История на България е онлайн библиотека, която съдържа публикации на български историци. Нашата цел е да поддържаме общодостъпен, задълбочен и надежден източник за историята на България, на който историците да публикуват своите изследвания.
Името на царството: по гръцки Βουλγαρία, на запад Bulgaria, Burgaria, на френски la Bogrie, la Bougrie, la Bouguerie, на арабски Борджания1, на славянски Блъгарска страна, или просто, според славянския израз, Блъгары (в Блъгарѣхъ, собствено — у българите).
Вън от балканския полуостров също било разпространено името Загорне (страна зад горите, т. е. планините). Под Загорие разбирали цялата област, която се простира от Балкана до Дунава и от Тимок до Черно море, т. е. старата Мизия, люлката на старобългарската държава.
В южнославянските извори се означавала така по-рано само Дунавската страна с гр. Търново, а по-късно—и цялото царство. В неаполитански, генуезки и венециански грамоти четем „imperator de Zagora“, а в гръцки паметници — ’άρχων τ^ς Ζαγορας 2.
По-рядко се среща названието Търновска страна, според името на главния град3. Името Влахия или Бяла Влахия, употребено у гърци и франки около 1200 г., не се среща в славянски извори.
Византийците, поради страстта си за всичко да намерят някое древноелинско название, често наричат българите миси, а страната им — Мисия.
1 А. Котляревскiй, О погреб, обычаях языческих славян, Москва 1863 г., приложение 09; още d’Ohsson, Les peuples du Caucase, Paris 1828, 260 доказал, че думата Борджания означава България. „La Bogrie“ у Villehardouin гл. 24.
2 „До Търново и по цялото Загорие“, е казано в грамотата на Асен II. Сърби: Доментиан ed. Daničič, 1860, 103, 171, 199, ed. 1865, 214. Владислав в Гласник 22, 301. Визант. у Stritter II, 630 701, 758. Ср. Асен II „imperator Exagorarum“, Bongars, Gesta dei per Francos II, 72. В договора с венецианците от 1352 г„ Иван Александър, „per la dio gratia imperator del Zagora, de Bolgari e de Giresi"; наред с това и друга бележка: „die Bulgaria over del Zagora" (Ljubič III 246), Погрешно e обяснението на името у Шафрик II, 234. Ср. „die kahlen Vorhohen des Sv. Nicola Balkans, welche im Volksmunde Zagora genannt werden". Kanitz, Donau-Bulgarien 1, 184.
3 Константин Философ, Starine I, 9, 38 и np.