История на България е онлайн библиотека, която съдържа публикации на български историци. Нашата цел е да поддържаме общодостъпен, задълбочен и надежден източник за историята на България, на който историците да публикуват своите изследвания.
С име Алусиан както в българската история, тъй и във византийската е известна само една личност — вторият син на българския цар Иван-Владислав (1015—1018), обаче още неговите съвременници са бъркали неговото потекло. Така Михаил Пселл погрешно пише, че Алусиан бил един от синовете на Аарон, като при това бележи: „тоя (Аарон) бе станал цар на народа“, разб. български, защото Аарон, братът на цар Самуил (997— 1015), никога не е бивал български цар. От М. Псел тая същата грешка минала у Скилица-Кедрина и у Зонара, които, очевидно, са се ползували от него за дадената епоха, а от тях пък преминала у новите историци, които внесоха и друго едно заблуждение.
Така, Г. Шломберже пише: „Самуил също така погубил неговите (на Аарон) деца. Само двама се спасили, които се казвали Иван-Владислав и Алусиан, наричан още Спендослав (Spendo) slav. Първият, казва Скилица, който впрочем споменува само него бил избавен от яростта на Самуил от собствения син на последния, Роман-Радомир. Вторият, тогава още дете, бил занесен тайно в Цариград, гдето дълго време живял непознат“.
Всички тия комбинации на Шломберже остават безпредметни в сегашно време, първо, защото и Скилица-Кедрин, и Зонара изрично твърдят, че след убийството на Аарон целият му род (παγγενεί) бил погубен с изключение само на Иван-Владислав, който бил спасен от Самуиловия син, Гавриил-Радомира, и, второ, защото от Виенския препис (№ 74) на Скилицовата хроника се установява окончателно, че Алусиан бил вторият син на Иван-Владислав.
Също така и твърденията на Шломберже, 1. какво Алусиан се наричал Spendoslav и 2. какво той още като дете бил отведен в Цариград тайно, не могат да се приемат, защото подобни известия не намираме у споменатите двама византийски хронисти. Първото твърдение е могло да се породи у Шломберже по някое недоразумение при четенето на фразата у Зонара: έν&ς μόνου τ&ν παίδων έχείνου (τοϋ Άαρών) περισωvέντος, δς Σφενδοσvλάβος καί Ιωάννης διωνύμως έκέκλητο, в която под първото име той ще да е разбирал предполагания от него Алусиан, а под второто — Иван-Владислав, когато наречието διωνύμως — няма да говорим за цялата конструкция на фразата — ясно показва, че тук се говори само за една личност с двойно име, и то за Иван-Владислав, като Σφενδοσvλάβος погрешно стои вместо Βλχδοσvλάβος или Βλαδiσvλάβος, както е у Скилица; впрочем същата грешка се среща и в други преписи на Скилица. Що се отнася до второто твърдение, то в него Шломберже се намирал под влиянието на Lebeau, който пише: Алусиан, вторият син на Аарон и брат на Ладислава, последен български цар, бил спасен от убийството, което чичо му Самуил бе извършил над семейството му, още когато той бил в люлка. Възпитан в Цариград от хора, запознати с неговия произход (renaissance), сам той узнал тая тайна едва тогава, когато бил на възраст да я пази. Бидейки съвсем неизвестен, той се издигнал чрез своите способности, бил направен Патриций и управител на Теодосиупол в Армения“. Lebeau не посочва, отде е черпал тия сведения за Алусиан; но понеже не ги намираме в никои византийски или други извори, то те трябва да се признаят за негови собствени догадки.