Историци
-
Учи турска филология в СУ 1966.
Хоноруван асистент в СУ 1966-1972.
Проучвател в Институт за история при БАН 1972-1974.
Специализирала османска епиграфика и изворознание в Тунис, Сирия, Унгария, Турция: 1974, 1975, 1979, 1983-1984.
Старши научен сътрудник в Института по история при БАН от 1984.
Хоноруван преподавател по османска текстология и епиграфика в СУ 1986-1995 и в Шуменския университет от 1995 г.
Библиография
- За личното в епиграфските паметници от османско време и за тяхното значение като исторически извор. – В: Личните документи като исторически извор. 1987,177-198
- Текстологичен анализ на най-ранното сведение за българи в „Караман“. – В: Филология, т. 17-18, 1987, 88-105
- Към демографската и етническа характеристика на Източните Родопи. – В: Демографски и етносоциални проблеми в Източните Родопи. 1988, 77-92
- Епиграфски паметници на арабско писмо. – В: Мелник. Градът в подножие на славна крепост. Т. 1. 1989, 184-207
- Синовете на Абдуллах. – Български фолклор, 1996, № 3-4, 4-20
- Два преписа от „История на Караман“ от Ахмед бей Шикяри, завършена в XVI в. – В: Българският XVI в. 1996, 253- 273
- Строителен надпис от Археолог, музей в София от 1339 (1823-1824 г.). – ГНАМ, т. 10. 1997, 243-256
- Българите в Мала Азия от древността до наши дни. – 1998, 490 с.
- Епиграфски паметници в Родопите от османско време. – ПИД, т. 5. 198-225
- Сватбени ритуали, описани в житието на Дсмир Баба. – В: Ислям и култура. Изследвания на съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. Т. 4. 197-249
- Архитектите според някои извори. – В: Културните взаимодействия на Балканите и турската архитектура. Анкара, 2001, 773-780
- Ислямът в района на с. Чифлик в Източните Родопи. – В: Перперек. Т. 1. 2001, 60-79
- Към историята на с. Горна крепост в Източните Родопи. Т. 1-2. 2002, 231-251
- Българи, арменци и караманци в Средновековна Мала Азия. 2003, 123 с.