Константин Иречек - История на българите

Селско стопанство

Сведения за него се срещат в актовете, гдето се изброяват „стаси (στάσις, владения) и прилежания“ на манасти­рите и се описват техните межда или синор (σύνορον, новобълг. санър). Село (както и в Сърбия) се нарича пак село или селище, а пръснати дво­рове — заселки. Край реките и потоците имало млини, воденици, жрънки или места жрънчана (μυλών, pistrinum). Много добре познатата ни по сръб­ските паметници дума катун, която означава овчарска колиба, се среща и във вирпинската грамота; и досега още в Балкана при Котел има село Катунище¹.

Местото за оран се нарича нива или нивие². Градините се наричат отчасти по славянски градини (както и днес още), връти и врътогради, отчасти, както и в Сърбия, по гръцки перивол (τά περιβόλια) и кипуриа (κηπούριον). От плодните дървета се споменават черешите (чрешовены, Вирп.) и орехите (орешие, 1347). Лозята (виноград, лозие) у сърбите и българите водят началото от лозарското стопанство на римляните. Ливадата се на­ричала тогава, както и днес у всички славянски племена, ливада (λιβάδιον) или сенокос. Пасбищата (пасища) се разпадали на летни — летовища, планински, и зимни — зимовища (по долините). Грамадните стада рогат добитък, овци, кози и свини съставлявали не малка част от народното богатство. Цариградските латинци, появили се в 1206 и 1207 г. г. в областите на Стара Загора и Ямбол, видели там грамадни стада биволи, волове, крави и дребен добитък. В средните векове било развито и коневъдството, главно за военни цели: наприм., влашките овчари са пасли стотици кобили, принадлежащи на сръбски манастири. Оградена гора у старите славянски жители на полуострова се нарича забел; думата бранища в паметника от 1347 г. и досега по български значи гора, в която се секат дърва и се горят въглища.

¹ На средновековен гръцки κατũονα supellex, impedimenta, sarcinae militares, tentoria, castra, interdum domus. Κατουνοτόπιον locus castrorum, castra domicilium, lo­cus in quo quis habitat, κατούνεμα domicilium. Du Cange, Gloss, mediae graec. На албански катунт — град, село.

² Цар Светослав спасил веднаж Цариград от глад, като му изпратил грамадно количество храни. Житото често се е пазило в трапове. В 1189 г. кръстоносците намерили зарити зърнени храни около Пловдив; неотдавна са намерени големи запаси просо в грамадни кюпове в развалините на някои средновековни крепости в Тракия. Захариев 63.