История на България е онлайн библиотека, която съдържа публикации на български историци. Нашата цел е да поддържаме общодостъпен, задълбочен и надежден източник за историята на България, на който историците да публикуват своите изследвания.
(път или друм — δρόμος)
Главните посоки на пътищата от римско време и досега много малко са се изменили. Старинен търговски път водел от Цариград през Одрин, Пловдив, София и Ниш за Белград. Друг оживен път се отделял от Траяновите врата и водел през Самоков, Дупница, Велбъжд (Кюстендил) за Скопие, а от там за Адриатическо море, или през Албания за Шкодра и Бар (Антивари) или Катаро, или през Сърбия за Рагуза или Спалато. От балканските проходи през време на Търновското царство най-главен бил разбира се, Шипченският; обаче, и другите проходи, както на запад — Етрополският и Троянският, така и на изток — Сливенският, Котленският, Чалъкавашкият и Айтоският имали търговско и стратегическо значение1. За скоростта, с която пътували тогава, можем да съдим по това, че Александър с войските си в 1333 г. пристигнал за пет дни от Търново в росокастрон. За целия път от Цариград до Пловдив в XIII век, както и в XVII, били нужни 9 дни 2. Стоките се пренасяли на товарни животни; думата карван се среща в дубровнишките актове още в 1398 г.
1 Д-р Конст. Иос. Иречек, Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantlnopel und Balkanpasse, Prag, 1877.
2 Villehardouin ed Wailly, p. 205 и Hadži Chalfa.