x Цар, царица и придворен живот

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Цар, царица и придворен живот

На българския цар, макар властта му фактически да била ограничена от влиянието на болярите, се оказвали, както и във Византия, едва ли не божески почести. Изумителен е броят на титлите му. Величаели го като благоверен, благороден, христолюбив, превисок, прекрасен, преславен, самодържавен, благочестивейши, православен, велик и свет1. Преводачът на Манасиевия летопис именува: „Ивана превъзходнейшия цар на българите, Асен Александър прекроткия, милостивия и разположения към монасите хранител на бедните“.

Царицата се нарича в паметниците „благочьстива царица“. От 21 търновски царици осем са били гъркини, пет българки (впрочем народността на някои от последните е съмнителна), 3 сръбкини, 2 ромънки, 1 куманка, 1 маджарка и 1 еврейка. Калояновата съпруга-куманка се подо­зира в мъжеубийство, извършено от нея заедно с царския племенник Борил, който по-късно й станал съпруг. На маджарката, сестра на св. Елисавета2 и съпруга на Асен II, православната църква е пяла „вѣчная памет“; тя и ромънката — Срацимировата жена — били католички. Гъркините в повечето случаи донасяли злополуки за царството. Още Петър (927—968) имал жена гъркиня. През време на Търновското царство пър­вата и, може би, най-добрата гъркиня-царица била третата съпруга на Асен II Ирина, дъщеря на ослепения епирски император Теодор. Най-лоши спомени оставила след себе си Мария, жената на Константин и на Ивайло, убийцата на деспота Светослав, майсторка на интриги. От сръбкините-княгини били: жената на последния от асеновците, след това Ана съпру­гата на падналия при Велбъжд Михаил и жената на последния цар Шишман, дъщеря на Лазар. Интересната история на царицата-еврейка разказахме по-горе.

Много дъщери на български царе са украсявали дворовете на съседните владетели. Франките прославяли красотата на Мария, съпруга на импе­ратора Хенрих, дъщеря на Борила. Четирима сръбски крале: Стефан Влади­слав, Стефан Урош II (Милутин), Стефан Урош III и Стефан Душан имали за жени българки. Българка е била и Дорослава, съпругата на Твърдко, босненския крал. Във Византия нещастният Иван IV Ласкарис и безпокойният Андроник Палеслог са били роднини на търновските царе. Две княгини за благото на отечеството били пренесени в жертва на варварите, именно: дъщерята на Тертер — на Ногаевия син Чоки и Тамара Шишмановата сестра — на султан Мурад.

За домашните отношения при двора може да се каже само, че пове­чето царе били женени по два пъти, а Асен I и Константин даже по три пъти. В двуженство се провинили Константин, Тертер и Михаил, които изпратили жените си славянки като заложници във Византия, за да се венчаят за гъркини. Тертер II бил вкаран в правия път само чрез отлъчване от черквата, а Михаил скъпо заплатил при Велбъжд за постъпката си (1330). В историята на безследно пропадналите царски дворци в Търново не липсват и романтични епизоди; нека си припомним любовта на Асен II към Ирина, брака на Светослав с доведената дъщеря на търговеца Панталеон и Александровата любов към момата еврейка.

От прозорците на дворците в търновския Царевец царят е могъл да обхване с погледа си от една страна къщите на тесния град, от друга бързотечната Янтра и недалеч Балканските върхове. Нищо почти не ни е известно за вътрешната наредба на дворците, също и за съкровището, освен споменатите по-горе трофеи (стр. 294). В Сърбия имаме понеопис на съкровищата на крал Владислава, на деспота Георги Бранкович и на много други знатни лица. Данаил разказва, че след Велбъждската битка сърбите намерили в неприятелския лагер „царски свити, безброй съкро­вища и скъпи коне“. Пленените пък боляри оплаквали Михаил с думите: „къде е сега златният ти престол? Где е славата на богатството ти? Где са безценните ти бисери и камъни и пъстрите ти златни одежди?“

За дворцовите тържества ни разказва Акрополит, който в 1260 год. пристигнал в Търново като пратеник на Михаил VIII при цар Константина: „аз отидох там и прекарах няколко дни при него. По това време се случиха тъкмо празниците Рождество и Кръщение Христово, през които българските царе най-вече се представят с блясък. Тогавашният цар Константин пожела и аз да присъствувам на всичко това. Като изпълних това, с което бях натоварен, напуснах Търново и се върнах при императора в Нимфеон“3.

Извънредно гостоприемни бивали българските царе и при срещите си с гръцките владетели. Св. Сава, Немановият син, на връщане от Палестина умрял в Търново като гост на Иван Асен II. Михаил за­едно с жена си и с Андроник III се веселил в Черномен през 1327 год. в продължение на 8 дни. Крал Милутин веднаж посетил Светослав, а Душан заедно с жена си Елена дохождал с цел да посети брат й Александър.

Според разказа на Роберт де Клари, преди да стане сватбата при брако­съчетанието на Мария с император Хенрих, 60 товарни животни вървели натоварени с прикята на младата булка, която се състояла от злато, среб­ро, коприна и др. разкошни неща; всяко животно било покрито с чер­вено кадифе, което се влачело зад него на няколко метра. При бракосъчетанието в 1337 г. на българския престолонаследник Михаил с дъще­рята на Андроник III в Одрин цели 8 дни имало пиршество извън града на „Комненова поляна“ край Тунджа, където сега вековни чинари, дъбове, буки и явори хвъргат сянка по веселите поляни около разрушения Ески сарай на старите турски султани. На деветия ден българите си заминали за в къщи, придружени от много гръцки велможи, някои от които и останали в новото отечество на младата царица4.

Интересни са подаръците, които поднесъл Калоян на папата в 1203 и 1204 г. г.5. Архиепископ Василий бил изпратен със злато, копринени материи, восък, сребро, коне и мулета; той, впрочем, не можал да стиг­не. Епископ Власий донесъл три двойно изтъкани аксамита (кадифе), златна чаша, два килограма перпери (монети), три сребърни блюда и един сребърен поднос. След коронацията пък Калоян изпратил на папата, освен разкошни кадифени материи, още и една камила (camelum). Колко много са ценили южнославянските князе редките и опитомени животни, виждаме по подаръците, получени от императора Фридрих I в Ниш в 1189 г. от сръбския жупан Немана : шест тюлени, опитомен глиган и три домашни елени. А крал Андрей II Маджарски подарил на Стефана, Немановия син, при срещата си с него в равна, наред с чаши, одежди и коне, още и зубри и сарацински биволи6.

Главно удоволствие за владетеля на България, както и навсякъде, бил ловът. Когато пристигнал в Търново св. Сава, веднага след приветствията Иван Асен II заминал на лов в своите владовища (дворы)7. Самият лов се произвеждал със соколи (крагуй) и кучета, с хрътки и големи песове, славянското наименование на които (загар, ср. пол. ogarz, чеш. ohar) минало в новогръцкия и албанския езици. За тях се грижели особени псари (в Сърбия също тъй псар, старочеш. psar), наричани още и песяця8. Онзи пък, който се грижил за соколите, по старобългарски се наричал крагуяр (по сръбски — соколар, чеш. — соколник, гръцки — херакар). Ловът със соколи е познат у нас само по разказите и легендите от стари времена; обаче, в Албания и в Дебър, където още не е проникнала модерната цивилизация, тамошните аристократи и досега още ходят на лов със соколи и с чучулигари.

След приемане на християнството в България управлявали пет дина­стии. Старият, първоначално неславянски Омуртагов род към края съвсем отслабнал. Енергични личности се срещат между македонските Шишмановци, които имали резиденциите си в Охрид и Преспа (963—1018). В Търново господарували три рода: търновските Асеновци, потомците на старите царе (1280—1323) и бдинските Шишмановци (1323—1393). Всички били войнствени и страстни. Гърците обвинявали почти всички тях в свирепост и вероломство, качества, с които в действителност се отличавал само Калоян „ромеоубиецът“.

В сравнение с България, Сърбия през XII—XIV в. в. достигнала до могъщество с много по-здрави устои, тъй като тук в продължение почти на два века управлявала една енергична и последователна в политиката си династия. Търновските царе никога не проявявали характерната за Немановичи черта — склонност към монашески живот; никой от тях на старини не последвал примера на стария Михаил Борис. Обратното било с цариците, твърде много от които, главно след като овдовеят, се оттегляли в манастирите. Но въпреки това, много пак царе, особено Александър и Шишман III залягали за църквата и за литературата.



1 Виз. напр., в речите на Никита Хониата: βασιλεύς άγχίθεος, ισόθεος, θεοείκελος, θεοειδής, φιλοχριστδτατος, μεγάλαθλοσ, μεγαλουργός, κράτιστος etc. От славянските писатели в това отношение най-много се е отличил Данаил (1338) в биографиите си на сръбските крале.

2 Аlbericus 578.

3 Аcropolita, ed. Bon. cap. 84, p. 187.

4 Cantacuzenus ed, Bonn, il, 504.

5 Theiner, Mon. slav. I, 20. 29, 39.

6 Аnsbert 22: „Дивыiе и свирѣпыи звѣри, тури и турице и срацинскiи скоты)“ Житието на Неман съставено от самия крал Стефан, стр. 29 (Шаф. Pam.).

7 Domentian ed. 1865, 329.

8 Имената са от старобълг. грамоти. Ср. Бълг. нар. песни у бр. Миладинови, 67:

Па си зедоф кони и соколи

По соколи хърти и зъгъри

Ке си одеф по гора по лова.

Съдържание: