Историци

• -

  Бобчев, Стефан Савов
  Следвал ме­дицина в Цариград.
  Завършил и право в Университета в Москва 1880.
  Председа­тел на Върховния административен съд 1883.
  Народен представител в Областното събрание на Източна Румелия 1883-1885 и в XIII, IX, XIII-XIX ОНС 1894-1908, 1911-1923.
  Министър на нар. просвещение 1911-1912.
  Български пълномощен министър в Санкт Петербург 1912-1913.
  Частен хоноруван доцент по история на българското и славянското право в Юридическия факултет на СУ 1902-1927 и по каноническо право 1909-1935.
  Основател, директор и преподавател в Балканския Близкоизточен институт (Свободния университет) в София 1920-1937.
  Допи­сен член на БКД (БАН) 1881-1884.
  Редовен член от 1884 г.
  Председател на Философско-обществения клон на БАН 1903-1904, 1921-1937.
  Основател и много години председател на Дружеството на българските писатели и публицисти 1901 – 1921.
  Председател на Славянското дружество в България 1903-1940.
  Дописен член на Югославската академия па науките в Загреб от 1909 г. и на Чешката академия на изкуствата в Прага от 1910 г.
  Почетен доктор на Университета в Братислава. Действителен член на Българския археологически институт от 1922 г.

  
  

  Библиография

  • Жинзифов. Животопис и просв. книжовна деятелност. 1883, 31 с.;
  • За събирането и изучаването на народните юридически обичаи. 1883, 26 с.;
  • Преглед на българский периодичен печат (1844-1894). 1894, 1 16 с.
  • Един сръбски законописец. – ПСп, № 61, 1900, 226-260
  • За бълг. население през Средните векове и за юридическото му положение. 1902, 32 с.
  • Старобългарски правни паметници. Ч. 1. Историко-юридически бележки. 1903, 176 с.
  • Агарлък (придъ) и произхождението на прикята. Студии по историята на бълг. право. – ПСп, № 64, 1903, 637-732
  • Цар Борисовата епоха от държавно-правно гледище. – ЮПр, 1907, № 5, 284-302
  • История на старобългарското право. 1910, 560 с.
  • Българското обичайно съдебно право. – СбНУ, т. 33, 1917, 1 – 154
  • Раковски за правната ни история. 1918, 74 с.
  • Раковски като публицист. 1918, 74 с.
  • Съкратен учебник по история на бълг. право. 1919, 228 с.
  • Най-нова политическа и социална история на света (1789-1920). Кн. 2. 1921, 228 с.
  • Славянският свят преди и след Великата световна война. Очерки и бележки. 1923, 180 с.
  • Източна Румелия (Приноси към новата история на бълг. право). 1924, 144 с.
  • Римско и византийско право в старовремска България. 1925, 125 с.
  • Нови трудове по сла­вянска правна история. – СпБАН, № 35, 1926, 93-138
  • Симеонова България от държавно-правно гледище. – ГСУ-ЮФ, т. 22, 1928, 1 – 152
  • Руско-турската ос­вободителна война. Исторически разкази и очерци. 3 изд. 1928, 244 с.
  • За делиорманс- ките турци и за казълбашите. 1929, 16 с.
  • Българското обичайно наказателно право. – СбНУ, т. 37, 1927, 1-317
  • Участието на българите в Заверата (гръцкото освободително движение, 1821). 1930, 30 с.
  • Нашето народно брачно право и юридическите ни пословици. 1932, 151 с.
  • Бегъл поглед върху балканските съби­тия до и след 16 юни 1913 г. 1935, 38 с.
  • Нови приноси и осветления за Българс­кото възраждане. 1937, 107 с.
  • Държавно-правният и обществен строй в Бълга­рия през време на османското владичество. 1937, 56 с.
  • Елена и Еленско по време на османското владичество. 1937, 111 с.
  • Страници из моята дипломати­ческа мисия в Петроград (1912-1913). 1940, 240 с.
  • Съкратена османска исто­рия. 1971, 191 с.
  • . Баласчев, Г. С. Бобчев като учен. 1921, 56 с.
  • Стефан С. Бобчев. Живот, обществено-книжовна дейност и показалец на по-главните му научни и кни­жовни трудове. 1915, 32 с.
  • Стефан С. Бобчев (1853-1940). Живот и дейност. 1994.
  Назад