Историци
-
Завършва духовна академия в Киев 1857.
Учител в Габрово 1857-1860.
Журналист в Цариград, редактор на няколко възрожденски вестници и списания 1860-1877.
Преводач в руското посолство в Цариград 1867- 1870.
Вицегубернагор на Пловдив 1878.
Губернатор на София 1879.
Министър-председател на България 1879.
Член на Държавния съвет 1881 – 1883.
Министър на финансите 1883-1886.
Дописен член на БКД (БАН) 1875-1884.
Действителен член от 1884 г.
Библиография
- За началото, разпространението и утвърждаването на християнската вяра между българите. – БКи, 1859, № 9, 10, 14, 15-231860, № 1
- Българите и гръцкото високо духовенство. 1960, 10 с.
- Исторический очерк спора болгар с греками о правах по церковному управлению. – Православное обозрение, М., 1871, №4, 524-546
- Българо-гръцката църковна разпра. 1902, 620 с.
- Балабанов, М. Д. Тодор С. Бурмов. 1908, 32 с.1190. Пеев, П. Тодор Бурмов. 1943, 146 с.