Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ II

За бунта на Добромир в Месемврия и на Лека в Средец

За тия две въстанически движения ни съобщават Михаил Аталиат и Иван скилица следното:

От тая съпоставка не е мъчно да се установи, че Ив. Скилица в случая не само използувал М. Аталиата, но го и допълнил с други данни. Така, 1. Скилица, изпущайки данните за етническия произход на Лека, съобщава, че той бил от пловдивските пав­ликяни; при това трябва да се забележи, че макар издателят и на двата текста да е била една и същата личност — Emmanuel Bekkerus, в текста на Скилица думата έπιγαμβρεία = „роднинство по женска страна* се явява собствено име, както е дадено и в латинския превод, и наопаки в текста на Аталиата собственото име Μεσήμβρια е предадено като нарицателно, а в латинския превод с terra australis.

2. За убийството на средешкия епископ Михаил М. Аталиат нищо не споменува. Отгде е почерпал Скилица това известие, не може да се установи.

3. И двамата автори говорят за Лека и Добромир след усмирението на въстаналия Никифор Василаки и преди въстанието на Константин Дука, брата на император Михаил VII, следов. и предприятието на двамата бунтовника трябва да се отнесе към 1079 година, на което впрочем сочат и думите на М. Аталиата τοϋ χρό­νου δέ προϊόντος — „с течение на времето“, – т.е. не веднага след печенежко-куманското нападение.

К. Иречек пръв нарече Добромир „славянин б огомил“, като цитира гореприведените места от Аталиата и Скилица, но в тях няма нито дума за верските убеждения на Добромир, а пък други известия за това движение засега не са изнамерени, следов. че Добромир е бил богомил, е лично мнение на Иречека, което В. Г. Василевски също възприел; впрочем последният доказва, че павликянската ерес е могла да бъде известна на пече­незите и дори възприета от тях, та, може би, по аналогия да се приеме, че Добромир, като българин, могъл е да бъде богомил. Но това си остава само едно предположение, което още се нуждае в потвърдение.