x Има ли противоречие в описанията на Теофан и Никифор за местопоселението на Аспарух?

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Има ли противоречие в описанията на Теофан и Никифор за местопоселението на Аспарух?

В статията си „Старобългарски паметници” в Добруджа К. Шкорпил, привеждайки „исторически сведения“, за да докаже, че Николицелският окопан лагер е Испериховият „огълъ“, на­мира в описанието на тоя последния от византийските летописци, Теофан и Никифор, едно явно противоречие, което може да се обясни с това, че те описват два различни лагера“. Г. Шкор­пил не отбелезва пунктуално в какво се състои това противо­речие у двамата автори, а го извежда при обясненията на въпрос­ните описания.

1. Така, за Теофановото описание той пише: „Теофан казва, че Исперих се поселил между Дунава и северните му реки. Под последните могат да се разбират само реките Серет и Прут, а не дунавските гърла, защото дунавската делта не е сгодна за каквито и да било поселения. Описанието на Теофан: отпред то било блатисто, а от другите страни заобиколено с реки, напълно отговаря на положението на лагера до гр. Галац, а именно: отпред с езерото Братеш и блатата наоколо, а от другите две страни с р. Дунав и р. Серет“.

2. За Никифоровото описание г. Шкорпил пише: „Никифоровото описание на Огъл рязко се различава от онова на Теофан. Никифор пише: „отпред то е защитено от недостъпна местност и при това блатиста, отзад пък укрепено като със стени от непроходими стръмнини”. Това описание напълно отго­варя на положението на Николицелския лагер. „Отпред” се раз­бира дунавската страна на лагера, защитена от високите стръм­нини над Исакчанското поле, до което край Дунава се простира блатистата местност с ред малки езера (Капакли, Ротунда, Сауна, Паркиш и Сомовското езеро) и каналът „Сомове“ между древните градове Noviodunum (до Исакча) и Aegissus (до Тулча). „Отзад" се разбират непроходимите стръмнини, които се спущат към долините на р. Таица, Пърлита и Стайко.

Ние ще разгледаме всяко едно обяснение на г. Шкорпила отделно.

Всъщност Теофан ето какво казва: „ . . . καί τόν Όγλον καταλαβών βορειοτέρους τοϋ Δανουβίου παταμοΰς μεταξύ τούτου κάκείνων φκησεν, άσφαλί) καί δυσμάχητον είναι τόν τόπον στοχασάμενος έξ.έκίστου μέρους· τελματώδης γάρ εμπροσθεν. καϊ άλλοΟεν τοΕς ποτά μοΕς στεφανούμενος κτλ. – т. е. „ … и като завзел Огъл по северните реки на Дунав, той (Исперих) се поселил между тоя (Дунав) и ония (реките), след като забелязал, че местото е безопасно и неудобно за бой от всяка страна, защото отпред то е бла­тисто, а от другите страни заобиколено с реките“. И тъй въпросът се свежда към това: какво трябва да се разбира под изразите: βορειοτέρους τον Δανουβίου παταμοϋς — boreos interiores Danubio fluvios и τοΓς ποταμοίς στεφανούμενος — coronatus fluminibus. Г. Шкорпил, както видехме, разбира ту pp. Серет и Прут, ту pp. Дунав и Серет. Обаче самият, текст не допуща подобно разбиране.

Преди всичко изразът βορειοτέρους τοv Δανουβίου ποταμούς — boreos interiores Danuvio fluvios, който по-скоро определя мястото на Огъл, ако под тия „по-северни реки на Дунав“ или „север­ните вътрешни за Дунав реки“ трябва да се разбират левите притоци на долни Дунав, дава пълно основание да се допуща, че наред с „по-северните или „северните вътрешни“ реки е имало и само „северни“ или „външни“ реки. Кои ще бъдат в такъв случай тия последните, Мъчно може да се отговори. Очевидно е, че тук става дума не за левите притоци на Дунав или за самия него, а за неговите гърла или устия, защото само те по географското си положение могат да бъдат „северни“ и „по-северни“, „външни“ и „вътрешни“.

Още по-ясно става това определение от по-нататъшното описание на местото, дето Исперих се поселил: то било отпред блатисто, а от другите страни στεφανούμενος τοΐς ποταμοίς — coronatus fiuminibus, т. е. забиколено като с венец от реките, раз­бира се, от същите реки, за които по-горе се споменува, а това са могли да бъдат само гърлата или устията на Дунав, но не и pp. Серет и Прут, а още по-малко и самият Дунав. Последните по своето географско положение съвсем не отговарят на това описание, а оттука под израза „отпред блатисто” се разбират не ез. Братеш и блатата наоколо, а източните и югоизточни блата на дунавската делта. Исперих се поселил не в дунавската делта, а на местото на стария о-в Певки, който се намирал между най- южното устие на Дунав, известно в старо време под име Свещено, което днес не съществува, и днешното Георгиевско устие и част от Дунав, както и сам Шкорпил това признава, само че той смята тоя някогашен остров за полуостров.

Че описанието на Теофан не може да се отнесе към окопания лагер при и около гр. Галац, а само към Николицелския, се доказва и от разказа на същия автор за похода на Констан­тина IV Погонат против българите: Когато император Кон­стантин се научил, че неочаквано (едно) мръсно и нечисто племе се разположило на лагер огвъд Дунав в Огъл и напада и ограбва близките до Дунав места,· т. е владената сега от тях (българите) страна, а тогава владена от християните, твърде се обезпокоил; и заповядал на всички теми да преминат в Тракия. Като стъкмил сухопътна и морска войска, той потеглил против тях с намерение да ги прогони с война; пехотата си той разположил на материка наблизо до наричания Огъл и Дунав, а корабите пристанали на близкия морски бряг. Действието, за което тук се говори, е ставало очевидно при устието на Дунав, а това обстоятелство ще ни даде възможност да обясним някой отделни изрази, от които ще зависи и правилното разбиране на Теофановото описание.

Така, на първо място стои изразът „разположил се на лагер в Огъл“ (εις τόν Όγλον έσκήνωσεν). Няма никакво съмнение, че тук под „Огъл“ се разбира същият, за който се спомена по- горе, т. е. Николицелският лагер, защото, ако под него трябваше да се разбира тъкмо Галашкият лагер, то Теофан непременно щеше да съобщи за някое ново движение на Исперих на юг от Дунав, а подобно нещо у Теофан не намираме. Наистина, у него се чете: „неочаквано (некакво си) племе…. се разположило на лагер отвъд Дунав в Огъла и напада и ограбва близките до Дунав места“, обаче тук „неочаквано“ (έξάπινα) се отнася не към „разположило се на лагер“ (έσχήνωσεν), а към „напада“ (έκτρέχει) и „ограбва” (λυμαίνεται), както това се ясно види от текста на Никифор, който за същото пише: „Когато Константин узнал, че разположилото се на лагер при Истър племе се заловило с нападения да разрушава близките под ромейска власт места" и т. н. Тоя текст ясно показва, че занимаващата ни фраза у Теофан ще трябва да се разбира така: „едно племе…, което се бе разположило на лагер отвъд Дунав, в Огъла, неочак­вано почнало да напада и ограбва близките до Дунав земи“ и т. н. Неочаквано за Константина Погонат се явявали тия нападения и ограбвания, защото самото Исперихово поселение на о-в Певки, както показахме, е станало със съгласието и знанието на Констанса II на известни вече нам условия, според които не би могло да се очакват подобни действия от страна на Исперих.

След направените тук разяснения става явно, че под израза „отвъд Дунав в Огъла“ (έκεϊΟεν τοΰ Δανουβιου είς τδν ’Ογλον) по никой начин не може да се разбира окопаният около Галац лагер, защото малко по-долу се казва, че византийската войска, след като излезла на материка, се разположила наблизо до така наричания Огъл и до Дунав, следов. тоя същия Огъл се намирал близу до морето, а това може да бъде само Николицелският лагер; оттука нема съмнение, че под „Дунав“ тук трябва да разбираме неговото най-южно устие — Свещеното, тъй че под израза „отвъд Дунав в Огъла“ може да се разбира пак само местото на стария о-в Певки.

Никифор за местолоселението на Исперих пише следното: Άσπαρούχ … περί τδν Ίστρον οΐκίζεται. τόπον πρός οΓκησιν επιτήδειον, ’Ογλον τφ σφών καλούμενον φων$, καταλαβομενος, δυσχερή τε καί’άνά- λωτον πολεμίοις υπάρχοντα· άσφαλής τέ έστι τά μέν έμπροσθεν τ?) τε δυσ χωρία καί τφ τελματώδης είναι τυγχάνων τά δ’ ουν δπισθεν κρημνοίς άβάτοίς τετειχισμένα, τ. е. „Аспарух… се поселява около Истър, след като завзел удобно за живеене место, наричано на тяхното наречие Огъл, което е трудно и непревзимаемо за неприятели; то е безопасно отпред поради недостжпната местност и поради това, че се случило да е то и блатисто, а отзад пък е укрепено като със стени от непроходими стръмнини.“

Ако сравним сега това описание с онова на Теофан, то не е мъчно да се убедим, че и двамата автори описват едно и също место, защото те еднакво изтъкват неговите характерни географски особености, а именно, неговата недостъпност и непревзимаемост, като при това съгласно отбелязват, че то „отпред“ било блатисто; що се отнася до другите страни, тe спират вниманието си на други две различни особености. Така, докато Тео­фан посочва, че мястото било „от другите страни“ като с венец заобиколено с по-северните реки на Дунав, т. е. с устията на Дунав, както това посочихме, Никифор изтъква, че то „отзад“ било укрепено като със стени от непроходими стръмнини.

Противоречието, което съзира Шкорпил в двете описания, произлиза от това, че той разбира не еднакво у двамата автори термините „отпред“ и „отзад“. Какво трябва да се разбира у Теофан под тия термини, ние вече установихме, а именно: под „отпред“ (έμπροσθεν) се разбира „източна“ и „южна“, а под „отзад“ (δπισθεν), в което влиза и термина „от другите страни“ (δλλοθεν), — „северна“ и „западна“ посоки според движението на Исперих от с. към ю. по-право от с.-з. към ю.-из. Като имаме предвид, че историческата критика вече е установила, че както Теофан, тъй и Никифор са се ползували за своите хро­ники, независимо един от други, от трети общ по-стар извор, ние не можем да допуснем, че Никифор е разбирал тия същите термини в друг и дори съвсем противоположен смисъл, както го тълкува Шкорпил, няма вече да говорим за буквалното сходство у двамата автори при определението на термина „отпред“, т. е. към морето или от „източна” и „югоизточна“ страна, дето според тях се намирали непроходими блата, а това са тъкмо блатата на дунавската делта.

Всичката разлика между описанията на двамата автори се състои в следното: докато Теофан посочва с какво е било заобико­лено мястото на Испериховото поселение „от другите страни“, т. е. от „северна“, „западна“ и „югозападна“, а именно: със самия Дунав или старото негово Свещено устие и с по-северните му реки или другите му устия, Никифор изтъква друга характерна географска черта на самото място, именно, че то било укрепено с високи и стръмни брегове „отзад“, т. е. „от северна“ с исакчанските и тулчанските издигнатини и от „западна“ и „юго­западна“ с други издигнатини, които стръмно се спущат: първите— към север между Исакча и Тулча, а вторите — към р. Таица, Пърлита и Стайко, т. е. към бившето леговище на старото дунавско устие Свещено, и чрез това правили местото така също недостъпно и непревземаемо, понеже затруднявали десанта. Затова и Константин Погонат е могъл да извади войската си на острова само откъм морето. Тая разлика се обяснява с това, че в общия извор, от който се ползували и двамата автори, ще да са били показани и двете посочени особености, но само единият е спрял вниманието си на едната, а другият — на другата, без обаче да изменят географското им положение.

От всичко гореизложено може само едно заключение да се направи: двамата летописци, Теофан и Никифор, 1. описват в едно и също място поселението на Исперих, а именно, на стария о-в Певки и 2. в описанията си те не само не си противоречат, но и взаимно се попълват.

Съдържание: