Историци
-
Завършва история в СУ 1939.
Специализира византология в Мюнхен 1939—1943.
Доктор по византийска история на университета в Мюнхен 1943.
Учител в Добрич 1944.
Асистент по история на Византия в СУ 1944—1946.
Доцент 1947—1949.
Професор от 1950.
Член-кореспондент на БАН 1975—1979.
Академик от 1979.
Декан на Философско-историческия факултет в СУ 1960—1963, 1968—1970.
Ректор на Институт за чуждестранни студенти 1963—1966.
Ръководител на Катедрата по история на България във Философско-исторически факултет 1966—1973.
Ръководител на Секцията по средновековна българска история в Институт за история при БАН 1966—1978.
Директор на Археологически институт с музей при БАН 1971—1986.
Генерален директор на Центъра по българистика 1986—1990.
Секретар на ЦС на БИД 1970—1976.
Подпредседател на Международен комитет на византинистите в Атина и председател на Българския национален комитет от 1961.
Бил е редактор на редица исторически списания и издания.
Член-кореспондент на Саксонската академия на науките в Саксония, Германия от 1976.
Библиография
- Влияние на чужди ереси върху богомилството. – ИСИФФ-СУ, т. 1. 1942, 145-182
- Робството в средновековна България. – ИП, 1945, № 2, 129-156
- Руси и българи в историята. 1945, 55 с.
- Общечеловеческие и социальные злементы в богомильском учении. 1946, 20 с.
- Ролята на византийския император в правораздаването. Ч. 1. – ГСУ-ИФФ, т. 42, 1946, 1-84Ч. 2. – ГСУ-ИФФ, 1947, 1 – 76
- Принос към народностните и поземлени отношения в Македония (Епирския деспотат) през първата четвърт па XIII в. – ИКНК-СХН, 1947, 1 30-174
- Презвитер Козма и беседата му против богомилите. 1948, 74 с.
- Философските възгледи на богомилите. – ИИИ, т. 3-4, 1951, 113-147
- Антифеодални движения в Тракия и Македония през средата на XIV в. – ИП, 1951-1952, № 4, 439-456
- История на българската държава и право. 1951, 252 с.
- Рост и структура крупного манастирского земевладения в Северна и Средна Македония през XIV в. – ВВр, 11, 1956, 135-156
- Certains aspects de la Concuate des peuples balkaniques par les turcs. – Bizantinoslavica, Sbornik, Praha (2), 1956, 220-275
- Аграрните отношения в Северна и Средна Македония през XIV в. 1958, 258 с.
- Българското военно изкуство през феодализма, (съветник) 1958, 648 с.
- Кратка история на България (съветник) 1959, 410 с.
- Въпроси на феодализма в българските земи през XIII-XIV в. – ИП, 1960, № 6, 61-90
- Богомили. 1961, 76 с.
- История на България. Т. 1. (съветник) 2 изд., 1961, 520 с.
- Атлас по българска история, (съветник) 1963, 87 с.
- Тракия и българо-византийските отношения до падането й под турска власт. – ИТНИ, т. 1. 1965, 61-91
- Общи черти в обществено-политическото развитие на България и Влашко през XIII-XIV в. (съветник) – В: Българо-румънски връзки и отношения. Т. 1. 1965, 55-111
- Към историята на философско-религиозната мисъл в средновековна България: исихазъм и варлаамство. – ИБИД, т. 25, 1967, 73-98
- Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори, (съветник) 1967, 205 с.
- Богомилството в България. 3 изд., 1969, 563 с. (на рус. ез. 1954, 215 с.)
- Борбите на българския народ против османската власт през първата половина на XIV в. и походите на Владислав Варненчик. – В: Сб. Варна 1444. 1969, 9-54
- История на философската мисъл в България. Т. 1. (съветник) 1970, 472 с.
- Образуване на българската народност. 1971, 416 с.
- Категорията „народност“ в българската история. – ИП, 1971, № 2, 35-64
- История на българската феодална държава и право, (съветник) 4 изд. 1972, 450 с. (на рус. ез. 1962, 456 с.)
- История на Византия. Ч. 1 (395- 867 г.). 6 изд., 1976, 383 с.Ч. 2 (867-1204 г.). 4 изд. 1974, 315 с.Ч. 3 (1204-1453 г.). 3 изд. 1967, 190 с.
- Българо-византийските отношения през периода 1331 – 1341 г. от царуването на Иван Александър. – ВИС, 1973, № 1, 34-53…втори период (1341 – 1347 г.). – ВИС, 1974, № 1, 22-51…трети период (1347-1352 г.). – ВИС, 1976, № 4, 19-32
- Подбрани извори за историята на Византия, (съветник) 4 изд. 1974, 428 с.
- Формиране на българската народност. 1977, 53 с. (на испан. и др. ез)
- Общество и обществена мисъл в средновековна България (IX-XIV в.). 1978, 315 с.
- История на България. Т. 2. (съветник) 1981, 504 с.Т. 3. (съветник) 1982, 504 с.
- История на финансовата и кредитна система на България 681 – 1981. (съветник) 1981, 613 с.
- Исихазъм – същност и роля. Старобългаристика, 1981, № 4, 56-78
- Стопанска история на България (681 – 1981). (съветник) 1981, 613 с.
- Славяни и прабългари в преддържавния период (V-VII в.). – В: България 1300. Институции и държ. традиции. Т. 1. 1981, 121-137;
- Българското средновековие – идеологическа мисъл и просвета. 1982, 168 с.
- Образуване на българската народност. 1982, 72 с.
- Есхатологичните представи на средновековния българин, отразени в официалната и апокрифна литература. – Ста- робългаристика, 1982, № 3, 73-97
- Характерни черти на балканския феодализъм до падането на балканските държави под турска власт. – В: България и Балканите (681-1981). 1982, 23-41
- Българска военна история от античността до втората четвърт на X в. (съветник) 1983, 340 с.
- Българинът в Средновековиетосветоглед, идеология, душевност. 1985, 334 с.
- Въстанието на Асеновци и възстановяването на средновековната бълг. държава. – Старобългаристика, 1985, № 1, 37-58
- Славянският свят през IX-X в. и делото на Кирил и Методий в книжовната традиция. – Старобългаристика, 1985, № 2, 3-28
- Богомилство. 1987, 64 с. (и на англ., френ., испан. ез)
- Българска военна история. Т. 2. 1989, 334 с.
- Из средновековното ни минало: държава, народност, култура. 1990, 583 с.
- Неугасващо самосъзнание. Българската народност през вековете. 1991, 240 с.
- Византия. Възход и залез на една империя. 1991, 472 с.
- История на средновековната държава и право. Учебник за студенти. 1992, 303 с.
- Богомилството. 1993, 496 с.
- Българите – славянски народ. 1996, 446 с.
- Душевността на българина в песенния фолклор, (състав. Петър Ангелов) 2002, 276 с.
- Тивчев, П. Чл.-кор. проф. Димитър Ангелов на 60 години. – ИП,1977, № 2, 150-155
- Сб. в чест на акад. Димитър Ангелов. 1994, 303 с.
- Вълчев, В. Акад. Димитър Ангелов. Био-библиография. 1998, 180 с.
- Светогорската обител „Зограф“. – В: Сб. в памет на акад. Димитър Ангелов. 1999.