Константин Иречек - История на българите

Население и народността му

Няма липса от доказателства в полза на това, че стара България била гъсто населена. В независимото княжество на цар Срацимир Видински в 1365 г. едната трета само от населението била над 200 хиляди души¹. Сравнението на старите памет­ници с днешното положение показва, че изобщо на полуострова изчезнали безследно много средновековни селища. Главен елемент на населението били, разбира се, българските славяни. Пръснато между тях, повече в градовете, отколкото в селата, живеели представители на девет народ­ности, между които най-главни били гърците и куманите.

Гърците от незапомнени времена още живеели по черноморските пристанища: във Варна, Месемврия, Анхиал и т. н. В договора на Иванко с генуезците от 1387 г. се споменават наред с „Bulgari“ и „Graeci“, като негови поданици (в Добруджа). Гръцкото влияние върху българите било много силно; почти цялата византийска църковна и светска терми­нология била пренесена в България. В грамотите от XIII и XIV в. в. най-добре може да се проследи, как отделни местни изрази и наименования се заместват с гръцки: хора, стратор, технитар, оризмо, кефалия, диавато, перивол и пр.

Силно е също тъй и влиянието, което турският народ кумани упражнил, както върху маджари, така и върху българи. Докато те още живеели своя скитнишки живот оттатък Дунава, били най-верни съюзници на Асеновци против гърците. Когато, обаче, татарите ги изгонили из молдавските и из влашките равнини, част от тях минали в маджарско, гдето били приети от особено разположения към тях крал Бела IV, а при Владислав IV, син на куманка, станали причина на страшни вълнения. Друга част от тях се заселила в България. Там куманското болярство чрез роднински връзки с български болярски семейства спечелило такава власт, че куманският велможа Тертер можал да завземе престола (1280) и да го предаде на своите потомци. Брат му Елтимир господарувал около Балкана като полунезависим династ. Шишман Бдински (според думите на византийците) бил от полукумански произход. В Македония и до днес съществуват град Куманово и село Куманичево при Костур; селото Куманите при Трявна в Балкана. Собственото име Куман се среща не само в старосръбски паметници, но живее и досега още у българския народ.

Тъмен е произходът на днешните гагаузи — християни, които говорят турски език и живеят в околностите на Варна и черноморските пристанища. Някои ги смятат за потомци на куманите (Узи, Огузи), чийто, език наистина е родствен на турския (стр. 155). Хамер въз основа на източни извори разправя, какво в 1263 г. византийците надарили със земи в Добруджа избягалия селджукски султан Изедин. Тогава уж се пре­селили до 10—12,000 турски семейства от Мала Азия под предводителството на Салтукдед, чийто гроб и досега е запазен в Бабадаг; но скоро след това тези поселенци се преселили наново в Крим и по Кипчакските степи. В никой друг паметник, обаче, ни дума не е споменато за това².

Един от старите елементи от населението на полуострова били ромъните или власите. Още в 1164 год. се споменават по крайбрежието на Черно море власи като стари италиански колонисти³. По-късно те съвсем изчезват от балканските страни, а между това по равнините оттатък Дунава възниква ромънската държава.

В градовете имало колонии от италиански търговци (генуезци и венецианци), фактории дубровчански, чийто роден език бил сръбският, и селища на сакси — немски рудокопачи. Към тия чужденци ще се върнем още веднъж малко по-надолу.

Евреите при цар Иван Александър (1331 —1365) предизвикали големи безпокойства. По-рано се споменава за тях само в 1294 г., когато татаринът Чоки по Светославова заповед бил наказан със смърт, изпъл­нена от евреи палачи. Еврейските извори, за жалост, са ни недостъпни.

Нов елемент от населението са циганите — арийски народ, дошъл в V в. от Индия в Персия, в VII в. — в Сирия, а в IX в. — във византийската империя. В Европа за пръв път се появили в Гърция през XIV в., от гдето са минали в славянските земи, а през времето на воевода Владислав (ок. 1370 г.) — във Влашко. По тоя начин, по всяка вероятност, те се появили в България към средата на XIV в. Като сетнина от тяхното живеене всред тия народи било, както на това посочи Миклошич, това, че следи от ромънския, южнославянския, а най-вече от гръцкия езици се срещат във всички цигански диалекти на Европа, даже в Испания и в Англия⁴.

Колкото се отнася до задграничните сношения, то най-главни врагове на българския народ през средните векове били гърците и маджарите. С маджарско българското царство граничило известно време на запад в Браничево, а по-късно, след учредяването на Северинския банат, от Оршова на Дунава до устието на Алута.

В българския език намираме и някои заемки от маджарския : русаг, царство (orszag), урове боляри (ur); също тъй и от езика на франките, напр.: щлем (гилем),кастел (castellum), стрела габилота (javelot)⁵.

¹ Illa Bulgaria populosa в писмото на францисканския генерал от 1368 г. Още един баварски географ от IX век пише: „Vulgarii regio est immensa et populus multus multitudo magna" (Шафарик II, 711). Ср. Дринов, Происхождане 83.

² Hammer, Gesch. der gold. Horde. Pesth 1840, 176—180.

³ Βλάχων πολύν δμιλον, ol τδν Ιξ ’Ιταλίας δποικώι πάλαι £σται λέγονται Ικ των πρδς τφ Εύξείνψ καλουμένω πόντω χωρίων etc, Cinnamus. VI, 260 Cp. Roesler Rom, Stud. 85.

⁴ От Ромъния циганите минали в Маджарско, Бохемия, Германия, а от там, от една страна, в Франция и Англия, а от друга — в Полша, Русия, Финландия и Швеция, Голям брой от тях се поселили в Испания още в 1447 г., Miklosich,eber die Mundarten und Wanderungen etc. Denkschr, der Wiener Akaa, XXI, XXIII, 1874. За най-старата история на циганите ср. М. J. de Goeje, Bijdrage tot de Geschiedenis der Zigeuners, Amsterdam 1875,

⁵ За тези чуждици ср. Миклошичовото издание на старобългарската Троянска хроника от XIV в. (Starine III). Не е известно, дали личното име Белаур е взето от маджарски; ср. ромънското бълаур, дракон,