x Падането на България под византийска власт

Изпрати на приятел

x

Събития

  • След като през 971 г. Североизточна България е превзета от Византия югозападните български територии остават под властта на Комитопулите – синовете на комит Никола – Мойсей, Давид, Арон и Самуил. Център на държавата става гр. Преспа, а по-късно гр. Охрид.

    Междувременно във Византия идва на власт новият император Василий ІІ (976-1025) – най-могъщият представител на Македонската династия. През първите години той е зает с бунтове в Мала Азия. Това е използвано от българите за настъпление и  възвръщане на територии от Византия.

    През 976 г. Комитопулите започват военни действия срещу Византия, но още в началото Давид е убит от скитащи власи, а Мойсей загива при обсадата на Сяр. От Константинопол успяват да избягат Петровите синове Борис ІІ и Роман. На границата Борис е убит от бългаските войници, тъй като го вземат по дрехите за роемеец. За български цар е обявен Роман (976-991).

    През 986 г. император Василий ІІ предприема първия си поход в България. Той обсажда Сердика (днешна София), но не успява да я превземе. При оттеглянето си  в прохода Траянови врата – наречен още Българска клисура (до Ихтиман) – претърпява поражение, като едва се спасява с бягство

    Братята Арон и Самуил в началото са единни, но към 987 г. Арон е заподозрян в  съглашение с византийците.  На 14 юни 987 г. в местността Разметица (близо до Дупница) изменникът  е екзекутиран с цялото му семейство. Пощаден е само първородният му син Иван Владислав. В България остават да  управляват  Роман и Самуил, но първенство има Самуил.

    През 989-991 г. Самуил освобождава Североизточна България, отвъддунавски територии и част от Тракия.

    Цар Роман управлява в Скопие, където основава манастира ”Св. Георги Бързи”. През 991 г. Василий ІІ влиза в града и пленява царя, който  умира по-късно в тъмница. На престола застава   сам цар Самуил (991-1014).

    През 996 г. българите нахлуват в Тесалия и достигат до Пелопонес. На връщане при р. Сперхей претърпяват тежко поражение и царят едва се спасява заедно със сина си Гаврил Радомир.

    През 997-998 г. цар Самуил предприема голям поход по Адриатическото крайбрежие и покорява сръбските княжества. Пленява княза на Зета Иван Владимир и го оженва за дъщеря си Теодора (Косара).

    Другата си дъщеря Мирослава цар Самуил дава на Ашот Таронит и го прави управител на Драч. С династичен брак урежда и отношенията си с унгарците, като жени Гаврил Радомир за дъщерята на унгарския вожд Гейза.

    В началото на ХІ в. Василий ІІ подновява военните действия срещу България и превзема Североизточна България (1000), Верея, Сервия и Воден (1001). След осеммесечна обсада превзема Видин (1003), а след това и Скопие (1005). Насочва се към Средец, но при Перник е отблъснат от войводата Кракра.

    През 1009 г. цар Самуил предприема поход към Солун, но претърпява поражение при Крета (до Солун).

    На 14.07.1014 г. при с. Ключ в подножието на планината Беласица се разгаря най-решителната битка, която завършва с пълна победа на ромеите. Пленените 15 000 български войници по заповед на императора са ослепени, като на всеки 100 души оставят по един водач с едно око. За тази своя жестокост Василий ІІ е наречен ”Българоубиец”. При вида на войниците цар Самуил получава сърдечен удар и след два дни умира (06 октомври 1014 г.).

    Властта се поема от сина му Гаврил Радомир (1014-1015), който спечелва няколко сражения, но скоро противникът превзема Щип и Воден. Царят прави предложение за мир, но Василий ІІ го отхвърля и превзема Мъглен.

    По време на лов Гаврил Радомир е убит от братовчед си Иван Владислав (1015-1018), който се обявява за цар. Василий ІІ се възползва от междуособиците и превзема Охрид. Иван Владислав премества столицата в Битоля, за което свидетелства Битолският надпис. През 1016 г. той заповядва да убият сръбския княз Иван Владимир, зет на Самуил. След това прави опит да привлече на своя страна печенегите отвъд Дунава, но не успява.

    През февруари 1018 г. Иван Владислав е убит при обсадата на Драч. През март 1018 г. Василий ІІ влиза победно в Охрид и заграбва българското царско съкровище. Царицата Мария, патриарх Давид, Кракра Пернишки и др. се предават, но други продължават борбата.

    Престолонаследникът Пресиян ІІ с братята си и воеводата Ивац се укрепват за известно време в албанската планина Томор. В Сремската област последен се защитава воеводата Сермон, но е убит с измама.

    Така в края на 1018 и в началото на 1019 г. Василий ІІ Българоубиец подчинява цяла България. През 1025 г. патриаршията в Дебър също губи своята самостоятелност. Българската аристокрация не се оказва единна и не успява да опази Първото българско царство.

    Назад