих пагубната Харибда и се потрих около военния стан, така бърза да ни измъчва твърде много оня, който от самото начало е виновен за болките на природата), и така, като се върнах получих, писмото на светиня ти, което ми се видя по-сладко, отколкото попътният вятър на моряците, когато се уморят да теглят красиво изработените лопати, или, ако искаш, то ми се видя, като извор за жедната кошута“. Тия думи не само подтвърдяват, че пътуването било по море, но с израза „и сега“ (καI νϋν) ясно сочат, че преди това е имало и друго морско пътуване, т.е. това от 1095 год.

Но нито в едното, нито в другото писмо не се посочва местото, отгдето е тръгнал архиепископът. За разрешение на тоя въпрос ще ни помогне писмо 52-о по Меурсия, адресирано „до Деспината, която го бе посетила, когато беше болен“, което гласи: „Възобновяваш всякога с делата си в человечването на Бога и показваш, че той в твоето лице става человек, а твоята човешка природа в неговата се обоготворява. Ти, която към всички се отнасяш снизходително, благоволи да посетиш и мене, който съм съща земя, и позволи да се опия с твоята благост. Ти съживи и въздигна мене, мъртвия инак, който всякога съм твой. Като награда за всичко това, какво друго по-голямо бих могъл да ти пожелая, освен да не престанеш да проявяваш в себе си божественото тайнство, за да ти бъде същото и подвиг, и отплата“. Под „дес­пина“ не може друга да се разбира, освен — същата бивша импе­ратрица Мария Грузинска, до която е адресирано, както видяхме, и 1-о по Ламия писмо със същата титла. И тъй, императрица Мария била, която посетила болния Теофилакт, но где? Ако той е заболял в Охрид или Пелагония, гдето също така тежко боледувал, и деспина Мария там да го е посетила, не е възможно да се допусне, защото, както се каза, тя от 1094 год. била заточена на о-в Принкипо, и едвали би било й позволено да пътува тъй далеч. Трябва да се приеме, както справедливо изтъква митр. Симеон, че заболяването на Теофилакт е станало в Цариград, и деспина Мария там е могла да го споходи, а, както се установи от писмото до Иван Пан­техни, Теофилакт тръгнал тежко болен през второто пътуване, следов. местото на отправлението в това пътуване е бил Цари­град, или, с други думи, второто му морско пътуване е било както и първото, за Цариград и обратно.

Що се отнася до годината на това пътуване, то тя се определя от това, което Теофилакт пише по-нататък в писмото си до Иван Пантехни. „Но работите в Охрид са много страшни. Страната на Мокра (а Мокра е част от Охридско) е ограбена от роба и бунтовник. А Багора (тая твърде голяма планина, която съседи с българските и диррахийските планини) завзема бунтовникът. С една дума всичко е зле. Но уповаваме се на Бога и на старанията на държавнейшия император, че тоя гущер, който, стоплен с лъчите на царските добрини, дигнал глава, зле ще изпати и не ще да има, къде да се дене. .. И Бог, който ни брани, ще дойде и няма да се забави, а робът, който се възбунтувал, като Иеровоама във времето на Соломона, ще остане само със скроените си зли замисли И, като копнее за царство, о земя и слънце, о понижение на царицата, о несравнена висота на властта, той няма да се удостои дори и слуга на царя да бъде. Тук под „роб“, „бунтовник“, „гущер, стоплен с лъчите на царските добрини" се разбира Боемунд Тарентски, а не известният противник на Теофилакт, парикът Лазар, както до­скоро се приемаше, след. тук става дума за нападението на Боемунд през 1107 год. октомври, който на първо време, след като обсади Драч, имал някой успехи — завладел Арбанон (сег. Елбасан), и после за късо време и Дебър, а от нашето писмо узна­ваме, че Боемунд ограбил областта Мокра ю-з. от Охридското езеро и завзел планината Багора, която се намира между българските и драчските планини, планинската верига, която се спуща от с. към ю. между горното течение на pp. Шкумба и Девол. И тъй в момента, когато Теофилакт пристигнал в Солун, норманите завзели съседната на Охридско страна. Беомунд излязъл на Албанския бряг в началото на октомври 1107 год., а Алексий I Комнин стигнал в Солун през ноември 1107, а почнал своите противодействия през пролетта на 1108 г., следов. Теофилакт е пристигнал в Солун през есента на 1107 год., а оттука второто му пътуване за Цариград се отнася към 1107 г., а понеже в пис­мото си до хартофилакс Никифор споменува, че „се върнал от трудното си и дълго скитане” и че „се потрил около военния стан“, то, очевидно, на връщане Теофилакт е пътувал с вой­ските, които тъкмо през 1107 год. отивали за театъра на военните действия в Албания и преди пристигането на самия император в Солун.

Съдържание: