x Защо епископ Теофилакт свикал „свещения синод“ в Преспа и кога?

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ II

Защо епископ Теофилакт свикал „свещения синод“ в Преспа и кога?

В 53-о писмо по Меурсия, адресирано „до Макремволит преспански началник“, архиепископ Теофилакт му пише следното:

„Не се още избавихме съвършено от болестта, която ни държи на легло, преславний мой сине о Господе, обаче гласът на свещените правила (ή τών κανόνων φονη), който ни заповядва (да сви­каме) свещения наш синод, — глас, който без друго е глас на Христа, ни дигна от легло, укрепява ни за движение и ни позво­лява да носим леглото си. Прочее, посрещни ни заедно с него, казвам, който извършва такива чудеса, в Преспа (защото там ще стане сбирката) (συνέλευσις) и ще прегьрнем и разцелуваме и ще се насладим със синовното ти разположение. Но внимавай, като оставите без помощ черковника, който е изпратен да събира нуждното за храна, да не докажете, че тия, които ще изпеят песните за празника, са същи щурци, и да не гладуваме, когато други на сбора (έν πανηγύρει) ще пиянствуват. И сетне, къде ще се денеш, за да избегнеш словесните удари, на каквито и до ден днешен сам не си се подлагал, защото постъпваш, наистина, по здравия разум, а други, които са опитали, казват, че тия удари са горчиви, остави да попадат още под тях, като привикнали и заслужващи; ти пък дано да бъдеш обсипван с цветя от разума, защото с това си свикнал и израсъл“.

И тъй, по задължение от свещените правила на православната църква, Теофилакт свикал .свещения сннод“, т.е. събора на епископите от Охридската църква, обаче не в престолния си град Охрид, както обикновено ставало, а в провинциалния град Преспа (на третия малък остров на малкото Преспанско езеро). Затова, като предупреждава своевременно преспанския началник (ǎρχων), Макремволит, за това, той му обръща вниманието да не пропустне да помогне на „черковника”, който нарочно бил изпратен да съби­ра предварително „нуждното за храна“, та членовете на събора да не гладуват през времето на своето пребиваване там. За митроп. Симеон се види странно, гдето Теофилакт избрал Преспа за място на събора. „Не може да се каже, пише той, че нашествието на Боемунд (1107—1108) е попречило да се свика съборът в Охрид, защото през време на това нашествие, за което се говори в 65-о писмо до магистър Иван Пантехни, Теофилакт се намирал в Солун. По всяка вероятност съборът бил свикан в Преспа след сключването на мира между Алексий I Комнин и Боемунд, т.е. след 1108 год., когато последният се оттеглил от Македо­ния, защото в Преспа се намирали повече съестни припаси, откол­кото в пострадалия от нашествието Охрид“ (стр. 152). Но преди всичко в Солун Теофилакт се намирал пътем, връщайки се от второто си пътуване в Цариград, и то, според 65-о писмо по Меурсий, в началото на Боемундовото нашествие, т.е. през есента на 1107 год., и веднага след пристигането си заминал за Охрид, защото „работите там били много страшни: областта Мокра, съседна на Охридско югозападно, била ограбена от неприя­теля, който вече завзел планина Багора, намираща се между българските и диррихийските планини. Освен това не е могъл архиепископът да свика събора веднага след сключването на мира, т.е. след 2 септември 1108 год., едно, защото съборът бил свикан, както ще покажем по-долу, през пролет, а не през есен друго, защото Охрид не бе с нищо пострадал от нашествието, понеже не бе засегнат от неприятеля, а следов. и в него биха се намерили достатъчно съестни припаси, особено след сключването на мира. Според нас, иначе е стояла работата.

Теофилакт в гореприведеното писмо пише на Макремволит следното: „да не докажете, че тия, които ще изпеят песните за праздника (т.е. членовете на събора), са същи щурци (баснята за щуреца и мравката) и да не гладуваме, когато ония (т.е. другите , които ще присъствуват на праздника) на (църковния) събор (έν πανηγύρει) ще пиянствуват“. От тия думи става явно, че през време­то, когато щял да заседава епископският събор в Преспа, там щяло да има някакъв праздник, на който щяло да има и други посетители, разбира се, миряни, които ще се веселят там и ще употрябят всичко, а за членовете на събора няма ло да остане нищо; оттука изтича опасението на Теофилакт, да не би последните да гладуват. Затова архиепископът изпратил специален човек, кой­то предварително да се погрижи да приготви всичко необходимо за предстоящия събор на епископите.

Такъв многолюден праздник ставал в Преспа ежегодно на 15 май в деня на св. Ахилий, чиито мощи се намирали в спе­циално построената от цар Самуил църква, наречена на името на светеца, когото местното българско население особено почитало. Че епископски събор ставал в Преспа и при това около деня на св. Ахилий, се установява и от 23-о писмо по Ламия, адресирано до протасикрит Григорий Каматир. В това писмо Теофилакт казва, че имал в нещо да обвини адресата, но в такъв случай писмото щяло да надмине приличната мерка. „Обаче, когато уста заговорят на уста, продължава архиепископът, тогава ще приведа всичко, каквото имам да кажа, а така също и обвинението, което ми вдъхса любовта. Защото аз ще ти дойда, когато ме Бог поведе, след свършващия се тук събор в деня на отца в светиите Ахилий и ще видя и разцелувам всепресветлото ти благородие. Защото преди да свършим тоя събор, не ще ни бъде възможно да тръгнем от­тука, макар твърде много и да желаем“. Едва ли може да има съ­мнение. че споменуваният тук събор е един и същи с оня, за който архиепископът пише в писмото до Макремволит. Освен това от горния пасаж не е мъчно да се установи, че съборът щял да се свърши, да се закрие в деня на св. Ахилий, те. с. на 15 май, следов. той е бил свикан преди тая дата.

Областните църковни събори на епископите, според 37-о апостолско правило, трябвало да стават два пъти в годината: през четвъртата седмина на Петдесетница и на 12 октомври, което било прието и подтвърдено на I вселенски (правило 5) и на IV. събор (правило 19). Обаче на VI вселенски събор се констатирало, че това правило не може точно да се прилага поради варварски нахлувания и други случайни пречки, и затова било решено, такива събори да ста­ват само веднаж в годината от Пасха и до края на м. октомври (άπό της αγίας τοϋ Πάσχα έορτης καί μέχρι συμπληρώσεως του Όκτομβρίου μενός), като се предоставяло право на свещеноначалниците на всяка областна църква сами да свикват събора, гдето и ко­гато намерят за добре през означения срок (вж. правило 8, потвърдено и разширено на VII. вселенски събор, правило 6 и на поместните антиохийски прав. 20 и картагенски прав. 25).

Назначавайки съборът да се свика в Преспа и при това така, че в деня на св. Ахилий, т.е. на 15. май, да бъде закрит, Теофи­лакт се е ръководил главно от 8-то правило на VI. вселенски съ­бор. И наистина, Великден през 1108 год. бил на 5. април, оттука 15. май се падал през Петдесетница или след Великден, т.е. тъкмо когато вървели военните действия в Албания с Боемунд, който към това време, според 65-о писмо до Иван Пантехни, бе ограбил съседната на Охридско област Мокра и заплашвал вече Охрид. От тука ясно става, че Теофилакт бил принуден от развитието на самите събития да свика събора в Преспа, като място по-отдалечено от театра на военните действия. Наистина, към началото на май 1108 год. напредването на неприятеля навътре в страната било спряно, но все още не било известно, на коя страна ще остане победата. Това тъкмо военно неопределено положение, през което се отбирали храните по цялата страна за войската, според нас, и принудило Теофилакт да вземе мерки, за своевременното приготвяне на всичко необходимо за предстоящия епископски събор. И тъй, за датата на свикания от Теофилакт в Преспа събор не може да се отива по-късно от 15. май 1108 год. Тоя извод дава възможност да се установи и датата на 23-о писмо по Лами до Григорий Каматир— през пролетта на 1108 г., т.е.когато последният се намирал заедно с императора или в Солун, или във военния лагер при гр. Девол, и поради това архиепископът му се обещавал да го споходи, защото се намирал близо до Охрид, и то, както се каза, след закриването на събора в Преспа.

За едно свое отиване в Преспа Теофилакт говори и в пи­смо 23-о по Меурсий. Това писмо е адресирано, според изданието на Миня, до епископа на Керкира; обаче от съдържанието му не личи, че то е изпратено до архиерей, а напротив , от много изрази се види, че адресатът е бил по-скоро военно лице. В. Г. Василевски, основавайки се на това, че в писмото се казва, какво адре­сатът се намирал в Колхида, а нататък през онова време е ходил известният византийски пълководец Григорий Таронит, упра­вител тогава на Трапезунтското княжество, както това се установява от 26-о писмо по Меурсий до същия Григорий Таронит, счита, че 23-о писмо по Меурсий било адресирано тъкмо до тоя последния. В това писмо Теофилакт съобщава на Григория Таронит, че получил поздравителното му писмо, „когато отивал в храма на ве­ликия Ахилий, за да вземе участие в празника му“. Обаче надали това отиване на Теофилакт в Преспа да е същото онова в 1108 год. през пролетта, на епископския събор, защото в това писмо той все още пише: „И тъй ти се чувствуваш и там огорчен про­тив ония, които ни оскърбяват, против служителите на ненасит­ната алчност, против враговете на евангелското служение, про­тив злосторниците на християнския чин“, т.е. архиепископът пи­сал това писмо тъкмо през времето на борбата му с Иасит и неговите сподвижници — бирниците или преди 1106 год.

Съдържание: