x Известието на Свида за Крумовото законодателство

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Известието на Свида за Крумовото законодателство

Със съдържанието на Крумовото законодателство ние се за­познаваме по известието на лексикографа Свида, писател, чиято личност и дейност са съвсем неизвестни, а епохата, когато той е живял, засега се определя от времето, когато неговият лекснкон е влязъл във всеобщо ползуване, — втората половина на X. век. Гръцкият текст на самото известие се дава в лексикона под думата Βούλγαροι, но той е известен и в славянски превод под наслов:

Ние ще приведем тук и двата текста:

Направената тук съпоставка на гръцкия текст със славянския превод ясно показва, 1. че последният е почти буквален, но в също време 2. в него намираме нещо повече, отколкото в първия, а това ще даде възможности взаимно да се ревизират до известна степен двата текста. Така, славянският преводач, изпущайки началото на Свидовия гекст: δν. τους Άβάρ(ε)ις Βούλγαροι, намерил за необходимо да обясни, кой е бил Крем, и затова прибавил:  по същия начин ще трябва да обясним и отстъпката: В изречението: докато се явява повече, съюзт  в него е пропуснат може би случайно, от преписвача; тъй че, според нас, би трябвало да се чете: и пр. — По-нататък преводът е точен и буквален до изречениетосрещу което в гръцкия текст стои само είτχ ή δωροδοκία. Вече по аналогия с предното и следващото можем да се догаждаме, че тук има някакъв пропуск, никаква блезна, защото се посочва причината, без да се покаже сетнините от тая причина, както това намираме при другите при­чини за загинването на аварската държава. Славянският превод ни помага да попълним тая блезна: от него ясно става, че пър­воначално в гръцкият текст това изречение ще да е било: είτα ή δωροδοκία, καί παντες Ιγένοντο δοιροδέκται (или δωροδόκοι), т. е. „също подкупничеството, и всички станаха рушветчии.“ — После из­речението: срещу което стои: πάντες γάρ έγένοντο έμποροι, би трябвало да се чете:  — В изречението: ό δέ ταΟτα άκούσας пр1.водачът заменил ό δέ съ „Крем“ за по-голяма яснота. — Също изразът вм. τούς Βολγάρους πάντας трябва да се счита като изменение на преводача.

Изтъкнатите тук отличия и сходства между гръцкия и славянския текст на Свидовото известие, мислим, са достатъчни, за да ни убедят: 1) че славянският превод е направен по по-пълен и по-добре запазен гръцки текст в сравнение с оня в изданието на Бернхарди, а оттука 2) че те взаимно се попълват и поправят. Затова ние приемаме следния според нас най-близък до първоначалното съдържание на известието превод:

Същите българи съвършено унищожиха аварите. А Крем (Крум) попита аварските пленници: „От какво, мислите, загина вашият княз и целият (ви) народ?” Те (му) отговориха: „(От това), че взаимните клевети се умножиха и погубиха по-храбрите и по-благоразумните; после злодейците и крадците станаха съобщници на съдиите; после от пиянство, защото, когато виното се преумножи, всички станаха пияници; също от подкупничество (и всички станаха рушветчии (продажници); сетне от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата погибел произлезе от това.” — Като чу това, той (Крум) свика всички българи и заповяда, като издаде (следните) закони: „Ако някой обвини (наклевети) някого, то той да се не слуша, докато свързан не се разпита; и ако се окаже клеветник и лъжец, да се убива. — Не се позволява никому да набавя храна на крадеца; и (на оногова), който се осмелява това (да прави), веднага да се конфискува имотът, а на крадеца пък да се пречупват свирките (пищялите). — Той (Крем) заповяда да се изкоренят всички лозя. — На всеки просяк да се не дава просто (оскъдно), но в достатъчно количество, та да се не нуждае втори път; (на оногова), който не постъпва така, веднага да се конфискува имотът.” Те [българите] съвършено унищожиха, както се каза, всички авари.

Наред с въпроса за точното и пълно възстановяване на самия текст стои друг не по-малко важен — въпросът за извора на това известие. Отде е заимствувал Свида тоя разказ, да се посочи е също тъй мъчно, както не е по-лесно да се определят точно всички извори, от които Свида се ползувал при съставянето на своя лексикон. Обаче засега може да се счита за безспорно, че един от главните извори за историческите статии в лексикона на Свида, отнасящи се към византийската епоха, са били известните във византийската историография Excerpta historica (исторически записки или извлечения), които били съставени малко време преди Свида по заповед на императора Константин VII Багренородни (945—955) от най-разнообразни извори. Като имаме пред вид това, че известията, които Свида ни дава под думата Βολγάρа, носят характер на такива Excerpta, ние сме наклонни да приемем, че Свида ги е почерпил тъкмо от тия „Константинови записки”, много от които или още не са изнамерени, или пък са съвсем загубени за нас. Може би нашите известия да са извлечени от рапорта на някои византийски пратеници, каквито често са отивали в България, или, наопаки, да са били записани по разказите на български пратеници, каквито така също нерядко са дохождали в Цариград, “особено през времето на цар Петър, съвременник на Константин Багренородни. Ако тия наши съображения са приемливи — а според нас те са твърде правдоподобни, — то и автентичността на нашия разказ, а оттука и историческата достоверност на тия тъй наречени „Крумови закони” се намират вън от всяко съмнение. За истинността на тия последните въз основа на самото им съдържание ние говорим на друго място

Съдържание: