x Витоша и Рила (Scomius)

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Витоша и Рила (Scomius)

Един грамаден планински възел се издига в центъра на полуострова, над изворите на Марица, Искър, Струма и Нишава, между котловините на Средец, Кюстендил и Моравската долина; това е Тукидидовият Скомброс, при който атинският историк е предполагал, че се намират изворите на четири реки: Стримон (Струма), Нестос (Места), Хеброс (Марица) и Оскиос (Искър). До наше време тая местност бе terra incognita. Само чрез топографските проучвания за прокарване на железници в Европейска Турция биде открит тоя незнаен лабиринт от планински вериги, особено благодарение работите на Хохщетер1. Най-високи върхове тук са Витоша и Рила. Тях съединява планинската верига Верила планина, при вододела на Искър и Струма. На запад от Верила се протака плоска терасовидна възвишеност Коняво и Върбина планина; от Витоша пък отиват: на запад безлесното равнище Голо бърдо, на север Люлин планина, до която се допира между Нишава и Морава една широка планинска маса. В тоя възел от планински вериги се намират котловините от предишни езера на Радомир и Дупница2 и дълбоката Искърска долина при Самоков. Тая местност е населена с българското племе шопи.

 Витоша3 (Витош, може би Δοῦναξ, Donuca у древните) е грамаден сиенитен масив, който от всички страни има величествен изглед със своята почти валчеста основа и конусовиден връх, достигащ до 2300 м над морското равнище.

Южният склон е покрит с планински пасища, северният с гори, в които се въдят много мечки. На върха сред скалисто и мочурливо равнище се издига огромна пирамидална скала. От върха се виждат: при полите на ужасна дълбочина градът София (535 м), по-нататък Балканът, който е значително по-нисък от Витоша, грамадните скалисти колоси на Рила и Родопите и целият малко познат лабиринт в центъра на полуострова. „Въобразявам си вече — казва Буе — как, когато се прокарат железници в Турция, членовете на Алпийския клуб и тълпи туристи ще се запътят към Витоша. Там ще има хотел, както на Ригикулм, а по-ниска станция ще бъде Радомир, Самоков или София. Темпе под високия Олимп е романтично прекрасна, Воден в Македония е очарователен, ала изгледът от Витоша надминава всичко. Ще се намери ли на земята макар един такъв лесно достъпен връх, от който да се откриват толкова разнообразни изгледи?” София и Витоша са неразделни, както Неапол и Везувий, както Капщат и Столовата планина. Лятно време по върха се трупат черни, мълниеносни облаци, които се разразяват с бури над зеленеещата се равнина. А когато върхът се покрие със сняг, тогава настъпва зима и страшни урагани вилнеят в низините4.  

Между Българска Морава и Нишава се издигат три високи планински вериги, още малко проучени; от една страна те се допират до Витоша, от друга до планините, които отиват към Шар. Хохщетер е нарeкъл тая група Горномизийски планини.

Крайната източна верига образува един чукар от мелафир, Люлин, или Лелин планина; той начева при Витоша и върви на северозапад чак до Пирот във вид на дълъг ред конусообразни върхове и близко прилепнали един до друг чукари. На запад оттам се протака един варовит чукар от алпийски характер (една част се нарича Парамун планина) със стръмни конуси, прорязани от страшно диви проломи, чиито отвесни страни се издигат на 400 м над изворите на Сукава, която се влива в Нишава.

Тук в една романтична котловина лежи градецът Трън (612 м); на северозапад от Трън една планина заедно с околностите се нарича Снегполе (българ. Снежно поле, тур. Иснебол). Като вървиш на запад от Трън, ще стигнеш до планините Власина, от микашист, при р. Власина, които се протакат на север от Струма чак до Ниш и се спущат към Морава със страшно стръмен склон5. Изрязани надолу от диви, гористи и безлесни проломи, тия планини нагоре имат плоско плешиво било, по което се издигат многобройни върхове, достигащи до 190 м височина. Тая планинска страна е населена с весели, гостоприемни българи. В долините се обработва царевица и коноп; на височина 1250 м сеят овес, просо и ечемик. По сочните алпийски ливади са издигнати чифлици и пасат ергелета коне, стада говеда и овце6. Северната част на тия планини образува Суха планина при Ниш (1250 м) с оголени, ясно сиви върхове; Нишава я разделя от Балканите.

На запад от Власина се протакат многобройни възвишения до голямата вдлъбнатина, която съединява долините на Морава и Вардар. Те завършват с конусообразния Руен (935 м), който има плосък връх.

Западно от Руен, отвъд казаната по-горе вдлъбнатина, се вижда Черна гора (Карадаг). Но да се върнем пак на изток.

Рил или Рила планина (Рилодаг) се издига около 4 мили на юг от Витоша с един грамаден скалист конусообразен връх (около 2750 м), от който излизат на север и юг стръмни, зъбести, скалисти гребени. На изток от върха преминава планинска пътека, която води от Самоков за Рилския манастир. Самоков на Искъра (912 м), познат по своите железни изделия (самоков по български е железен чук), се отличава с планински климат; дори в началото на юни там вали сняг. Съседните склонове са голи, съвсем изложени на течение, набраздени са с многобройни водни процепи и отдалеч изглеждат като чудовищни потоци тиня. Желязото (магнитно желязо) се промива из рудоносния пясък на планинските потоци. На Витоша се добива малко злато. Казаният път от Самоков за Рилския манастир води отначало надлъж покрай Черни Искър през една дива планинска местност, чак до вододелната линия на Черно и Егейско морета (2184 м). Край пътя се вижда едно мъничко езеро без отток; според най-новите проучвания не е само то едничко7. Рокщро вървял по-нататък на изток покрай течението на двата потока, от чието сливане се образува Черни Искър, и с учудване забелязал, че всеки от тях извира от пет тъмнозелени планински езера, разположени едно над друго във величествени долини между оскъден храсталак. Отвъд езерата пътешественикът се спуща през една седловина към Крива река или Рила, която се влива в Струма и следователно принадлежи към басейна на Егейско море. Дъното на долината, над която се надвесват отвесни планински склонове, на височина повече от 1000 м, е покрито с девствена гора от високи борове, ели и буки. Рила също тъй извира от шест езера, чиито тъмносини спокойни води, затворени сред диво откъртени сиво-жълти скалисти брегове, се изливат във вид на шумни водопади в тъмната горска клисура.

Смътните сведения за тия планински езера са служили като основа на древните известия за седем езера, през които протича Стримон близо до своите извори. Недалеч от тая прекрасна местност, на една поляна сред девствени гори и планински маси, се издига огромното здание на старобългарския Рилски манастир (1180 м). Пътешествениците твърдят, че тая местност в много отношения напомня Горните Карпати. В безлюдните околности на рилските езера, които приличат на „морските очи” на Татра, се въдят мечки и рисове; по върховете живеят диви кози; в горите се вестяват рогачи, сърни и глигани; орли и лешоядци се вият над скалистите зъбери на върховете.



1 Hochstetter, Das Vltos-Gebiet in der Central-Tiirkei (Petermann’s Geogr. Mitth. 1872 I).

2 Погрешно е да се пише Дубница: това име не произлиза от дуб, а от старославянското дупл— пуст, дупина, дупка — пещера.

3 Някои пишат Вьiтош. Най-старо споменуване на това име аз намерих в грамотата на българския цар Шишман III (1365—1393), дадена на манастира Св. Богородица, „иже ест в Витоши“. Safarik, Památky drevniho pisemnictvi lihoslovanuv. 2 изд. Прага, 1873, 108. Гундулич (Осман III, 52) споменува за Витоша, чийто „връх се подава из джбова гора, поникнала на лед“. За Дунакс ср. Livius 40, 58, Strabo 4, 6, 12 стр. 208, Iireček, Heerstrasse, стр. 25.

4 Hochstetter, Das Vltos-Gehiet, стр. 88.

5 На по-старите карти на това място се среща Курбетска планина. Това име не е чувал никой от по-новите пътешественици; то, навярно, ще е произлязло по недоразумение: курбет по албански е чужд, — и ще иде курбет — на чужбина.

6 Hochstetter, Das Vitos Gebiet, 95 и сл.

7 Erwin Rockstroh, Die Quellseen des Kara Iskra und der Kriva Rjeka im Rilo Dagh. Mittheil. der k.k. geogr. Gesellschaft XVII 1874, 481.

Съдържание: