x Жилища и брой на българите

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Жилища и брой на българите

Българските жилища обхващат старите области Мизия, Тракия и Македония, или, според последната турска терминология, вилаетите: Дунавски, Одрински, Солун­ски и Битолски, освен това, и част от Бесарабия. Те заемат, значи, изцяло една територия приблизително от 4000 кв. мили.

Граничната линия на областта, населена с говорещи български език, съвпада на север с долния Дунав — от устията му до Видин; от там минава по сухо към Тимок, върви по сръбската граница, оттатък която рядко минава, и завива на юг чак при Прокупле на Топлица. Отивайки надлъж височините по левия край на Моравската долина, обхожда град Враня, достига Черна Гора, върви край Шар пл., обхваща горни Дебър и свършва на източния бряг на Охридското езеро при селото Лина. Областта на юг от Охридското и Преспанското езера, Корчанската долина и долината на река Девол имат смесено население (албанци, българи и власи). По-нататък границата върви от Девол през Костурското езеро, градовете Влашка Клисура, Негош, Солун, Серес, обхваща околностите на Драма, достига до южните Родопски склонове, а оттам отива към Димотика, Узун-Кюприя, Бунар-Хисар (при Къркклисе, който по български се нарича Лозен) и Малки Самоков до Черно море. Освен това българските селища все повече се приближават в нашия век (XIX) до столицата (Цариград). Изолирани български села се намират вече и при Родосто, Сарай и Чорлу, а особено при Деркос. В самия Цариград живеят много българи.

В Русия българите живеят в Херсонска, Бесарабска и Таврическа губернии. В Одеса трябва да се предполага, са живеели много българи, защото там има дори и улица, наречена „Българска“. Освен това, българи били поселени в Одес­кия уезд в бившите колонии; Кошково, Катаржина, Кубанка, Голям и Малък Буялък; в Паркани-Бендерски уезд, в Терновка близо до Николаев и в Крим в стария Крим, в Кишлава и в Балта-Чокрак.

Бесарабските колонии, населени с българи, носят следните названия: Дезгиндже, Комрат, Чок Мегдан, Кирсово, Бешалма, Томай, Терапонтевка, Авдарма, Башкалия, Джолтай, Бешгьоз, Гайдар, Баурчи, Кюретне, Чздър Лунга, Валеперже, Твърдица, Кириет Лунга, Новотроян, Ивановка, Девлет-Агач, Купаран, Чумлекьой, Дюлемен, Исерлия, Димитровка, Саталък-Хзджи, Чиишия, Тараклия, Кайраклия, Татар  Копчак, Казаяклия, Болгария, Кубей, Калчова, Голица, Пандаклия, Хасан Батър, Задунаево, Код Китай, Селиолу, Главан, Бургуджи, Делжелер, Камчик, Кюлевче. Особени грижи по управлението на тези бесарабски български колонии е положил българинът колежки съветник И. С. Иванов, сега (1878) Сливенски губернатор.

Колониите в Таврическа губерния са. Преслав, Баново, Троян, Николаевка II-а, Андреево, Палаузово, Софиевка, Елисаветовка, Радоловка, Гюневка, Нелговка, Зелена, Романовка, Вячеславовка, Мариино, Мануилово, Дияново, Инзовка, Райновка, Строгоновка, Цареводаровка, Богдановка, Степановка, Анновка, Николаевка I-а, Петровка, Теодоровка, Еленовка, Варваровка, Надеждина, Деневка, Хамовка, Царицина, Георгиевска, Дунаевка, Хирсовка, Волканещи, Димитровка, Александъровка, Болград, Терновка.

Всички български колонии, които отначало били под управата на бившия попечителен комитет за чужденците-преселенци в южния край на Русия, след премах­ването на този институт и след промяната на поземелното им положение, минали под ведомството на Министерството на вътрешните работи и предишните „колонисти“ сега се наричат поселници-собственици.

В Ромъния, в ромънска Бесарабия, след това в градовете Галац, Браила, Плоещ, Букурещ, Олтеница, Гюргево, Александрия и Крайова, в които, макар и да има тук-таме български църкви и училища, лесно се поромънчват. В Сърбия първоначално цялата Тимошка област е била българска; сега обаче българският елемент и запазен чист само в няколко села. В Маджарско има български колонии в Банат и някои остатъци в седмиградската област. И в Мала Азия има едно българско село — Къз Дервент (от XVII в.) между Никомидия и Никея.

Българите, особено македонските, се разклоняват и до сега на много племена, които се различават по наречия, по носии и които понякога са от много стар про­изход. Мияци живеят в долината на Радика (28 села, 3000 къщи, 1/3 мохамедани) и в Крушово; Поленци — в Горни Дебър; Бърсяци — в Преспа и около Битоля, Прилеп и Велес: Бабуни при Бабуна; Копановци. — в околностите на Скопие и Куманово; Пиянци при изворите на Брегалница. Поливаковци се разклоняват на Горно Поленци в Мъглен и Остров, при Воден и Негуш и Долно Поленци — около Енидже Вардар. От Беласица до Мелник са пръснати селата на Сираковци: при Будково езеро живеят Аризвановци, Шопи живеят в полите на Витоша и Рила и по цялата планинска област между Кратово, София и Пирот. В Родопа има Мърваци — между Серес, Валовище и Неврокоп, Аряни (мохамедани) между Неврокоп и Татар Пазарджик и Рупци по цяла Източна Родопа. За тези племена са писали Шафарик (III, 72), Григорович и Веркович (гл. 1, заб. 45).

По цяла България са пръснати селищата на дванадесет други народности.

Гърци, живеят в Мелник, Пловдив, Станимака, в трите съседни села Ампело, Воден, Куклен, в Одрин и в някои близки до него места. Край Черно море ги срещаме в Созопол, Бургас, Анхиало, Месемврия, Варна, макар тук да има и български общини; по-нататък около в 20 крайбрежни села (във Варненския санджак 3421 души). Уединено е гръцкото село Алибейкьой около Тулча (в Тулчанския санджак има всичко 217 души мъжки пол). От гръцки произход са, вероятно, гагаузите, които говорят, както и малоазиатските караманлии и базаряни край Азовско море, на турски, като на свой роден език, но пишат с гръцки букви. Те живеят при нос Емине, във Варна, по всички Добруджански при­станища и пръснато още в Бесарабия.

Южните ромъни (власи, цинцари и пр.), на брой до 200,000 души живеят главно в Пинд до Девол. Между българите техни селища има около Перистер (Турново — 400 къщи, Магарово, Неджополе, Гопище, Моловище, Драгово, Писодери, Невеска, Беликамен), в градовете Влашка Клисура (1000 къщи) и Крушево, в Мъглен, в който има пет ромънски села, приели в XVIII в.

Мохамеданство, около Прилеп (едно село), на Пернар (Пангай). По-малки влашки общини има в Костур, Солун, Серес, Охрид (110 къщи), Ресен (100 къщи), в Битоля, Прилеп (150 души), Велес (80 къщи), Кичево и т. н. Влашките овчари, т. н. каракачани, прекарват зиме край Егейско море, а лете скитат по високите пла­нини, като достигат понякога чак до Троянския Балкан. Досега власите държаха с гърците и много се погърчвали; сега, обаче, ги е обхванало едно национално ромънско, антигръцко, движение, именно във влашка Клисура, Крушево и при Пинд. В 1874 г. и на Пинд имало вече 7 ромънски училища (във Влашка Клисура, Неджо  поле, Гопище, Крушево, Охрид, в Стар Абел при Пинд и в Нов Абел между Верия и Вожана. Северните ромъни живеят в големи колонии по десния Дунав­ски бряг край Видин (14,690 души от мъжки пол в 26 села; отчасти са унияти), и в Добруджа, а в по-малки край Оряхово и Никопол. В Дунавския вилает наброяват ги изобщо до 30,702 души от мъжки пол. Означените на много карти гъсти поселения от ромъни около Враца, според Славейков и Каница, са на нищо не основана измислица. Обратно, в Сърбия има 127,326 ромъни. Те се делят на туземци — Царани (цара = terra) и на унгурени, преселници през вре­ме на австрийското господство (1718—39) и по късно от Банат, Трансилвания и Влашко, в планинската област между Морава и Тимок.

Албанци, (по български още арбанаси, а по турски — арнаути) граничат с българите от Прокопие до Девол. Отделни села има и по десния бряг на Морава (Мазурица), на Карадаг, на Шар, в Тетовската равнина, около Крушово, в Дебърца и т. н.; в Арнауткьой около Разград. Мало и Голямо Арбанаси в Родопа сега са български. Броят на албанците в Турция достига до 1,300,000.

Турци (османлии) се срещат във всяка крепост и в големите градове. Главните им селища са в Южна Добруджа от Разград и Шумен до морето. Впрочем, на досегашните етнографски карти количеството им е много преувеличено, тъй като около Шумен и Провадия, в Ески Джумая и по брега край Варна, Балчик Мангалия и Кюстенджа живеят също тъй в не малък брой и българи. Много турски села има в Тузлука и Герлово, в Източна Тракия, около Татар Пазарджик и по средното течение на Струма. Юруци живеят в Мъглен, край Солун и по крайбрежните равнини на юг от Родопа, а Коняри. около Островското езеро. Броят на турците обикновено твърде много се преувеличава, с присъединението към тях изобщо на мохамеданите, а именно мохамеданите българи, бошняци (сърби), албанци, татари и черкези; същински турци (в това число и живеещите в Цариград) са не повече от 1 милион. Татари (над 50,000) са поселени в XVIII век в Се­верна Добруджа, през последните десетилетия в 20 села около Никопол и в 18 около Видин, гдето и днес често носят български носии и говорят български. Те са повечето земеделци и градинари. Черкези (до 150,000 души) живеят край Ду­нава, по Балкана, край сръбската граница и в Източна Тракия; в Дунавския ви­лает, освен санджаците Нишки, Търновски и Софийски, наброяват ги 30,573 души от мъжки пол.

Цигани, (стр. 292), отчасти чергари, отчасти заседнали, се срещат навсякъде. В Дунавския вилает има 7559 християни, 24,835 мохамедани (мъже), в Одринския вилает 4626 християни, 22,709 мохамедани (мъже), от тях само в Пловдивския санджак 10,564; по цяла Европейска Турция до 140,000 души.

В градовете се намират арменски и еврейски общини. Арменци, повечето от които говорят турски, а пишат с арменско писмо, живеят в Тулча, Русчук, Варна, Бургас, Сливен, Пловдив, Татар-Пазарджик ит. н. (В Дунавския вилает 4684 души мъже, в Пловдив—571). Евреи (повечето испански) имат свои селища в Тулча, Русчук, Лом, Видин, Враца, Пирот, Ниш, София, Самоков, Кюстендил, Т.Пазарджик, Пловдив, Ямбол, и т. н., в Македония — само в Солун и Битоля.

В дунавския вилает 5735 души мъже (само в софийския Санджак 2374), в Одринския вилает 8216 (само в Пловдивския санджак 1415 мъже); всичко в Европейска Турция са 95,000 души.

Има и няколко незначителни Сръбски селища (Братевац — по долното тече­ние на Тимок и в някои места около Ниш), руски (старовери) при устията на Дунава (1330 къщи, вж. Славян. сборн., Спб. 1875, 610), и немски край Тулча (600 ду­ши в 4 села ; Peters, Oest. Revue 1866, XII, 234). Около Охрид и Битоля няма ни­какви сръбски колонии, макар и да са означени такива на много карти.

Броят На българите се изчислява различно от 2 до 7 милиона: Венелин (1838) ги счита 2,545,000, Воué 4,500,000, Шафарик (1842) 3,587,003, а турци (1844) 4,000,000, Jacsid (1874) едва до 2,000,000, Богоров (1851) 5,500,000, Груев, Bradaska, Kanitz приемат да са повече от 5,000,000, Будилович 5,123,952, според някои бъл­гарски известия 6,620,000 и дори до цели 7,000,000. В Турция чиновниците броят само възрастни мъже, епископите — само венчила (мъж и жена), а не родови об­щини. В 17-те епархии, подчинени на българския екзарх, в 1875 год. броят на такива венчила е бил до 410 хиляди (Будилович, Статистич. таблицьi разпределенiя Славян. Спб., 1875, 16). Впрочем, както правителствените, така и църковните изчисления по много причини не са надеждни, а за Източна Тракия и Маке­дония са съвсем недостоверни.

Официалните цифри за Дунавския вилает (1874) са дадени в Летоструя (календара) на Янко Ковачев за 1876 г.,. Според него: в Тулчанския сан­джак има 12,720, в русчушкия 114,792, във Варненския 21,359, в Търновския 148,713, във Видинския 121,279, в Софийския 179,920, в Нишкия (според Geogr. Jahrbuch на Behm III, Gotha, 1870, стр. 45) 100,625, или всичко 699,408 българи (мъже, без жените и децата от двата пола).

По епархии (според българските вестници) българите се разпределят: в Русчушко-Силистренската 21,038 венчила (окръзите в 1874 г. Русчук 6790, Разград 5315, Тутракан 571, Силистра 4682, Тулча 3680), в Шуменската 12,000, в Търновската 65 000, в Ловешката 22,163, във врачанската 28,000, Видинската (1874) 24,357, Софий­ската 26,885, Самоковската 17,450, Кюстендилската 22,500, Пиротската 19,000, Нишката 27,500, или всичко в Дунавския вилает 285,893 венчила. Трябва да отбележим при това, че църковните и политическите граници не съвпадат. Тъй напр. в Търновската епархия влизат и двете Загори (Стара и Нова) в Тракия.

В Одринския вилает, според турската официална статистика, има 468,527 мъже православни християни („Светозор“, 1876, 343), от които, обаче, трябва да се извадят гърците както във вътрешните области, тъй и в крайморските. Пловдивският санджак е описан от Груев в „Летоструй“ за 1870 и 1872 г. г. Според него в Казанлъшката каза има 11,728 мъже (5299 венчила), в Железник или Стара Загора — 16,111 (9200), в Хасково 18,361 (6644), в Чирпан 14,232 (5397), в Плов­див 63,763 заедно с гърците (22,813 бълг. венчила), в Татар Пазарджик 41,531 (11,960), в Султан ери 102, в Яхър Челеби 4517 (1650), или всичко 62,963 венчила и 170,345 мъже, от които, впрочем, трябва да се спаднат няколко хиляди гърци в Пловдив (в самия град има 1480 български венчила) и в Станимака. В сли­венската епархия 12,000 венчила, в Одринската 280 български села, в Галиполийския санджак (Behm und Wagner, Bevolkerung der Erde, Gotha, 1874, 32) 10,000 мъже българи, и в Цариград повече от 40,000 българи.

Относно Македония разполагам със следните сведения: Прилепска каза 18,981 мъже българи (Шапкарев, Читалище 1873), Неврокопската — 5168 христ. къщи (Dozon), Велешка епархия 6415 венчила, Охридската каза 11,500 мъже без старци и деца (Hahn, Wardarreise, 135).

Извън Османската империя; в Русия 97,032 (Будилович), в Маджарско 26,000 (Ficker), в Ромънскаа Бесарабия до 50,000, а в останала Ромъния до 100,000. Колко българи има в Сърбия, това съвсем не знаем.

Ако ги разпределим по вероизповедания, то мохамедани-българи (помаци) живеят в околностите на Ловеч и Плевен (около 100,000 мъже), по цяла Родопа (Султан ери 10,303 мъже, Ахър Челеби 5811 м., Неврокоп 6614 къщи), при Солун, надлъж по Вардар, в Мъглен, Преспа и Горни Дебър, всичко 500,000 души. От тях малцина само разбират турски. От католическото вероизповедание (34,000) са банатските българи и около 8000 „павликяни“ при Пловдив (400 села) и в 6 околни по-малки села. Според турски данни в Одринския вилает имало всичко 6072 мъже католици. Уияти живеят в Одрин и в околностите му, а от 1874 г. при Солун (Кукуш, Вардар, Енидже) и при Свищов.

Всички българи от всички вероизповедания и във всички области достигат цифрата 5,500,000 души. Наличният статистичен материал не дава възможност за едно по-точно изчисление.

Съдържание: