Историци

• -

  Арнаудов, Михаил Петров
  Завършва сла­вянска филология във Висшето училище в София (СУ) 1898.
  Специализирал сла­вянска и индийска филология в Лайпциг и Берлин 1898—1900, в Прага 1903— 1904, Париж и Лондон 1908—1909.
  Доктор на Пражкия университет 1904.
  Редовен доцент по всеобща литературна история в СУ 1908—1913.
  Извънреден профе­сор 1914—1919.
  Редовен професор 1919—1944.
  Завеждащ Катедрата по сравнителна лите­ратурна история в СУ 1928—1944.
  Декан на Историко-филологически факултет 1921 — 1922.
  Ректор на СУ 1935—1936.
  Директор на Народния театър 1926.
  Министър на народната просвета 1944.
  Редактор на сп. „Бълг. мисъл“ 1925—1943.
  Дописен член на БАН 1918—1929.
  Академик от 1929 г.
  Председател на Историко-фило­логически клон на БАН 1940—1943.
  Почетен доктор на университетите в Хайделберг 1936 и в Мюнстер 1943 в Германия.
  Председател на Съюза на българските писатели 1926—1927.
  Член на Унгарската академия на науките, на Унгарската литератур­на академия и др.

  
  

  Библиография

  • Произход и родина на старобългарския език. – УПр, 1898, № 7-8, 861-875;
  • Българските народни приказки и тяхното потекло. – УПр, 1901, № 1 1, 849-873;
  • Фолклор от Еленско. – СбНУ, т. 27, 1913, 1-389
  • Нови сведения за нестинарите. – СпБАН, 1918, № 9, 1 – 188
  • Северна Добруджа. Етнографски наблюдения и народни песни. – СбНУ, т. 35, 1923, 1-423
  • Иларион Макариополски и българ­ският черковен въпрос. – В: Иларион Макариополски – Митрополит Търновски. 1925, 3-384
  • Неофит Хилендарски Бозвели (1785-1848). 1930, 848 с.
  • Из миналото на Котел. – ГСУ-ИФФ, т. 27, 1931, 1 – 100
  • Българските сватбени обреди. Етноложки и фолклорни студии. Ч. 1. – ГСУ-ИФФ, т. 27, 1931, 1 – 148
  • Очерки по български фолклор. 1934, 695 с.
  • Селимински. Живот, дело, идеи. 1938, 600 с.
  • Дух и насоки на Българското възраждане. – В: През вековете. 1938, 190-229
  • История на Со­фийския университет „Кл. Охридски“ през първото полустолетие (1888-1938). 1939, 647 с.
  • Екзарх Йосиф и българската културна борба за създаването на Екзархията (1870-1915). Т. 1. 1940, 666 с.
  • Българското възраждане. 1941, 152 с.
  • Непозна­тият Бозвели. 1942, 491 с.
  • Творци на Българското възраждане. 2 изд. 1942, 160 с.
  • Братя Миладинови. Живот и дейност (1 810-1830-1862). 1943, 319 с.
  • Софро­ний Врачански (1739-1813). 1943, 102 с.
  • Към историята на Българската екзархия. – ГСУ-ИФФ, 1944, 1 – 151
  • Строители на Българското духовно възраждане. Паи­сий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Хилендарски-Боз­вели. 1954, 136 с.
  • Из живота и поезията на Иван Вазов. Литературно-исторически и текстологически изследвания. 1958, 136 с.
  • Паисий Хилендарски. 2 изд. 1962, 160 с.
  • Любен Каравелов – живот, дело, епоха. 1964, 864 с.
  • Живот и дейност на Екзарх Йосиф. 1965, 306 с.
  • Българското книжовно дружество в Браила. 1966, 338 с.
  • Веркович и Веда Словена. Принос към историята на бълг. фолклор и на Бълг. възраждане в Македония… 1968, 519 с.
  • Григор Пърличев. 1968, 238 с.
  • Студии върху българските обреди и легенди. 3 изд. Т. 1. 1971, 352 с.Т. 2. 1972, 464 с.
  • Дела и завети на бележити българи. 1976, 380 с.
  • Арнаудова, И. Михаил Арнаудов. Човекът и ученият. 1977, 162 с.
  • Огнянова, Е. Фолклористът Михаил Арнаудов. – ЛМ, 1970, № 6, 45-67
  • Ге­нов, К. Михаил Арнаудов. Жизнен и творчески път на един учен и столетник. 1983, 200 с.
  • Гечева, К. Михаил Арнаудов. Биобиблиография. 2001, 240 с.
  Назад