Константин Иречек - История на българите

Финанси

При цар Самуил българският земеделец, който притежавал чифт волове, всяка година бил задължен да плаща един шиник просо, шиник пшеница и една стомна вино. Император Василий след завоеванието на страната оставил в сила същия данъчен размер. А когато алчните бирници поискали да заменят този данък в натура с паричен, избухнало въстанието на Деляна. В Сърбия плащали данък в натура или в пари дори и болярите и ако някой от тях оставал длъжник, задържали го при царския двор, докато не го плати двойно. Често данъка плащала цялата община, тъй като, напр., още в X век сагудатите и драговичите при Солун владеели задружно земята и я делели само от време на време, когато трябвало да се построи нещо¹.

Вирпинският хрисовул изброява следните данъци: волоберщина — за всеки чифт волове; кошарщина, може би, тъждествена със сръбската „травнина“, т. е. данък за правоползуване от общинските пасбища (кошара); димина (също и по сръбски, виз. καπνικόν) данък на всяко огнище; наметък (също и в Сърбия) — върху зърнените храни, виното и меда. Всич­ки манастирски хрисовули от XIII и XIV в. в. говорят за десятки от свини, овци и мед, които се срещат и в Сърбия, Молдова, Влашко и Гърция². В оряховската грамота се споменават и митати — данък на всеки двор (κατάθεσις μιτάτου).

Вносните мита се наричали кумерк (commercium), както и у византий­ците (κουμμέρκιον) и до сега у турците. Дубровничаните не плащали мита нито при проходите на клисури, нито при преминаването в брод, през мост, по пътища, нито при градските врати. Венецианците плащали спо­ред договора от 1352 г. de comerchio 3% и в пристанищата за всяка голяма търговска гемия две перпери, а за малка една перпера alborazzo (arboragium); генуезците, според договора им с Иванко от 1378 г. — 1 % при внос, 1 % при износ, 2 % при транзит. Вирпинският хрисовул споменава още митата мостнина (мостово право) и броднина (при бродовете); последното в 1387 г. се нарича вече по гръцки диавато (διαβατικόν). Плащало се сергийно право и по пазарите (на форосех).

Углавните глоби съставяли също тъй не малък извор за приходи. Нарушение правоспособността на един манастир при Константин било глобявано с 6 перпери; чиновник, който предприемал да води съдебни дела против привилегии на манастирите, плащал в димосията (δημόσιον, fiscus) като глоба няколко жълтици (златни монети).

¹ Cp. Frühauf, Zřizeniоernitné v řiši řimské a byzantinské, Památky V (1863), 155-162.

² Χοίροδεκατiα и    μελισσονομίου. Acia graeca IV. 352. В Турция и досега още.