x Княз Александър I Батемберг

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Княз Александър І Батенберг е първият български владетел след освобождението от османско владичество. Той е избран от Великото народно събрание на 17 април 1879 г с пълно мнозинство и отхвърляне на другите две кандидатури на Валдемар Датски и Хенрих Ройс.

    Александър Батенберг е племенник на руската императрица и кръщелник на царя-освободител Александър ІІ. Роден е на 05 април 1857 г. във Верона, Италия. Син е на австрийския генерал Александър фон Хесен Дармщат и полската графиня Юлия фон Хауке. Получава добро образование в Дрезденското военно училище. Взема участие  в Руско-турската война 1877-1878 г.

    На 26 юни 1879 г. в Търново княз Александър І полага тържествена клетва пред Великото народно събрание. Великите сили потвърждават избора и в началото на м. август султанът според Берлинския договор го утвърждава с ферман за княз на България.

    Младият монарх е недоволен от Търновската конституция, която ограничава правата му. Борбата между либерали и консерватори създава несигурност в страната. На 05 юни 1879 г. Батенберг назначава първото правителство начело с Тодор Бурмов, състоящо се само от консерватори. Парламентарните избори обаче печелят либералите.

    Князът не желае да състави либерално правителство. Разпуска народното събрание и назначава ново правителство от консерватори, начело с митрополит Климент (Васил Друмев). Новите парламентарни избори са спечелени отново от либералите. Сега князът отстъпва и на 24 март 1880 г. назначава първото либерално правителство с министър-председател Драган Цанков.

    Противоречията на княза с либералите се задълбочават и стават непреодолими, когато начело на правителството застава Петко Каравелов (28 ноември 1880 г.).

    На 27 април 1881 г. князът, с помощта на военния министър Казимир Ернрот, извършва държавен преврат, като уволнява правителството и разпуска парламента. На 11 май обявява  своите искания: пълномощия за 7-годишен срок, изграждане на нови държавни институции и изменение на конституцията след изтичането на срока.

    Пълномощията са гласувани на 01 юли 1881 г. от Великото народно събрание. Но скоро страната изпада в нова вътрешна криза поради конфликта между българи и руси в управлението. На 23 юни 1882 г. изпълнителната власт е поета от ген. Леонид Соболев, изпратен от руското правителство.

    В началото на 1883 г. консерваторите минават в опозиция. На 6 септември 1883 г. Търновската конституция е възстановена и се слага край на пълномощията. Тези действия на княза обаче го превръщат в нежелано лице за Русия, тъй като ограничават влиянието й в България.

    Съединението на 6 септември 1885 г. е провъзгласено в негово име. Той се превръща в ключова фигура и става ”княз на Северна и Южна България”, като влиза триумфално в Пловдив.

    България търси международно признание на Съединението. Позицията на Александър ІІІ е за ”Съединение, но без Ботенберг”. Англия неофициално подкрепя Съединението, но Австро-Унгария подтиква Сърбия към нападение на България.

    Княз Александър І Батенберг се проявява като първият главнокомандващ в новата българска история. Сръбско-българската война от 1885 г. завършва с победа и достойна защита на Съединението.

    Скоро триумфът на Батенберг отстъпва място на политическото му поражение. На 8-ми срещу 9-ти август 1886 г. група офицери извършват военен преврат и принуждават княза да подпише абдикацията си. После го изпращат на руския император, вдъхновител и организатор на преврата, но императорът го освобождава да замине за родината си.

    Отстраняването на княза предизвиква разцепление в българската армия и обществото. Стефан Стамболов и неговите привърженици връщат княза, но той вече няма подкрепата на Русия и другите велики сили. Затова на 26 август 1886 г. князът подписва абдикацията си и окончателно напуска страната.

    Княз Александър І Батенберг умира на 17 ноември 1893 г. в Грац, Австрия. Той е погребан в центъра на София в красиво изработен малък мавзолей.

    Назад