Историци
-
Завършва Педагогическо училище в Шумен 1907 и Юридическия факултет на СУ 1912. Следвал право и в Берлин.
Участвал като офицер в трите войни на България 1912—1918. Ранен на Южния фронт.
Адвокат във В. Търново, София и Русе 1919—1945.
Деец на Комунистическата партия, секретар на нейните окръжни комитети в посочените градове.
Един от организаторите на Народния фронт в България.
Член на Международния съюз на адвокатите.
Многократно интерниран в концлагери от 1938 до 1944 г.
Сътрудник и редактор на редица прогресивни вестници като „Ехо“, „Новини“ и др.
Ръководител на Държавния арбитраж 1970—1973.
Библиография
- Стопанската криза в България. 1929, 96 с.
- Високите лихви и насоки за някои видове кооперации. 1933, 96 с.
- Стопанската разруха на България. 1945, 56 с.
- Земеделският въпрос в България. 1947, 1 52 с.170.
- Турция. 1954, 226 с.
- Гърция и Турция в лагера на империалистите (Политико-стопански очерк). 1964, 196 с
- Живот за Партията (Спомени 1900-1944 г.). 1972, 259 с.
- Неизвестни страници от миналото: (1919, 1923, 1925, 1944, 1956, 1968). Сб. статии, спомени и изследвания. Състав. Върбан Н. Тодоров. 1993, 352 с.