История на България е онлайн библиотека, която съдържа публикации на български историци. Нашата цел е да поддържаме общодостъпен, задълбочен и надежден източник за историята на България, на който историците да публикуват своите изследвания.
В средните векове в Босна, Сърбия, България и Влашко имало колонии на немски рудокопачи, които българите и сърбите постоянно наричали саси.
Няма никакво съмнение, че тези сакси са дошли от маджарско отначало в Босна, а именно към края на XII век, при прочутия Кулин бан; и сега още босненските рудокопачи употребяват някои старонемски изрази. По-късните летописи отдават поселението на сакси в Сърбия на крал Стефан Владислав (1234—1240), който пръв почнал да сече сръбски монети. В сръбските документи саксите за пръв път се появяват при Владиславовия приемник Стефан Урош I и от тогава често се споменават чак до XV в.1. Тук те се поселили главно в Янево и в Ново Брдо (Nuovo Monte, а по немски според Brocquiere’a в Nyeuberghe), който град, според Константин Костенечки, бил „наистина сребърен и златен град“. Наред с рударството занимавали са се те и със сечене на гори за орна земя, докато това им било забранено по Душановия закон (1349). В 1388 г. дубровничаните писали „Гойславу кефалiи (капитан) княз Лазар и пургаромъ (гражданите) новобрдсцѣмъ“ — место, което досега от мнозина се е чело неправилно и затова е било тъмно2. Според сръбските летописци, в 1466 г. турците завзели „саската църква“ в Ново Брдо, а после на следната година преселили цялото население в Цариград. В България саси живеепи в планинския град Кипровец (сега село Чипровец или Чипоровци) в западния Балкан при изворите на Огоста. Там добивали желязо, сребро и злато и ги обработвали. Спомен за това се запазил в имената на близките там села Железна и Сребърница. В привилегиите, дадени на града от турците, те ясно са се наричали саксонци, а още в 1667 г. един градски квартал все още носил име саксонски, макар от немците да не е останало вече нито помен. Имало и друга още една малка саксонска колония в Търново. В България саксонците са дошли, очевидно, от Влашко, гдето те са живели в XIV в. в Кимполунг, в Търговище и др.; във Влашко пък се преселили от Седмиградската област3.
1 За саксите в Сърбия и Босна вж. Ljubid, Opis Jugoslav, novaca 29, 199.
2 В документа у Пуцича (Споменици сръбски II, 31) прочели поурраром вм. поургаром. Даничич (Исторjа облика српскога или хрватскога jeзикa, Биоград 1874, 92) след внимателен преглед на оригиналния текст установява формата „поургаромь“. В Хърватско през XVI в. гражданите въобще ги наричали пургари (ср. мадж. palgdr, ромън. пръгаръ).
3 Писмото на Петър Деодат, софийският архиепископ в 1667 г. до Propaganda fidei (Farlati, llliricum sacrum, Vlll): „Est Chiprovacil pars oppidi seu regio, quae etiam hodie appellatur regio Sахоnum, et. in privilegiis turcicls, praecipue in privilegiis pro reparatione portici ecclesiae concesso, conceditur Saxonibus renovare partem templi vento deiectam". Ср. съчин. Шаф. Ill, 74.