x Животът и характерът на народа

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Животът и характерът на народа

Войнствеността била главната отличителна черта в характера на старите българи, черта, която сега е почти заличена от вековния гнет. Български наемници се срещат във византийските войски, както в Европа, тъй и в Азия, у франките, в Елада, на неаполитанска служба и т. н.1. Разбира се, непрекъснатата война не е могла да облагороди народния характер.

Малко знаем за това, как се е обличал народът тогава, но с из­вестна увереност можем да предполагаме, какво днешните народни костюми в по-голямата си част са останали неизменени в течение на векове. Затова голяма важност има миниатюрата в един гръцки менологий, написан по заповед на император Василий II (967—1025)2. От тримата изобра­зени там българи двамата са без бради, а третият има кръгла брада. Дрехите на стоящия на ляво състоят от шапка, обшита наоколо с кожа, дългопола, обшита с кожа дреха (кафтан) с тесни ръкави и тесни впити панталони. Дрехата е закопчана с осем ширита, както е и на старите руски образи, и сега още у хървати, българи и поляци. На пояса виси къс нож в ножница, какъвто и до сега още обикновено носят по същия начин всички славяни на полуострова. Стоящият на дясно е облечен пак в дългопола дреха (кафтан), също тъй закопчана с ширити и украсен с шити цветя; всяко цвете се намира в центъра на два концентрични кръга, които са толкоз големи, че само два са достатъчни да запълнят цялото пространство между шията и пояса; ръкавите са също покрити с такива кръгове. Средният е в дрехи украсени с шестолистни цветя. И тримата имат в ръцете си меч.

По монетите и царските печати и по образите на Ватиканския кодекс се виждат повечето брадати лица; сегашният обичай на полуострова, спо­ред който всички мъже, освен поповете, имат само мустаци, е влязъл в обичай от турско време. В 1326 г. Никифор Григор видял при Стру­мица български пазачи в черни кожени и вълнени дрехи, въоръжени с ко­пия и секири. По стените на много запустели черкви се срещат образи на болярски семейства в пъстри дрехи; за жалост те, както изглежда, ще избелеят, преди да бъдат копирани от ръката на някой опитен археолог.

Никифор видял в Струмица на Троица играещи хоро момци и моми и чул през време на пътуването си стари юнашки песни. По онова време на непрекъснати междуособия и войни българският епос, вероятно, е бил в пълния си разцвет; до нас, обаче, са дошли само откъслечни песни3. Има много известия за остатъци от езичеството и от суеверията. Цар Михаил в 1328 г. подарил на един гръцки пратеник прост металичен кръст, почитан от българите за чудесата, които извършил той още във времето на баща му — княз Шишман Бдински4.

В заключение ще отбележим още, че в България, както и във всички православни държави, летоброението се водело от сътворението на света, което се отнасяло към 5508 г. пр. Р. Хр. Началото на годината бил 1 септември. Едва от XVII в. почват да отстъпват от този обичай.

За старобългарското изкуство знаем засега много малко. Оцелели църковни и крепостни постройки има много по-малко, отколкото в Сърбия. Отлично свидетелство за живописта, която била в употребение в манастирите, дават миниатюрите, на Ватиканския кодекс. Григорович, който е имал възможност да види много български икони на Св. Гора, в западна Маке­дония и около Търново, пише, че чертите на лицата на изобразените светии са по-кръгли и по-приятни от византийските.

Ето накратко всичко, което бихме могли за сега да кажем за живота на старите българи през периода на Търновското царство (1186 — 1398).



1 Херцог Гвидо II атински потеглил в 1304 г. с 900 рицари и 6000 бъл­гарски и влашки конници за Епир. Hopf (85) 365. Български наемници имал също и Guido de la Trémouille, владетел на Халандрици в Морея (1182—1285). lb. 319.

2 Menologium Graecorum jussu Basilii imperatoris olim editum. Studio et opera flnnibalis Tit. S. Clementis Presbyteri Card. fllbani. Pars II. (Jrbini 1727, p. 132 ad 22 Jan.

3 За историята на южнославянския народен епос интересно е съобщението в един сръбски паметник от 1353 г. според което на Пшина, в Македония, се явили двама души: Преде свирьцъ и Хрусе слѣпьцъ (епически певец, рапсод), Акты русскаго на Аɵонѣ монастыря, Кiев 1873, 365. Заклинание срещу ухапване от змия вж. у Срезневскiй. Пам. юсоваго письма, 60 (ръкопис от XIII в ). Jagié, Gradja za historiju slovinske narodne poesije. Rad jugosl. akad. 37.

4 За храната на старите българи вж. Кантакузиновия разказ (ed. Bonn. I, 177), как деспот Войсил в 1323 г. се наял с гъби до смъртен припадък.

Съдържание: