x За въстанието в България през 930 г.

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, Част 2

За въстанието в България през 930 г.

За въстанието на Михаил, най-големия син на Симеон от първия му брак, от византийските хронисти само Теофановият продължител и Скилица-Кедрин ни съобщават следното:

От приведената тук съпоставка не е мъчно да се установи, че Скилица е писал своето известие въз основа на Продължителевото, което се доказва както от самото съдържание, тъй и от еднаквите изрази. Разликата между двата текста се състои в това, че Скилица на места съкратил своя извор, а на места го разширил. Така той нищо не споменава за скити, а говори само за Михайлови привърженици, които представя в голям брой, може би защото в “скити” на Продължителя той виждал тъкмо българите и затова той пише, какво Михаил; от друга пък страна, Скилица съобщава за борбата на ромеите с Михаиловите привърженици и за подчинението им под византийска власт, когато Теофановият про дължител изобщо нищо не споменава за съдбата на навлезлите в ромейска територия скити. Тая прибавка на Скилица може да се обясни с това, че покорението на поселилите се във византийска територия българи е станало значително много по-късно, след написването може би на Продължителевата хроника, и в такъв случай Скилица ще е заимствувал тоя факт от друг извор. Както и да било, но в случая ние даваме предпочитание на известието на Теофановия продължител, едно, като по-близко до времето и, друго, като оригинал. Поради това ние тук ще разгледаме неговото съдържание.

Най-първо кого трябва да разбираме, тук под скити. Известна светлина по тоя въпрос ще ни дадат географските имена, които са дадени в нашето известие и са свързани с движението на тия скити. И тъй след смъртта на Михаил те потеглили от Макетида, следователно те са живели и са се присъединили към него в тая Макетида. Μακέτις,ίδος, която според Свида било женското име от Μακεδών, όνος, а у Константин Багренородни я намираме във форма Μάκετα, според писателите от IV век пр. Р. Хр. било най-старото име на част от стара Македония и цяла Македония се наричала Μακετία. Ако в нашето известие е употребен старият географски термин Μακέτις, то очевидно авторът му е искал да посочи на известна част от стара Македония, и то на източната й между Струма и Места, защото скитите потеглили от Макетида през Струма към Елада, т. е. в югозападна посока, следователно Макетида се намирала на изток от р. Струма, с други думи, нашите скити са живеели в Струмската област и несъмнено са същите скити, за които Константин Багренородни казва, че след като Юстиниан II Ринотмит ги поселил в планините на Струма и отвъд клисурите, те се разполагали вместо македонците в Струмската област. На друго място ние установихме, че под Константиновите скити трябва да се разбират част от македонските хуно-българи на воеводата Кубер, които около 687 г. били отблъснати към Струма след унищожението на Керамисийската българска държавица на Битолското поле.

От горните пояснения изтичат сами по себе си следните изводи: 1. поселените в Струмската област към края на VII век Куберори българи (скитите на нашето известие) останали там да живеят в по-голяма или по-малка маса и по-сетне, когато тая област при Борис преминала в състава на българската държава, те признали властта на българския господар; 2. ако те, живеейки в Струмската област, се присъединили към въстаналия Михаил, след като се отказали да признават властта на цар Петър и, както изглежда, са образували главната му сила, то няма никакво съмнение, че тъкмо в тая област се намирала крепостта, която Михаил избрал за център и пак там било повдигнато самото въстание; 3. в своето предприятие Михаил, както и неговите привърженици-боляри се опитали да се опрат на останалата малко или много компактна прабългарска маса, в която недоволството от централната власт винаги се е поддържало, и поради това агитацията против цар Петър и неговото правителство е могла да намери по-добра почва за действие и оттука 4. Михаиловото движение не е представлявало някое отделно съзаклятие, каквото е било онова на брат му Иван, следователно тук не може да става дума само за отделни личности, привърженици на Михаил, както би могло да се заключи от думите на Скилица, а е било формено въстание на цяла една област, организирано с цел да се отцепи тя от държавата, което се доказва и с обстоятелството, че след като въстанието не сполучило поради неочакваната смърт на Михаил, българите от Струмската област масово преминали на византийска територия с цел да търсят земя за поселение и най-сетне се настаняват завинаги в областта на град Никополис, близо до днешния град Превеза на Артския залив, като признават и властта на византийския император.

Що се отнася до годината на Михаиловото въстание, то тя не е посочена нито у Теофановия продължител, нито у Скилица; но понеже и у двамата хронисти известието за него се поместя непосредно преди събитията от март 931 г., ние го отнасяме към 930 г.

Съдържание: